Решение № 4593 от 18.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4593 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110203517 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Й. С. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332019427/02.09.2024 г. издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания - „глоба“ в размер на 10 лева по чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 20 лева по чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и „глоба” в размер на 300 лева по чл.

177, ал.1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба от адв. Т. се излагат съображения за неправилно издаване на процесното НП, в което водачът е санкциониран за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, преди да бъде прекратено образуваното досъдебно производство за същото деяние. В жалбата е посочено, че след влизане в сила на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК, е издадено ново НП № 24-4332-022649/26.09.2024 г. от началник на група в ОПП СДВР, с което жалбоподателят отново е санкциониран за същото нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП с глоба в размер на 300 лева, въз основа на същия АУАН. Зтова в жалбата се претендира прекратяване на производството в тази му част и отмяната на наказанието на жалбоподателя за това нарушение или в условията на евентуалност – за намаляване на размера на наложената глоба.

В съдебно заседание жалбоподателят С., редовно призован, не се явява лично. Той се представлява от своя упълномощен процесуален представител – адв. Т., която поддържа жалбата и моли за отмяната на НП на основанията, изложени в жалбата. Моли за присъждане на направените разноски за адвокатска защита.

Административнонаказващият орган – началник на група в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт Пашунов са постъпили писмени бележки с молба за потвърждаване на НП.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.07.2024 г. около 15:40 ч. в гр. София, по ул. Княжевска с посока на движение от бул. Никола Петков към ул. Върба, жалбоподателят В. С. управлявал МПС – лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***, собственост на И. Ц.. Водачът бил спрян за проверка на ул. Княжевска пред номер 79 от св. Л. А. – на длъжност „младши полицейски инспектор” в 06 РУ СДВР.

При проверката св. А. установил самоличността на водача по представената от него лична карта. При проверката жалбоподателят не представил на свидетеля СРМПС, част втора. Свидетелят установил, че управляваният автомобил *** не е преминал годишен технически преглед. Чрез справка с ОДЧ свидетелят установил и че издаденото на водача СУМПС е иззето, след като той е бил лишен от правото да управлява МПС със съдебно решение.

Въз основа на лично възприетото от него, св. Л. А. – на длъжност „младши полицейски инспектор” в 06 РУ СДВР съставил на жалбоподателя В. С. АУАН № 1324507/19.07.2024 г. за нарушения на чл. 150 ЗДвП /управление без СУМПС, което е иззето по реда на чл. 171, т.

4 ЗДвП/, чл. 147, ал. 1 ЗДвП /управление на МПС, което не е преминало ГТП/, и по чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП /неносене на СРМПС за МПС, което управлява/, в присъствие на нарушителя и на свидетел - очевидец на нарушението, което се установява от положените от тях подписи. В акта изрично било вписано, че водачът е неправоспособен и неговото СУМПС е отнето със съдебно решение.

Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, като той не изложил възражения срещу акта. Такива възражения не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.

При почти пълна идентичност на описаните нарушения и тяхната правна квалификация на 02.09.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, като на нарушението, свързано с управление на МПС след като жалбоподателят бил лишен от това право по съдебен ред била дадена правна квалификация по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

Междувременно, на 19.07.2024 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК било образувано досъдебно производство № 1360/2024 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 30146/2024 г. за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 1 НК, свързано с управление на процесния автомобил в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Жалбоподателят С. бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем. В хода на разследването било установено, че по НОХД № 871/2024 г. по описа на РС Пловдив, в сила от 19.02.2024 г. С. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 18 месеца. Но след проверка прокурорът установил, че след влизане в сила на съдебното решение, на С. не са налагани административни наказания по чл. 177, ал.1, т. 1 ЗДвП до датата на инкриминираното деяние. Затова, наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство поради несъставомерност на деянието с постановление от 10.09.2024 г., влязло в сила на 26.09.2024 г.

След изпращането на постановлението за прекратяване на наказателното производство на ОПП СДВ, било издадено НП № 24-4332-022649/26.09.2024 г., въз основа на АУАН № 1324507/19.07.2024 г. и постановлението за прекратяване на ДП, като на жалбоподателя С. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП било наложено наказание „глоба“ в размер от 300 лева на основание чл. 177, ал.1, т. 1 ЗДвП. Това НП било връчено на жалбоподателя на 17.10.2024 г. и въз основа на подадената от него жалба било образувано НАХД № 15732/2024 г. по описа на СРС, 135 състав. След служебна справка е установено, че делото е обявено за решаване в последното проведено съдебно заседание от 02.10.2025 г. и към момента не е 2 постановен съдебен акт.

Наказателното постановление № 24-4332-019427/02.09.2024 г. е връчено на жалбоподателя на 03.02.2025 г. видно от представеното копие на НП с инкорпорирана в него разписка. Жалбата срещу НП е подадена директно до СРС на 14.02.2025 г., като след изискване на административната преписка е образувано и настоящето производство.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Л. А., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Св. А. е възприел нарушенията, като той лично е спрял за проверка жалбоподателя и е установил както липсата на валидно СУМПС на водача и непредставянето на СРМПС, така и липсата на технически преглед за автомобила. Пред съда този свидетел потвърждава, че е съставил акта и потвърждава вписаните в него обстоятелства. Макар той да не е съхранил спомен за подробностите около случая, тези нарушения са отразени в АУАН, като жалбоподателят не оспорва липсата на правоспособност, както и непредставянето на СРМПС и твърдението, че автомобилът не е бил преминал ГТП. Освен това, съдът прецени, че лишаването на жалбоподателя от правоспособност със съдебно решение категорично се установява от справката-картон на водача, където е посочен съдебният акт на РС Пловдив, влизането му в сила и наложеното на жалбоподателя наказание за срок от 18 месеца. Това се потвърждава и от отразеното в постановлението за прекратяване на наказателното производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при нарушение на процесуалните правила и необоснованост относно нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално и териториално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „полицейски инспектор” в РУ на СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, като към преписката е приложена и Заповед от 31.05.2022 г. за определяне на служители от 06 РУ СДВР , които да осъществяват контрол по ЗДвП. А съгласно т. 3.10 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. По делото е представена и нарочна заповед от 23.10.2019 г. за заеманата от издалата НП длъжност към процесния момент. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушенията и да наложат за 3 тях административно наказание.

Относно нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП

При описанието на това нарушение в НП е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В НП наказващият орган единствено е посочил, че на 19.07.2024 г. актосъставителят е установил, че автомобилът е без преминат ГТП. А при посочване на правната квалификация на нарушението е изписано, че то се изразява в това, че водачът управлява ППС, което не е представено на технически преглед. Това описание на нарушението е крайно недостатъчно и препятства правото на защита на нарушителя.

Наказващият орган не е посочил до коя дата е следвало да бъде представен автомобила на технически преглед, за да се прецени дали изобщо е налице такова нарушение и съответно с оглед продължителността на периода на забава каква е конкретната обществена опасност на деянието, което е от особена важност при деяния, осъществени чрез бездействие. Съдът намира, че изключително лаконичното описание на нарушението в НП не отговаря на минималните стандарти на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, поради което и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗДвП /в актуалната към датата на деянието редакция/ „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.“

Съгласно чл. 181, т. 1 от ЗДвП /в актуалната към датата на деянието редакция, преди изм. с ДВ бр. 65 от 2025 г./, се наказва с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.

В случая дори в НП не е отбелязано, че МПС не е представено на технически преглед в срок, без да са налице уважителни причини за това. Изрично е посочено и че жалбоподателят не е собственик на автомобила, поради което и неговата отговорност е ангажирана по реда на чл. 185 от ЗДвП с налагането на глоба в размер на 20 лева. Това е субсидиарен състав на отговорността за всички нарушения, за които не е предвидено нарочно наказание. Но в НП не е посочено дали жалбоподателят е знаел за изтеклия ГТП на управляваното от него МПС и съответно имало ли е стикер на автомобила или талон за ГТП, представен при проверката от жалбоподателя.