Решение № 536 от 01.05.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Пловдив , 01.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330201580 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4182128, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Н. С. С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Съгласно приложената разписка, обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 02.12.2020г. Същият е подал възражаниес рег. № УРИ317000-20206/02.12.2020г. с искане за анулиране на издадения електронен фиш. С писмо рег. № 317000-855/18.01.2021г. жалбоподателят С. бил уведомен, че е извършена проверка, при която е установено, че електронният 1 фиш е издаден законосъобразно и няма основание да бъде анулиран.

Отговорът за отказа да бъде анулиран фиша е бил връчен на жалбоподателя не преди 18.01.21г., доколкото на тази дата е било изходирано съобщението.

Няма данни на коя дата е бил връчен отказът на жалбоподателя. Съгласно чл.

189, ал. 7 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването на съобщаването на отказа за анулиране на фиша . Жалбата е подадена на 01.02.2021г., т.е. във всички случаи в 14-дневния срок за обжалване, дори ако отказът е бил връчен в деня на издаването му – 18.01.2021г. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 16.10.2020г., в 11,21 ч. в гр.

Пловдив, бул. „Марица-юг“ номер 200, посока изток, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 98 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 48 км.ч.

Собственик на МПС, съгласно справката за собственост на автомобила, е Н.

С. С.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение (втора страница от преписката), което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал, измерената скорост е в размер на 102 км/ч. В електронния фиш неправилно е посочено, че е следвало да бъде отчетен толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. Видно от Протокола за последваща проверка № 10-СИСИС/21.02.2020г., толерансът при измерване на скоростта над 100 км/ч при полеви тест, следва да бъде в размер на плюс/минус 3 %, като това е записано и в писмото от БИМ, № АУ-000029 № 33913/09.07.2018г., видно от което грешката при измерване на скоростта в пътни условия е плюс/минус 3% над 100 км/ч. Съответно, измерената в случая скорост от 102 км/ч, при правилно 2 отчитане на толеранс, попада в обхвата между 98,94 км/ч, представляваща разликата на измерената скорост и толеранс от 3% (-3,06 км/ч), и 105,06 км/ч, представляваща сбора на измерената скорост и толеранс от 3% (+3,06 км/ч) т.е. при всички положения явяваща се превишаваща разрешената скорост от 50 км/ч с над 40 км/ч. Доколкото възможната скорост на водача е могла да бъде под 99 км/ч, правилно АНО е установил наказуемата скорост на водача да е 98 км/ч. Неправилното посочване на отчетения толеранс в електронния фиш не се явява съществено процесуално нарушение, доколкото административно- наказващият орган всъщност реално е извършил правилно и точно приспадането на толеранса, като е посочил, че автомобилът се е движил със скорост от 98 км/ч (при приспадане на толеранс от 3%). Ако беше извършено приспадане на толеранс от 3 км/ч, то тогава и установената наказуема скорост на МПС би била 99 км/ч, която би довела и до същото нарушение и същия размер на наложената глоба. Така отчетеният толеранс безспорно не е довел до промяна на правната квалификация на извършеното деяние, нито до промяна в размера на наложената глоба, поради което не е налице съществено процесуално нарушение – така и Решение № 418/22.02.2019г. по к.а.н.д. №98/2019г. на Административен съд – Пловдив, XXIII с-в.

Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. от 16.10.2020г. и от справката за собственик на процесния автомобил, видно от която собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, е именно жалбоподателят С..

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство Cordon M2 № MD1196, представляващо преносима система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложената по делото справка от Българския институт по метрология АУ-000029 3

№ 33913/09.07.2018г. и което се потвърждава от служебно извършената справка в публичния сайт на Българския институт по метрология - https://ebim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails? identifier=KzrkqrhY%2FUA%3D, видно от която средството за измерване CORDON M2 притежава удостоверение за одобрен тип с № UP/I-034-02/1704/10, Рег. № 558-02-01-01/1-17-3, - техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото писмо, -техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 10-СИСИС/ 21.02.2020г., -надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред. Приложен е и Протокол за извършено обучение на служителите за работа с АТСС тип Cordon

M2 №MD1196, като осъществилият разполагането и настройването на АТСС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания З.Г. е участвал в обучението, като същият е вписан под номер 3.

Неоснователни се явяват възраженията, изложени както в жалбата, така и в съдебното заседание.

На първо място, нарушението в електронния фиш е много ясно описано, като правилно са посочени разрешената стойност на скоростта, установената стойност на скоростта след приспаднатия толеранс и с колко е била превишена разрешената стойност на скоростта. В чл. 21, ал. 1 от ЗДВП е описана именно забраната на водачите на МПС да превишават определените в разпоредбата стойности на скоростта, като в населено място не следва да се превишава скоростта над 50 км/ч, които обстоятелства са описани и в електронния фиш. Правилото при установяване на нарушение с АТСС е в издадения електронен фиш да се впише автомобилът, с който е било 4 извършено нарушението - арг. от чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като се вписва и собственикът на МПС-то, с което е извършено нарушението, тъй като именно на него се налага глобата с аргумент от чл. 188, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Правата на собственика са гарантирани с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, която му позволява да посочи лицето, което е управлявало, за да може административното наказание да бъде наложено на него.

Възражението в жалбата за толеранса на скоростта вече беше изяснено при коментара на отчетения толеранс, като съдът съобрази, че установената стойност на скоростта е правилно посочена след приспадането на толеранс в полза на водача.

На следващо място, неоснователно се явява възражението, че системата е била използвана неправомерно. Твърденията, че е невъзможно да се развие подобна скорост за няколкото метра от излизането от портала на фирмата за осветителни тела, от която жалбоподателят пазарува, до общинския път, е напълно голословно, освен това нито се сочи къде се намира тази фирма, нито какво е разстоянието от посоченото място на установяване на нарушението.

Няма и никакви доказателства дали жалбоподателят в този ден единствено е посетил посоченият от него магазин, но дори това да е така, няма причина да се екскулпира на това основание, при установено нарушение. В тази връзка неоснователно се явява и възражението, че на същия ден му е издаден друг фиш на същото място със същата скорост, но в друг час. Видно от представения фиш, същият е издаден за установена наказуема стойност на скоростта при движение в посока запад и в друг час, поради което безспорно се касае за две самостоятелни административни нарушения, които подлежат на отделно наказване на основание чл. 18 от ЗАНН, и респективно подлежат на отделно доказване в различни наказателни производства. Поради тази причина е образувано и друго наказателно дело – АНД № 1579/21г. по описа на РС-Пловдив, като административно-наказващият орган дължи самостоятелно доказване на всяко едно от двете отделни нарушения. В случая съгласно представените доказателства настоящото нарушение е безспорно доказано, като другото твърдяно нарушение, извършено на същата дата, но в 11,49ч., попада извън предмета на настоящото производство, поради което и настоящият състав не следва да се произнася по него.

5

Мястото на позициониране на АТСС е ясно посочено в протокола по чл.

10 от Наредбата – гр. Пловдив, който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, на видеоконтрола, а именно - бул. Марица-юг 200, като същото кореспондира и с приложената към преписката снимка на позиционирането на АТСС, както и със статичното изображение, където е посочено като локация – бул. Марица-юг 200, гр. Пловдив. Доколкото нарушението е на правилата за движение в населено място, не е необходимо да се посочва разстоянието от АТСС до пътни знаци за извършване на проверка по чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., нито има изискване да се посочи позиционирането на АТСС до сгради или други непреместваеми обекти. Съдът съобрази и представената разпечатка – извлечение от „Гугъл Мапс“, като същото посочва мястото на извършеното нарушение. Наличието на твърдените от процесуалния представител на жалбоподателя множество пресечки на пътя по никакъв начин не опровергават фактът на извършеното нарушение, а дори сочат на една повишена опасност на деянието, поради възможността да се стигне до ПТП.

Правилно е записано в ЕФ, че същият е за извършено нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП. В текстовата част на ЕФ е описано, че е извършено нарушение за скорост, каквато именно е редакцията на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е описано в пълнота извършеното нарушение и с каква скорост над ограничението се е движел жалбоподателят. Не е нарушено и правото на защита на жалбоподателя при единствено абревиатурното изписване на приложимия законов акт в електронния фиш, доколкото на първо място друг закон с такава абревиатура в Република България няма, на второ място законът е ноторно известен и приложим за всички участници при движението им по пътищата, отворени за обществено ползване, на трето място – познаването му е необходимо за всеки един от водачите на моторни превозни средства, доколкото условие за придобиване на свидетелство за управление на моторно превозно средство е преминаването на писмен теоретичен изпит, т. нар. „листовки“, където абревиатурата е широко използваема, и на четвърто място, самият жалбоподател на множество места в жалбата, подписана именно от него, се позовава на разпоредби на ЗДвП, изписвайки само абревиатурата му, без да посочва пълното наименование на законовият акт, 6 което предполага, че е много добре запознат за нарушение на кой закон му е вменено извършването на административно нарушение и правото му на защита не е било нарушено.