Решение № 172 от 15.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. П., 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 202*.**0500187 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 27/08.01.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220101038, Пазарджишкият районен съд е обявил за недействителна по отношение на „Ш. Б.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С." №**, С. о., ет.*, представлявано от Изпълнителен директор В. И., действащо чрез Адвокатско дружество „Д., Н., П. и с.“, ЕИК: ********* - адв. М. Р. П., АК Монтана, Еднолично адвокатско дружество „Т.“ с булстат *********, със седалище гр. В., адрес на управление на дейността: гр. В., ул. „Б. Р." №**, ет.*, оф.*, представлявано от, адв. П. Т. Т. от АК В., със съдебен адрес: гр. В., ул. „Б. Р." №**-**, ет.*, оф.*, сделка на разпореждане с 1/2 ид. от следния недвижим имот: Апартамент с площ от 102.26 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., с идентификатор № *****.***.***.*.**, с административен адрес на имота: гр.П., ул. „Г. Р." №**, ет.*, ап.**, община П., Пазарджишка област, разположен на едно ниво в седеметажна сграда № 4 /четири/ - на седем надземни етажа от 0 /нула/ до 6/шести/ включително, находища се в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение- жилище, апартамент, при съседи на самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

*****.***.***.*.**, *****.***.***.*.**, под обекта *****.***.***.*.**, над обекта *****.***.***.*.** и припадащите се на този обект **.*9 кв.м. идеални 1 части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, извършена от Л. П. М., ЕГН ********** в полза на М. Г. М., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. „Г. Р." №**, ет.*, ап.**, обективирана във влязло в сила Решение № 91 от 27.01.2023 г. по гр.д. № 3830 по описа за 2022 г. на Районен съд - П., с което е одобрено бракоразводно споразумение, сключено между ответниците.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК, Л. П. М., ЕГН ********** и М.

Г. М., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. „Г. Р." №**, ет.*, ап.**, да заплатят на „Ш. Б.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С." №**, С. о., ет.*, съдебни разноски в размер от 2285 лева.

На основание чл.115 ЗС е предоставил шестмесечен срок, считано от влизането в сила на настоящото решение, на „Ш. Б.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С." №**, С. о., ет.*, представлявано от Изпълнителен директор В. И., да отбележи влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията при РС П..

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Л. П. М., ЕГН ********** и М. Г. М. чрез техния процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че първата инстанция не е взела предвид изложените в писмения отговор мотиви на жалбоподателите. Напълно погрешен бил изводът на районния съд, че М. М. е знаела за задълженията на бившия си съпруг. Освен това интересите на ищцовото дружество не били накърнени. От свидетелските показания било безспорно установено, че ответниците по иска не са знаели, че увреждат интереса на кредитора. Твърдят, че ищецът няма качеството "кредитор" по отношение на бившата съпруга и съответно тя не е длъжник на ищеца, поради което дружеството не било материалноправно легитимирано да води този иск по отношение на нея.

Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което искът на ищеца да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждането на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на разноските за тази инстанция. Изложени са подробни съображения в подкрепа на изводите на районния съд за основателност на предявения иск.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно 2 заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ответниците Л. П. М., и М. Г. М. ищецът „Ш. Б.“ ЕАД е твърдял чрез своя процесуален пълномощник, че депозирал заявление по чл.417 ГПК, като съдът го уважил и издал заповед № 1511 от 16.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2792 по описа за 2018 г. на РС-П., с която е разпоредил на длъжника Л. П. М. да заплати на кредитора - ищец следните суми: 8000 лева главница по запис на заповед, ведно със законна лихва за периода от датата на депозиране на заявлението в съда /10.07.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението; 160 лева държавна такса и 1080 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта по чл.417 ГПК бил издаден и изпълнителен лист № 1611 от 17.07.2018 г..

Ищецът образувал изпълнително дело № 1571 по описа за 2018 г. на ЧСИ Д. С., с район на действие Окръжен съд - П., по което било отправено искане за възбрана на собствени на длъжника имоти.

На 07.09.2018 г. в Служба по вписвания - град П. като акт № 135, том II, вх. рег. № 7464, № от дв. вх. рег. № 7464 от 07.09.2018 г. по молба на съдебния изпълнител била вписва възбрана върху 1/2 идеални части от следните недвижими имоти: апартамент с площ от 57 кв.м., с идентификатор на обекта *****.***.***.**.*, с административен адрес на имота: гр. П., ул.

„Б." №*, ет.*, ап.** и апартамент с площ от 102.26 кв.м., с идентификатор № *****.***.***.*.** с административен адрес на имота: гр. П., ул. „Г. Р." №**, ет.*, ап.**.

Ищецът е твърдял, че с молба с вх. № 12547 от 13.05.2019 г. длъжникът е отправил искане за разсрочване на вземането по изпълнителното дело.

Между страните било подписано и споразумение за доброволно уреждане на вземането от 16.05.2019 г. На основание сключеното споразумение било извършено плащане на 18.03.2020 г. в размер на 800 лева.

На 26.10.2022 г. ответникът Л. М. с получено лично уведомление с изх.

№ 23349 от 18.10.2022 г. е бил запознат от ЧСИ С. с насрочен за 09.12.2022 г. опис на недвижим имот с идентификатор № *****.***.***.**.*. На 09.12.2022 г. лично за насрочения опис е била уведомена и съпругата на длъжника М.

М., чрез връчване на уведомление за опис на недвижимо имущество. На 09.12.2022 г. в присъствието на Л. М. е бил извършен и самия опис на имота.

С Решение № 91 от 27.01.2023 г. по гр.д. № 3830 по описа за 2022 г. на Районен съд П. сключеният между Л. и М. М.и граждански брак на 08.06.2014 г. бил прекратен и съдът утвърдил постигнатото споразумение между съпрузите, съгласно което след прекратяване на брака страните уреждат 3 имуществените си отношения по следния начин: апартамент с идентификатор № *****.***.***.*.** да бъде възложен и да остане изключителна собственост на М. М., а апартамент с идентификатор № *****.***.***.**.* да бъде възложен и да остане изключителна собственост на Л. М..

С молба с вх. № 04746 от 16.02.2023 г., позовавайки се на влязлото в сила решение № 91 от 27.01.2023 г. и чл. 444, ал. 1, т.7 от ГПК Л. М. е поискал да се спре изпълнението, насочено срещу притежаваните от него 1/2 идеални част от апартамент с идентификатор № *****.***.***.**.*, тъй като жилището е станало несеквестируемо.

Ищецът счита, че на основание гореизложеното, влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителния лист го легитимират като кредитор на ответника Л. М., доколкото ищецът както към датата на извършване на разпореждането с имущество, така и към настоящия момент разполага с неудовлетворено вземане спрямо Л. М.. Ответникът се е разпоредил със свои имуществени права в полза на М. М. с решение № 91 от 27.01.2023 г. по гр.д. № 3830 по описа за 2022 г. на Районен съд - П., III състав и по този начин е превърнал апартамент с идентификатор № *****.***.***.**.* в несеквестируем, тъй като е останал единственото жилище на ответника. След разпореждането Л. М. вече не разполага с друго имущество, с което кредиторът му да бъде удовлетворен, тоест той се е поставил в състояние на неплатежоспособност.

Според ищеца знанието на ответницата М. М., че с действията си уврежда съдебно признати права на кредитора, се установява от вписаната на 07.09.2018 г. в Служба по вписвания - град П. възбрана и от получено от нея уведомление с изх. № 23349 от 18.10.2022 г. за насрочен опис на недвижимия имот с идентификатор № *****.***.***.**.* за дата 09.12.2022 г.. Освен това в случая съпружеските отношения между ответниците по делото, сключили споразумение в бракоразводното дело, предполагат презумпция за знание за увреждането на кредитора у ответника М. М., в чиято собственост са прехвърлени идеални части от недвижим имот с идентификатор № *****.***.***.*.**, тъй като споразумението за признание на вземането на ищеца било сключено по време на брака и по същото време е било извършено и доброволно плащане по изпълнителното дело.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор отговор с изразено становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Твърдели са, че кредиторът е имал на разположение 5 години преди постановения между ответниците развод да предприеме действия, за да удовлетвори вземането си, пристъпвайки към публична продан на 4 възбранените 1/2 идеални части от съсобствените им имоти.

Твърдели са, че не са увредили кредитора с одобреното споразумение от РС П., тъй като разпределението на имуществото, придобито през време на брака, било правна последица от прекратяването на брака, а не било предприето с цел да се увреди кредиторът. Споразумението било одобрено от съда и по никакъв начин не намалявало имуществото на ответниците или неговата стойност. Ответниците се развели в следствие на влошените отношения между тах, а не с цел да се затрудни удовлетворяването на кредитора. Елемент от основателността на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД според тях е съдоговорителите се да са знаели за увреждането, но в случая този елемент на иска липсвал. Претендират разноски.

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 15**.*6.07.2018 г. и изпълнителен лист № 16**.*7.07.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 2792/2018 г. по описа на РС П., ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 8 000 лева главница по запис на заповед, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението - 10.07.2018 г. до окончателното изплащане, както и 160 лева държавна такса и 1080 лева адвокатски хонорар.

Установено е, че ищецът е образувал изпълнително дело № 20188890*.**71 по описа на ЧСИ Д. С., по което е наложена възбрана на собствени на длъжника имоти. На 07.09.2018 г. в Служба по вписвания - град П. с акт № 135, том II, вх. рег. № 7464, № от дв. вх. рег. № 7464 от 07.09.2018 г. по молба на съдебния изпълнител е вписана възбрана върху 1/2 идеални части от следните недвижими имоти: апартамент с площ от 57 кв.м., с идентификатор на обекта *****.***.***.**.*, с административен адрес на имота: гр. П., ул. „Б." №*, ет.*, ап.** и апартамент с площ от 102,26, с идентификатор № *****.***.***.*.**, с административен адрес на имота: гр.П., ул. „Г. Р." №**, ет.*, ап.**.

Като доказателство по делото е приложена молба с вх. № 12547 от 13.05.2019 г., изходяща от ответника М., адресирана на ЧСИ, в която е отправил искане за разсрочване на вземането по изпълнителното дело.

Приложена е извадка от счетоводната система на ищеца, от която се установява, че ответникът М. е платил сумата от 800 лева.

От споразумение от 16.05.2019 г. между ищеца, ответника М. и „ММ П. г. БГ“ ЕООД, представлявано от М. се установява, че между страните е бил сключен Договор за ползване па услугата euroShell Card от 04.07.2016 г., с който „Ш. Б.“ ЕАД предоставя на „ММ П. г. БГ“ ЕООД правото да ползва карти euroShell Card, за да получава доставки от доставчици в изрично 5 договорени държави, при условия, подробно договорени с цитирания договор.