Определение № 29837 от 18.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47267/2025
- Вид
- Определение № 29837
- Подписан
- 18.08.2026
- В сила
- 18.08.2026
- Състав
- ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 430, ал. 1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29837
***********, 18.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20251110147267 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от *****************, ЕИК: ************* със седалище и адрес: ****************************, представлявано от управителите ************ и *************, чрез юрк. Б. Т., с която срещу Т. Д. И., ЕГН **********, с адрес: *********** п.к. 1000 ************************, по реда на чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл.
430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за следните суми: главница 1000 лева, ведно със законната лихва от 21.09.2023 г.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 151.56 лв. за периода от 28.12.2018 г до 28.06.2019 г.; както и законна лихва за забава върху главницата в размер на 179.14 лв. за период от 28.06.2019 г. до 19.09.2023 г., като се претендират и сторените в хода на заповедното производство разноски, за които вземания съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с оглед което и ищецът е предявил установителни искове за същите.
Ищецът твърди, че на 28.12.2018 година Длъжникът Т. Д. И., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 252474 с ****************, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски в по 305 лева в срок до 28.06.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.85 %. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. **************** като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера *****************, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: ***********, п.к. 1404, ******************. Вземането срещу длъжника било индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, извадка от което е приложена към исковата молба. За прехвърлянето на вземането длъжникът бил уведомен от цесионера. Ответникът Т. Д. И. не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към момента на исковата молба задължението все още не било погасено. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски за заповедното и исковото производство. Заявява искания за приемане като доказателства по делото на представените документи.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
С оглед твърденията на ищеца, релевирани в производството, съдът приема, че е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
По предявения главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договор за целеви потребителски кредит в тежест на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му сума в размер на процесната; че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, че е уговорена лихва за забава в допустимия от закона размер и същата е начислена в съответствие с императивните материално правни разпоредби на ЗПК.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи изпадане на ответника в забава за заплащане на главното вземане и размера на това му вземане.
При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съдът следва да укаже на страните, че следи служебно за нищожност на договора и отделни клаузи от него поради противоречие с императивни материалноправни норми, поради заобикаляне на същите, както и поради противоречие с добрите нрави. Съдът следи служебно още и за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, какъвто е ответникът.
На страните следва да се предостави възможност да заявят становища във връзка с проекта за доклад и дадените им указания най-късно в първото открито съдебно заседание след даване ход на делото.
Следва да се приемат представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
Следва да се приложи заповедното производство.
Съдът намира, че на основание чл. 195 ГПК служебно следва да назначи съдебно-счетоводна експертиза.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по същия и да релевират доказателствени искания най-късно в първото по делото открито съдебно заседание, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 52298/2023г. по описа на СРС, 30 с-в.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на следните служебно преформулирани от съда задачи: 1. Какви суми по основание и размер са останали непогасени по процесния договор за кредит? 2. Начислявани ли са претендираните възнаградителна и мораторна лихва единствено върху размера на отпуснатия заем, или и върху вземането за неустойка? 3. Какви компоненти са били включени при изчисляването на посочения в договора за заем годишен процент на разходите? 4. Какъв е размерът на ГПР, ако в него се включи неустойката по чл. 6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № 252474, СКЛЮЧЕН НА 28/12/2018?, при депозит в размер на 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза АНГЕЛИНА Т.ОВА БОЖИЛОВА, София-1836, ********************, ап.42, *********************************, която да 2 бъде уведомена за поставените задачи след постъпване на доказателство за внасяне на определения депозит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2026 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3