Решение № 240 от 27.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Плевен, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500282 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Възззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от А. С. Д. с ЕГН********** и Д. Т.

С. с ЕГН********** чрез адв. П. Ч. от БлАК срещу Решение № 163/ 10. 02.

2026 г. по гр. д.№ 5895/ 2025 г. по описа на РС- Плевен.

Въззивните жалбоподатели твърдят, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон в обжалваната част.Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да бъде определен режим на лични отношения между въззивните жалбоподатели и детето съобразно петитума на исковата молба.

Въззиваемата страна Е. В. В. с ЕГН********** като майка и законен представител на малолетната А. В. Д. с ЕГН********** е изразила становище чрез процесуалния си представител адв. Е. М., че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат 1 присъдени направените по делото разноски.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд на основание чл.128, ал.1 от СК е определил режим на лични контакти между детето А. В. Д., ЕГН********** и неговите баба и дядо по б.л. Д. Т. С., ЕГН********** и А.

С. Д., ЕГН**********, както следва: ВСЯКА ВТОРА И ЧЕТВЪРТА СЪБОТА от месеца, за времето от 10,00 часа до 14,00 часа, по местоживеене на детето и в присъствието на майката Е. В. В..

В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че съобразно нормата на чл. 128, ал.1 от СК, дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето, да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, като това право има и детето.

Първоинстанционният съд е приел, че определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето и подробно е анализирал понятието „интерес на детето“.

Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно § 1, т. 5 ДР на ЗЗДет, преценката за „най-добър интерес на детето“ се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства.

Съобразно чл. 128 ал. 2 на същата норма, съдът прилага съответно чл.

59, ал. 8 и 9 от СК. От своя страна, нормата на чл. 59, ал.8 от СК постановява, 2 че при необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението като: 1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице; 2. Осъществяване на личните отношения на определено място; 3. поемане на разходите за пътуване на детето,а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение и почивка, а когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване,както е в настоящия случай, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. При определяне на режима, не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати, само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви ) - Решение №60270/21.01.2022г. на ВКС по гр. д. №660/2021 г., IV г. о., ГК.

Съдът е приел, че отчуждението от близките, включително отдядото и бабата-независимо от майчина или от бащина страна, никога не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип, бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. По делото, от събраните писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че между страните по настоящето дело- бабата и дядото по бащина линия от една страна и майката от друга, съществува конфликт и отношенията им са сериозно увредени, който разрив продължава повече от една година. Конкретната причина за влошаване на отношенията между страните по делото, както и практически прекъсване на взаимоотношенията 3 между тях, не е предмет на настоящето производство и няма отношение към определянето на режим на контакти между детето А. и неговите баба и дядо по бащина линия. Интересът на детето да контактува със своите баба и дядо по бащина линия се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. В случая понятието „интерес на детето“ следва да се определи и като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна семейна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие и който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание. Съгласно § 1, т. от ЗЗДет, бабата и дядото са част от семейната среда на детето и в негов интерес е поддържането на отношения с тях.

Преценявайки най- добрия интерес на детето, съдът е съобразил факта, че детето е на ниска възраст- 1 година и 4 месеца, факта, че бабата и дядото живеят в друго населено място- в гр. Р., както и обстоятелството, че между детето и неговите баба и дядо по бащина линия не съществува емоционална връзка, съдът е приел, че в интерес на детето е да бъде определен следния режим на лични отношения с неговите баба и дядо по бащина линия: всяка втора и четвърта събота от месеца, по местоживеене на детето, за времето от 10,00 часа до 14,00 часа, в присъствието на майката.

Първоинстанционният съд е преценила, че посоченият режим на лични отношения ще даде възможност на детето А. да опознае своите баба и дядо по бащина линия, в сигурна и позната среда и в присъствието на своята майка, което да доведе до изграждане на емоционална връзка помежду им.

Съдът е съобразил счита, че не е в интерес на детето да бъде определян посоченият от ищците режим на лични отношения, което предполага пътуване на детето и откъсването му от познатата среда, в присъствието на непознати за него хора, посоченият в ИМ режим на лични контакти с детето е твърде разширен и би довел до прекомерното му натоварване, предвид ниската му възраст и необходимостта от пътуване, и би нарушил ритъма му на живот и ежедневни дейности.

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в обжалваното решение от първоинстанционният съд. Спорът между страните е относно 4 режима на лични отношения, като не се спори по въпроса следва ли да се определи такъв режим.

В исковата молба ищците (бабата и дядото на детето) са отправили искане за следния режим на лични отношения: всяка трета седмица от календарния месец за периода от петък до неделя включително; 15 дни през лятото в период, който е извън периода на календарната отпуска на майката Е.

В.; всяка четна година за Коледните празници; всяка нечетна година за Великденските празници.

Въззивният съд счита, че поисканият режим на лични отношения от ищците не е в интерес на детето и не е съобразен с неговите възрастови особености и психическото и физическото състояние на детето във възраст от 1 година и пет месеца към настоящия момент. Детето се намира в т.нар.

„бебешка възраст“, която се характеризира със силна емоционална и физическа привързаност към майката, при което всяко отделяне на детето от майката би довело до сериозен стрес за детето, включително и до заболяване.

От данните по делото се установява, че детето не познава бабата и дядото, което означава, че ще ги възприема като чужди хора докато свикне да общува с тях и ги възприема като близки хора. В този важен период на адаптация при общуването на детето с бабата и дядото е много важно присъствието на майката, която може да подкрепя и да насърчава детето в това общуване и детето да бъде спокойно при нейното присъствие.

По отношение мястото на осъществяване на режима на лични отношения на детето с бабата и дядото въззивният съд счита, че това следва да бъде местоживеенето на детето, тъй като тази позната обстановка дава сигурност и спокойствие на детето, от което то се нуждае, особено в настоящата му възраст. Смяната на местоживеенето и то в друг град, в контакт с непознати на детето хора и без присъствието на майката би довело със сигурност до сериозни проблеми в здравето и психиката на детето. В актуалната възраст на детето такива кардинални промени в неговия свят и ежедневен режим би довело до силни отрицателни емоции, които биха били придружени със силен продължителен плач, отказ от хранене и дори повишаване на телесната температура до болестно състояние на детето и този режим на лични отношения би довел до обратния отрицателен резултат – отчуждаване и отблъскване на бабата и дядото, вместо сближаването с детето 5 и развитието на положителни емоции и пълноценно общуване с тях. Освен изложеното следва да се има пред вид, че между гр. Плевен (местоживеенето на детето) и гр. Р., където е местоживеенето на бабата и дядото разстоянието за пътуване с автомобил е около 317 км, което се изминава между 3 часа и 15 минути и 4 часа и 20 минути в зависимост от трафика. Времето значително се удължава при пътуване с малко дете, тъй като предполага допълнителни спирания за почивка, за хранене, за преобличане и др. Пътуването на детето в малката му възраст до гр. Р., макар и един път месечно, а понякога и два пъти месечно, ако са Коледни или Великденски празници, допълнително би създало стрес за детето от промяната, особено ако пътуването се налага да бъде извършено в неблагоприятни метеорологични условия, каквито са възможнипо време на пътуване.

По изложените причини въззивният съд приема, че първоинстанционният съд е определил максимално ефективният режим на лични отношения между детето и дядото и бабата по бащина линия, за да се постави началото и да се развият пълноценни отношения помежду им и срещите им да се съпътствани с положителни емоции, а не с проблеми за детето при неговата адаптация към ново място и хора и притеснения за бабата и дядото за здравето и спокойствието на детето. Към настоящия момент съдът преценява, че това е най- добрият, от гледна точка на интереса на детето, режим на лични отношения с бабата и дядото по бащина линия, за да може детето да ги възприеме и свикне с присъствието като много близки негови роднини. В по - късна възраст на детето и при положително развитие на отношенията му с бабата и дядото би могло страните да определят по – широк личен режим на детето с бабата и дядото, когато вече са поставени здравите основи на отношенията помежду им. Понастоящем предстои адаптация на детето и бабата и дядото един към друг, която може да се постигне със съдействието на майката и нейното присъствие на срещите по местоживеене на детето.