Решение № 6207 от 28.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 6207

Пловдив, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20267180700936 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Г. И. Г., [ЕГН], против заповед № GPAM – 1637911 от 20.03.2026 г. на мл.автоконтрольор към РУ Труд, ОДМВР – Пловдив за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. З)) ГГ от ЗДвП.

С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т.1, б.З, ГГ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е приложена ПАМ, представляваща временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед като се излагат подробни съображения за липсата на съществен реквизит доколкото от фактическа страна не е посочена датата на която жалбоподателят е управлявал МПС. Твърди се че в заповедта липсва и нормативно препращане към някоя от нормите, изброени в чл. 171, т.1, б.З, ГГ от Закона за движението по пътищата.

Сочи се, че собственикът на автомобила не е уведомен за прекратяването на регистрацията му като освен това самият жалбоподател не е собственик на автомобила.

Заема се и тезата за несъразмерност на наложената ПАМ.

Иска се отмяна на заповедта.

Претендират се разноски.

В съдебното заседание, жалбата се поддържа с доводи, че заповедта е постановена в противоречие с целта на закона дотолкова доколкото жалбоподателят непосредствено след установяване на нарушението сключва ЗГО.

За ответната страна се представя писмено становище с изложени доводи за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възражение.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Предмет на спора е заповед № GPAM – 1637911 от 20.03.2026 г. на мл.автоконтрольор към РУ Труд, ОДМВР – Пловдив за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. З)) ГГ от ЗДвП.

За да наложи процесната ПАМ, АО е приел, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП. Установено е, че жалбоподателят е управлявал на път I-8, км 214 в посока [населено място] лек автомобил „Хонда“ с рег. № [рег. номер], чужда собственост, който автомобил от 03.02.2026 г. е със служебно прекратена регистрация поради липса на валидна ЗГО.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Като правно основание за издаването в заповедта е посочен чл. 171, т. 1, буква „з“ гг) от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 171, ал. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП (нова – ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В процесната заповед е посочено от фактическа страна, че жалбоподателят управлява МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Извършено е нормативно препращане към една от нормите, изброени в буква „з“, гг) на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, а именно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се съдържа изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила.

От друга страна разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ) поставя задължение за Информационния център да уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и да им предоставя 14 – дневен срок от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган да прекрати регистрацията на превозното средство.

По аргумент от чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи въобще към прилагане на реда за служебна дерегистрация първо следва да е била осигурена възможност на собственика на автомобила в 14- дневен срок да представи доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и едва след това Гаранционният фонд следва да уведоми компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган да прекрати регистрацията на превозното средство. С оглед обстоятелството, че за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се издава нарочен административен акт, засегнатото лице би могло да защити правата си едва в производството по прилагане на ПАМ, за чието законосъобразно прилагане като фактическо основание е необходимо да е спазен редът по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във вр. чл. 574, ал. 11 от КЗ.

По делото не са представени доказателства за изпълнение на процедурата за уведомяване на собственика на автомобила и същият в предоставения му срок да не е представил доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за да се приеме, че е възникнало правомощието и задължението на Гаранционния фонд да уведоми органите за контрол по Закона за движение по пътищата да прекратят регистрацията на превозното средство.

Административният орган носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в обжалваната заповед и изпълнението на законовите изисквания при издавеното му. В тази връзка с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът изрично е указал на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването. В случая е недоказан субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като материалноправно основание за прилагането на процесната ПАМ.

Отделно от изложеното, жалбоподателят не е собственик на управляваното от него моторно превозно средство и въпреки обективната безвиновна отговорност за вмененото му с оспорената заповед нарушение, следва да бъде съобразено, че няма как водачът да бъде уведомен за дерегистрация на автомобила при положение, че администрацията няма задължение да уведоми и самия собственик предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (в този смисъл Определение № 1473 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1082/2026 г., VII о., Определение № 1738 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1267/2026 г., VII о.).

Освен гореизложеното следва да се отчете и обстоятелството, че жалбоподателят, непосредствено след извършената му проверка още същия ден сключва ЗГО. Оспорената заповед и представената на л.8 по делото застрахователна полица са с дата 20.03.2026 г. При това положение е преустановено противоправното деяние и е изпълнена целта на ЗППАМ, поради което действието й занапред противоречи на принципите за съразмерност и пропорционалност.

По изложените мотиви, съдът намира жалбата за основателна.

Предвид изхода на спора на жалбоподателя се следват сторените от него разноски, които съдът не намери за прекомерни, в размер на 505,11 евро.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № GPAM – 1637911 от 20.03.2026 г. на мл.автоконтрольор към РУ Труд, ОДМВР – Пловдив за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. З)) ГГ от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на Г. И. Г., [ЕГН], сторените по делото разноски в размер на 505, 11 евро.

Решението е окончателно.

Съдия: