Решение № 260408 от 20.08.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№……....………./……....……….2020г. гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАТАЛИЯ Н.

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА мл. с. НАСУФ

ИСМАЛ при секретар Г.

Славова като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал въззивно гражданско дело

№ 1260 по описа за 2020 година на ОС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.

№ 23621/30.03.2020 г., депозирана, както следва:

- от Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул.

„Владая“, № 14-14а, представлявана от М.П., действаща чрез адв. Й.Б. против Решение № 1233 от 09.03.2020 г., постановено по гр. № 3372 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 34-ти съдебен състав В ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил предявения от въззивника против В.С.П., ЕГН **********,*** негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на въззиваемия да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на етажните собственици да упражняват правото си на собственост върху стая за детски колички и вътрешен двор, като възстанови съобразно архитектурен проект премахната между гараж № 4 и стая за колички и велосипеди стена, КАКТО И

- от самите етажни собственици, а именно В.Н.Х., ЕГН **********,***, Р.К.Х., ЕГН **********,***, А.Д.Н., ЕГН **********,***, И.Я.Н., ЕГН **********,***, Й.А.Г., ЕГН **********,***, К.С.Г.,

ЕГН **********,***, П.И.С., ЕГН **********,***, Г.Д.С., ЕГН **********,***, М.С.П.,

ЕГН **********,***, Г.Г.Н., ЕГН **********,***, Н.И.Н., ЕГН **********,***, Х.В.

П., ЕГН **********,***, М.Т.Н., ЕГН **********,***, С.Б.Б., ЕГН **********,***,

М.Б., ЕГН **********,***, И.С.И., ЕГН **********,*** и Г.И.И., ЕГН **********,***, действащи чрез адв. Б., В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от въззивниците против В.С.П., ЕГН **********,*** осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на въззиваемия да заплати на етажните собственици обезщетение за лишаване от право на ползване на стая за детски колички, находяща се в гр. Варна, ***-14а, партер, за периода от 01.03.2014г. до 01.03.2019г., както следва: на В.Н.Х., ЕГН ********** и Р.К.Х., ЕГН ********** – сума от 342.00 лева; на А.Д.Н., ЕГН ********** и И.Я.Н., ЕГН ********** – 234.00 лева; на Й.А.Г., ЕГН ********** и К.С.Г., ЕГН ********** – 378.00 лева; на П.И.С., ЕГН ********** и Г.Д.С., ЕГН ********** – 342.00 лева; на М.С.П., ЕГН ********** – 882.00 лева; на Г.Г.Н., ЕГН ********** и Н.И.Н., ЕГН ********** – 198.00 лева; на Х.В. П., ЕГН ********** – 351.00 лева; на М.Т.Н., ЕГН ********** –

351.00 лева; на С.Б.Б., ЕГН ********** и М.Б., ЕГН ********** – 324.00 лева; на И.С.И., ЕГН ********** и Г.И.И., ЕГН ********** – 198.00 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.03.2019г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна в двете части и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Въззивникът твърди, че по делото е установено по несъмнен начин, че процесната стаичка за колички и велосипеди е обща част по предназначение на етажните собственици. Оспорва изводите на РС-Варна досежно факта, че липсва възникнало право на собственост на етажните собственици върху процесната стая, както и това, че етажните собственици са се съгласили със създаденото състояние на сградата и не е налице причинна връзка между поведението на ответника-въззиваем и твърдените негови неоснователни действия. Сочи се, че съдът се е позовал преимуществено на свидетелските показания без да анализира тяхното противоречие с приобщените писмени доказателства. Категорично се твърди, че етажните собственици не са изразили съгласие ответникът да ползва процесната стаичка нито чрез конклудентни действия, нито изрично. В подкрепа на тези доводи въззивниците сочат подадените сигнали и жалби до прокуратурата и Общината, проведените общи събрания и т. н. Не оспорват обстоятелството, че въззиваемият е собственик на гараж № 4 с обща площ от 16.16 кв. м., съгласно договора за доброволна делба, но се оспорва констатацията в НА № 39 рег. № 294/2019 г. касателно площта на гараж № 4 от 29.70 кв. м. – увеличена с площта на стаичката – предмет на настоящото дело. Оспорва се и твърдението за владение на обединените две помещения от лятото на 1994 г., като се твърди, че меродавният момент, към който се преценява статутът на процесното помещение е възникването на етажната собственост, като в настоящия случай това е вписването на договора за доброволна делба от 25.10.2004 г. и въвеждането в експлоатация на 11.12.2006 г. Навеждат довод и за това, че заснемането на помещението като самостоятелен обект в кадастралната карта не поражда трансформация от обща част в самостоятелен обект, доколкото такава може да стане само чрез одобряване на инвестиционен проект на помещението. Сочи се, че процесната стаичка като обща част не може да бъде придобита по давност, да бъде предмет на разпоредителна сделка нито да бъде поделена, докато не бъде променен статутът му. Въззивниците считат, че са налице всички предпоставки, обуславящи уважаването на негаторния иск по чл. 109 от ЗС, което обуславя основателността и на обективно съединения иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на етажните собственици обезщетение поради лишаването им от правото на ползване на общата вещ – стаичката за колички и велосипеди.

В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемият чрез адв. О.

М. и адв. Р.Х. е подал писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 35545/10.06.2020 г. В отговора се навеждат подробни доводи за това, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и в двете си обжалвани части, поради което депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а атакувания съдебен акт да бъде потвърден изцяло. Въззиваемият сочи, че в конкретния случай не са установени всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 109 от ЗС, доколкото по делото е доказано по несъмнен начин, че процесната стаичка е негова собственост, а не на въззивниците. Оспорва твърденията на въззивниците, че процесното помещение е обща част. Сочи, че със своето пасивно поведение етажните собственици мълчаливо са приели фактическото и правно положение.

Твърди, че свидетелските показания са в унисон с доказателствената съвкупност по делото и правилно съдът им е дал вяра.

В проведеното открито съдебно заседание въззивниците чрез адв. Й.Б. поддържат въззивната жалба и молят за уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски в хода на производството.

Въззиваемият чрез адв. Огнян

Минчев поддържа отговора на въззивната жалба, оспорва последната, моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на

Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 3372 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно и активно субективно съединяване искове, а именно иск по чл. 109 от ЗС предявен от Етажната собственост против В.П. с искане за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на етажните собственици да упражняват правото си на собственост върху стая за детски колички и вътрешен двор, като възстанови съобразно архитектурен проект премахната между гараж № 4 и стая за колички и велосипеди стена, както и иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявен от отделните етажни сбственици с искане за осъждане на ответника да да заплати на всеки един поотделно обезщетение за лишаване от право на ползване на стая за детски колички, находяща се в гр. Варна, ***-14а, партер, за периода от 01.03.2014г. до 01.03.2019г., както следва: на В.Н.Х., ЕГН ********** и Р.К.Х., ЕГН ********** – сума от 342.00 лева; на А.Д.Н.,

ЕГН ********** и И.Я.Н., ЕГН ********** – 234.00 лева; на Й.А.Г., ЕГН ********** и К.С.Г., ЕГН ********** – 378.00 лева; на П.И.С., ЕГН ********** и Г.Д.С., ЕГН ********** – 342.00 лева; на М.С.П., ЕГН ********** – 882.00 лева; на Г.Г.Н., ЕГН ********** и Н.И.Н., ЕГН ********** – 198.00 лева; на Х.В. П., ЕГН ********** – 351.00 лева; на М.Т.Н., ЕГН ********** –

351.00 лева; на С.Б.Б., ЕГН ********** и М.Б., ЕГН ********** – 324.00 лева; на И.С.И., ЕГН ********** и Г.И.И.,

ЕГН ********** – 198.00 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.03.2019г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици в режим на етажна собственост на самостоятелни обекти и общи части от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ***-14а, като ответникът В.С.П. е собственик на гараж № 4, находящ се на партерния етаж при граници: помещение за детски колички, ул.

„Наум“, калкан към сградата на ***, проход, ведно с 1.2799% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Твърди се, че непосредствена граница на гаража е стая за детски колички и велосипеди, която представлява обща част по предназначение и през която е единствения изход към вътрешен двор, който е собственост на всички етажни собственици. Твърди се, че ответникът е присъединил към гаража стаята за детски колички, като преградната стена е премахната още след издаване разрешението за ползване на сградата и по този начин е обособил общо помещение. С тези действия се твърди Попов да пречи на останалите етажни собственици да упражняват пълноценно правото си на собственост като ползват процесната обща стая за колички и велосипеди, както и вътрешния двор. Излагат, че въпреки нееднократните предупреждения да освободи стаята и да осигури достъп до дворното място, ответникът не е сторил това, като заявява собствени права върху помещението. С оглед горното и сезира съда с искане за осъждане на ответника В.П. да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на етажните собственици да упражняват правото си на собственост върху стая за детски колички и вътрешен двор, като възстанови съобразно архитектурен проект премахната стена между гараж № 4 и стая за колички и велосипеди.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът В.С.П. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че описаното в исковата молба помещение като самостоятелен обект не съществува, като съобразно издадения нотариален акт за собственост № 39/2018г. като едноличен собственик на същото се легитимира П.. Това сочи, че се установява и от издадената въз основа на вписан договор за доброволна делба от 2004г. схема на самостоятелен обект, видно от която притежавания от П. самостоятелен обект включва и т.нар. и твърдяна от ищеца „стая за детски колички“. Твърди, че последната и гаражът не са съществували като две отделни помещения и не са били разделяни със стена като отделни помещения. Не става ясно и кога ищецът твърди да е премахвана стена, като и такава да е била налична. В условията на евентуалност твърди да се легитимира като собственик на това помещение въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, осъществявайки фактическа власт върху спорния имот от 1998г. и понастоящем.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори по делото, че от 2006 г. процесното помещение за детски колички и колелета е във фактическата власт на ответника-въззиваем.

От представения по делото договор за групов строеж от

06.12.1994 г. /л. 86/ се установява, че страните по него са се задължили да изградят жилищна сграда на пет етажа, съгласно утвърден архитектурен проект и одобрен на 13.09.1994г. от главния архитект на община Варна, върху съсобственото им дворно място от 231 кв.м., находящо се в гр. Варна, *** и 14а, представляващо парцел VI-26, 27 в квартал 210а по плана на XII подрайон на гр. Варна, при граници: парцел V-25, VII-28, ул. „Владая“ и ул. „Наум“, при уговорено разпределение на жилищата. Видно от договора /т. 9/ ответникът-въззиваем ще получи в дял и ще стане собственик на апартамент № 9 от трети жилищен етаж със застроена площ от 73.5 кв.м., ведно с изба № 13 с ползезна площ от 1 кв. м., както и 0.1008% идеални части от общите части на сградата и 6.1 кв. м. идеална част от дворното място, върху което е построена сградата. Уговорено е още въззиваемият да получи и гараж № 4 от партерен етаж, застроен на площ от 19.5 кв.м., ведно със склад, застроен на площ от 12.8 кв.м., както ѝ 0.1008% идеални части от общите части на сградатаи 2.7 кв.м. идеална част от дворното място, върху което е построената сградата, при съседи на гаража и склада: улица, проход, стълбище и двор.