Решение № 415 от 30.05.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1844/2024
- Вид
- Решение № 415
- Подписан
- 30.05.2025
- В сила
- 28.07.2025
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.54 · Закон за кадастъра и имотния регистър
РЕШЕНИЕ
№ 415 гр. Бургас, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242100501844 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивна жалба,подадена от Н. А. М. с ЕГН ********** от *** срещу постановеното съдебно решение №174 от 30.07.2024г.,постановено по гр.д.№959/2023г.по описа на АРС ,с което съдът е отхвърлил предявеният от Н. А. М. иск за признаване за установено по отношение на ответниците Х. А. О. с ЕГН-********** и Н. И. О. с ЕГН-********** и двамата от ***, че ищцата е собственик на реална част от 68 кв.м.от западната страна на притежавания от нея УПИ ІІІ-318 кв.31 по плана на с.Трънак,с граници на реалната част : изток- ПИ 318,запад-регулационната линия между УПИ ІІ-311 и УПИ ІІІ-318,север-улица,юг- ПИ 316 и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху спорната реална част от 68 кв.м.
В законоустановения срок е подаден писмен отговор от ответниците Х. и Н. О.,в който оспорват въззивната жалба и молят същата да бъде отхвърлена като неоснователна от въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивницата,редовно уведомена,не се явява.Представлява се от адв.Цв.Георгиева от САК,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и. Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата Н. О. се явява лично.За нея и въззиваемият Х. О. се явява адв.Койчева, която оспорва въззивната жалба и моли решението на АРС да бъде 1 потвърдено.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
Във връзка с дължимата служебна проверка за редовност на исковата молба,въззивният съд е констатирал нередовности,като е дал указания на ищцата Н. М. за отстраняването им.
В законоустановения срок нередовностите са отстранени,като въззивният съд е докладвал поправената искова молба в следния смисъл:
Ищцата твърди,че процесната реална част от 68 кв.м.,попадаща в УПИ ІІІ-318 кв.31 по плана на с.Трънак,община Руен е идентична с придадената по регулация част от неурегулиран поземлен имот пл.номер 311 кв.31 по плана на с.Трънак.Процесната реална част попада в имотната граница на имот пл.номер 311 кв.31 ,собственост на ответниците,но съгласно действащият ПУП-ПРЗ на с-Трънак е част от урегулирания поземлен имот УПИ ІІІ318,който е собственост на ищцата. Оградата между двата съседни имота не следва регулационната граница,а е изградена от бащите на страните по имотната граница на двата неурегулирани някога имоти.Това те са сторили с оглед построяването на къщата на ответниците,но както бащите,така и децата-настоящите страни по делото знаят,че тези 68 кв.м.са на ищцата. Построената от ответниците къща е разположена почти на регулационната граница,поради което уговорката е била,когато се узакони къщата оградата да се премести отново на регулационната граница между двата УПИ.Това е била и причината ответникът Х. А. О. да поиска от ищцата декларация съгласие за узаконяването на къщата,а Н. М. –да поиска декларация от ответника за узаконяване на построен от нея навес в лицевата част на двора. Поправена е допусната очевидна фактическа грешка, като е посочено изрично,че спорните 68 кв.м. се намират между УПИ ІІ-311 и УПИ ІІІ-318 кв.31 по ПУП-ПРЗ на с.Трънак.
Като придобивно основание ищцата е заявила ясно във второто уточнение,че е придобила правото на собственост върху процесните 68 кв.м.на основание правна сделкадарение,обективирано в нот.акт №158 т.VІІ,дело № 1097/2016 г.на нотариус Бисер Демирев с район на действие района на АРС ,по силата на което е станала собственик на УПИ ІІІ-318 кв.31 по ПУП на с.Трънак,община Руен,включително и на процесните 68 кв.м.
Коригираният петитум на иска е съдът да приеме за установено по отношение на ответниците,че ищцата е собственик на реална част от 68 кв.м.от западната страна на притежавания от нея УПИ ІІІ-318 кв.31 по плана на с.Трънак,с площ 560 кв.м.,с граници на реалната част : изток- ПИ 318,запад-регулационната линия между УПИ ІІ-311 и УПИ ІІІ318,север-улица,юг- ПИ 316 и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху спорната реална част от 68 кв.м.
Преписи от уточненията на исковата молба са връчени на ответниците,които са подали писмено становище в законоустановения срок,имащо характера на отговор на уточнената искова молба. В отговора ответниците са оспорили твърденията на ищцата,че е собственик на УПИ ІІІ-318 кв.31 по плана на с.Трънак на основание правна сделка-дарение,както и 2 твърдението и,че е придобила процесната реална част от 68 кв.м.на основание договора за дарение,от който черпи правата си.Ответниците посочват,че съгласно нотариалния акт за дарение ищцата не е придобила правото на собственост върху процесните 68 кв.м.,нито правото на собственост върху УПИ ІІІ-318 ,а правото на собственост върху неурегулиран поземлен имот пл.номер 318 кв.31 по плана на с.Трънак. Твърдят,че процесната реална част от УПИ ІІІ-318 е придаваема по регулация част от собствения на ответниците неурегулиран поземлен имот пл.н.№ 311,за която регулационните сметки не са били уредени. Заявяват,че процесната реална част никога не е била във владение на ищцата или праводателите и,тъй като нито един от двата действали регулационни плана на селото не е бил приложен по отношение на придаваемите части. Твърдят,че оградата между двата имота съвпада с имотната граница между ПИ №311 и ПИ№318 по кадастралния план от 1987г.,а поради неприлагането на регулационните планове оградата не е била премествана.Като неверни са оспорени твърденията на ищцата,че тя е изградила навеса,както и че тя и ответниците са считали процесната реална част за нейна собственост.
Страните не са заявили искания за събиране на нови доказателства.
Въззивният съд намира,че предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС- ищцата претендира ответниците да и предадат владението на владяна от тях без правно основание реална част от недвижим имот- УПИ ІІІ-318 кв.31 по ПУП на с.Трънак,община Руен,област Бургас. В обстоятелствената част на исковата молба и формулираният петитум,включително и след уточненията,направени във въззивното производство съдът не намери твърдения на ищцата за допусната грешка в кадастралната основа на плана на с.Трънак,нито отправено,дори непрецизно искане за съдебна защита,което да сочи на предявен иск с правно основание чл.54 ЗКИР- установяване на грешка в кадастралната карта.
Твърденията на ищцата са в смисъл,че праводателите и са били собственици процесната реална част от УПИ ІІІ-318 кв.31 по регулационния план на с.Трънак ,а оградата между двата съседни имота е била поставена по регулационната граница между УПИ ІІІ-318 и УПИ ІІ-311.Оградата била преместена в сегашното и положение след дадено от баща и съгласие на бащата на ответника да построи жилищна сграда на регулационната граница.Оградата не била върната по регулационната линия,въпреки обещанията на ответниците.
В този смисъл,макар и сезиран с нередовна искова молба,АРС е дал правилна правна квалификация на главния иск по чл.108 ЗС и се е произнесъл по него с решението си.
По основателността на предявения главен иск с правно основание чл.108 ЗС въззивният съд намери следното:
За да бъде уважен ревандикационният иск за собственост,ищецът следва да докаже,че е собственик на процесния недвижим имот,както и че същият се владее от ответниците без правно основание.
Между страните не е спорно,а и от представените скици,нотариални актове за собственост и приетото заключение на СТЕ се установява,че процесната реална част с площ 3 от 68 кв.м. част. попада в регулационните граници на УПИ ІІІ-318 кв.31, в неговата западна Твърденията на ищцата,че е придобила правото на собственост спорната реална част от 68 кв.м.,попадаща в западната част на УПИ ІІІ-318 кв.31 по регулационния план на с.Трънак на основание правна сделка- договор за дарение, не се подкрепят от доказателствата по делото.
По силата на нотариален акт №158 т.VІІ,рег.№6986 дело №1097 от 07.12.2016г.на нотариус Бисер Демирев ищцата е придобила на деривативно основание-договор за дарение собствеността върху следния имот: дворно място с площ 495 кв.м.,находящо се в с.Трънак,област Бургас ,съставляващо неурегулиран поземлен имот №318 кв.31 ,при граници:имоти с пл.номера 311,316,317 и УПИ ХVІІ-318 ,кв.31,за който имот по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ ІІІ-318 кв.31,целият с площ 560 кв.м.,с неуредени регулационни сметки за 65 кв.м.
Праводателят и,неин брат е придобил правото на собственост върху имота от родителите им по силата на нотариален акт за дарение №199 т.І,дело №365/1985г.на АРС,в който нотариален акт имотът е описан като парцел ІІІ-318 кв.31,целият урегулиран с площ 560 кв.м.,с неуредени регулационни сметки за 65 кв.м.
От представената по делото скица №775 от 14.08.2003г./л.19 от делото на АРС/ е видно,че неурегулиран поземлен имот № 318 по кадастралния план на с.Трънак е с площ 1103 кв.м.,като същият е собственост на ищцата Н. М. и на друго лице А. М.. В скицата е отбелязано,че в УПИ №ІІІ-318 попадат 495 кв.м.от неурегулирания ПИ №318,в УПИ ХVІІІ318 попадат 538 кв.м. от ПИ №318,в УПИ ІV-319 попадат 20 кв.м.от ПИ №318 ,а в улична регулация попадат 5 кв.м.
От заключението на приетата по делото СТЕ се установява,че първият кадастрален и регулационен план на с.Трънак е бил одобрен през 1961г.,като процесните имоти се идентифицират като парцел VІ-263 /на ответниците/ и парцел VІІ-266 /на ищцата/,кв.20.Следващият кадастрален и регулационен план на с.Трънак,действащ и понастоящем е бил одобрен през 1987г.,като в него имотите са заснети като парцел ІІІ-318 и парцел ІІ-311.
От представените по делото скици,нотариални актове и заключение на СТЕ се установява безпротиворечиво,че бащата на ищцата е придобил през 1963г.два парцела,индивидуализирани по ЗРП от 1961г. с обща площ 1132 кв.м. и с граница парцел VІ263 ,собственост на праводателите на ответниците.По действащия и понастоящем кадастрален и регулационен план на с.Трънак имот пл.номер 318 е с площ 1055 кв.м.,като 1103 кв.м.попадат в урегулираните два парцела ІІІ-318 и ХVІІІ-318,отредени за имота,а останалите 25 кв.м.-попадат в улица и в съседен УПИ ІV-319.
При тези безпротиворечиви и безспорни данни относно регулационния и кадастрален статут на имота за съда се налага извод,че твърдението на ищцата,че баща и е придобил собствеността върху процесната реална част от 68 кв.м.през 1963г.е недоказано. Точно 4 обратното- установява се,че имотът,който баща и е закупил през 1963г.е със същата площ и понастоящем,а родителите и са прехвърлили през 1985г.правата,които са притежавалипрехвърлили са правото на собственост върху УПИ ІІІ-318 кв.31 по плана на с.Трънак,но с изрично посочване,че има неуредени регулационни сметки за 65 кв.м.придаваемо дворно място.
От приетите като доказателства по делото скици и заключението по приетата СТЕ се установява,че спорната реална част от 68 кв.м. е разположена по протежение на западната граница на УПИ ІІІ-318 с парцела на ответниците – УПИ ІІ-311. Тази реална част действително попада в УПИ ІІІ-318,но не е част от имот пл.номер 318 ,а съгласно одобрения през 1987г.ЗРП на с.Трънак е придаваема част по регулация към УПИ ІІІ-318 от съседния имот пл.номер 311,който е собственост на ответниците.
Придаваеми по регулация от имот пл.номер 311 към парцел ІІІ-318 кв.31 съгласно действащия ПУП-ПЗР на с.Трънак са били 65 кв.м. ,като не се установява от събраните по делото доказателства регулационните сметки да са били уредени и придаваемата част да е била заплатена на праводателите на ответниците от праводателите на ищцата съобразно изискванията на действащия до 31.03.2001г. закон- ЗТСУ. Съгласно чл.110 ЗТСУ/отм./,недвижимите имоти,придадени към парцели на други физически лица се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план,а длъжник е собственикът на парцела,към който се придават местата и подобренията в тях,както и всеки следващ приобретател на парцела. Нормата на чл.114 ЗТСУ/отм./е предвиждала,че придадените недвижими имоти по дворищнорегулационния план се заемат след обезщетяване на правоимащия съгласно правилата за това в закона и ППЗТСУ/отм./.Предвид отчуждителното действие на ДРП съгласно чл.110 ЗТСУ/отм./,в нотариалния акт за дарение от 1985г.,дареният от родителите на ищцата на брат и имот е индивидуализиран като парцел ІІІ-318,кв.31 по ЗРП на с.Трънак,с неуредени регулационни сметки за 65 кв.м.