Решение № 150 от 11.04.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Стара Загора, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20255530200253 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) №

802569F777753/16.12.2024 г. на Началник на отдел "ОД"-Пловдив, Дирекция "ОД" в ГД "Ф.К.", с което на „Б.г.“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Ш., *** ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева.

Жалбоподателят „Б.г.“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Ш., *** ***, в съдебно заседание изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения за отмяна на НП като незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения в подкрепа на молбата съдът да отмени НП.

Жалбоподателят претендира направени по делото разноски за адвокат.

В съдебно заседание наказващият орган Началник на отдел "ОД" Пловдив, Дирекция "ОД" в ГД "Ф.К." изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото НП, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна 1 наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно - наказателна санкция.

Жалбата е неоснователна.

На 19.06.2024 г. в 13:50 часа на обект Б.с., находящ се в град Стара Загора, *** ***, стопанисван от жалбоподателя „Б.г." ООД, ЕИК: *** е извършена оперативна проверка от свидетелите К. и Ф..

В хода на проверката е констатирано, че жалбоподателят в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ е нарушил същата, като за целите на проверката е извършена контролна покупка от свидетелите К. и Ф. на храна: таратор, тиквички/патладжан, пилешки крилца, свински уши, хот дог с кебапче и сос всичко на обща стойност 26,16 лв., след заплащането, на която е издаден фискален касов бон № 0250124 от 19.06.2024 г. 13,39 часа, от който е видно, че всички продажби се отчитат в данъчна група „Г" /стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност/, вместо в данъчна група „Б" за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. Отчетените приходи на „Б.г." ООД, ЕИК *** се отчитат в данъчна група „Б" стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС /бира и напитки/ и данъчна група „Г" стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС /храна/- доказано чрез генериране и на периодичен отчет за една година назад от монтирано и въведено в експлоатация в обекта, ФУ, модел „Датекс DP-150", peг. №:

4478303/03-08-23 г., № на ФУ: DT893955 и № на ФП: 02893955.

За проверката на 19.06.2024 г. е съставен протокол за извършена проверка. На 11.07.2024 г. е съставен и на 11.07.2024 г. е връчен на пълномощник на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение N° F777752 / 11.07.2024 г., за нарушение на чл.27 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, за това, че всички продажби се отчитат в данъчна група „Г“, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност, вместо данъчна група „Б“ продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение в законен срок и от компетентен орган и издадено процесното НП, с което наказващият орган е приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.27 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС и че нарушението е извършено за първи път.

2

С атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран с имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС , във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приетите с определение писмени доказателства - Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 година; Стокова разписка за продажба на стоки от 05.10.2023 година; Стокова разписка за продажба на стоки от 27.07.2023 година; Стокова разписка за продажба на стоки от 16.12.2023 година; Стокова разписка за продажба на стоки от 16.09.2023 година; Стокова разписка за продажба на стоки от 25.07.2023 година; Стокова разписка за продажба на стоки от 03.04.2023 година; Стокова разписка за продажба на стоки от 14.10.2023 година; Стокова разписка за продажба на стоки от 27.02.2023 година;

Длъжностна характеристика от 29.09.2021 година; Наказателно постановление № 802569-F777752/16.12.2024 година – 2 броя; Договор за наем № 340-49000013; Протокол за извършена проверка в обект от 19.06.2024 година; АУАН № F777752/11.07.2024 година; Пълномощно от 07.09.2022 година; Въпросен лист от 19.06.2024 година; Справка от 19.06.2024 година; Справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори от 19.06.2024 година;

Фискален бон от 19.06.2024 година; Съкратен отчет на фискален бон от 01.06.2023 година до 31.05.2024 година, кореспондиращи с показанията на свидетелите К. и Ф., които съдът кредитира с доверие.

Съгласно чл. 27 ал. 1 т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите в съответната група. От събраните и посочени по – горе доказателства е видно и съдът приема, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.27 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 27 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ /лицето по чл.3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал.1/.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява описаното в АУАН и НП нарушение на разпоредбата на чл.27 ал.1 т.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Не могат да бъдат споделени възраженията в жалбата за неспазване разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН предвид непълнота на описание на деянието, нито непълнота при посочване на нарушените законови разпоредби.

Посочени са както в АУАН, така и в НП, елементите от обективната страна на деянието - вида на обекта и предмета на контролната покупка, от които следват и задълженията за правилно отразяване по групи на всяка предлагана услуга; неизпълнение на задължението, произхождащо от чл.27 ал.1 от 3

Наредба №18/13.12.2006 г. на МФ да регистрира всяка продажба на услуги по данъчни групи според вида на продажбата, като това е видно и от приложените доказателства (Протокол от извършена проверка и копие от фискален касов бон от контролната покупка и свидетелските показания), като контролната покупка по ФКБ № 0250124/ 19.06.2024 г. е отразена в група „Г“, вместо в група „Б" като с това жалбоподателят е отчел тези артикули с 9 % ДДС, вместо със законоустановените 20% ДДС.

В НП и АУАН точно и ясно е посочено фактическото описание на нарушението, което напълно кореспондира с правната му квалификация и разпоредбите, които са нарушени.

След като наказващият орган изрично е посочил нарушената норма, уреждаща задължението да се регистрира всяка продажба на услуги по данъчни групи според вида на продажбата, то не е част от състава на нарушението защо контролната покупка следва да се отнесе точно в определена данъчна група, което е обект на регламентацията на други разпоредби на закона - чл. 66 от ЗДДС или съображенията поради които дейността на дружеството не попада в изключението по §15д ал.1 т.2 от ПЗР на ЗДДС. В тази връзка, незнанието на закона от страна на задълженото лице не би могло да опорочи отношението на наказващия орган към неспазване на фискалната политика и прилагането на данъчното законодателство, а жалбоподателят като лице, което осъществява тази дейност е длъжно да е запознато с данъчните ставки на предлаганите от него услуги.

Посочването на разпоредбите на ЗДДС би имало само пояснително значение, защото не определя реда за регистриране на доставките, които се облагат с 20%, респ. 9% ДДС и оттук не може да попълни общия състав на чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС / В този смисъл виж решение от 01.03.2024 г. по КАНД № 325/2023 г. на Адм. съд-Стара Загора/.

Във връзка с възраженията в жалбата за липса на ясни констатации за извършеното нарушение в протокол за извършена проверка /ПИП/ №0155774/19.06.2024 г. е необходимо да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 36 ал.1 от ЗАНН сочеща, че: „Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение.". .В този смисъл, съдът приема, че липсата на изрична констатация в ПИП не би могло да опорочи образуваното с АУАН № F777752/11,07.2024 г. производство.

Няма законоустановена пречка при преглед и анализ на събраните и подробно описани в протокола за проверката доказателства /ФКБ и периодичен отчет/, органите по приходите да установят процесното нарушение и да съставят АУАН,. при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН 4 от датата на проверката, какъвто е процесния случай.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К. и Ф., както и от всички представени по делото писмени доказателства, като същата по никакъв начин не се опровергава и от показанията на свидетелите Л. и Х..

Въз основа на събраните доказателства от органите по приходите е установено, че за жалбоподателя е налице задължение за прилагане на .,стандартна" данъчна ставка от 20% ДДС.

Дейността на жалбоподателя не попада в привилегирования режим по пар. 15д от ПЗР на ЗДДС на облагане с 9% ставка на ДДС предвидена за ресторантски и кетъринг услуги по смисъла на § 1 т.61 от ЗДДС.

Според § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, "ресторантьорски и кетъринг услуги" са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент 282). Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Нормата на Регламент 282 постановява, че ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено.

Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло. в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.

В случая основния спор се свежда до това дали обектът на жалбоподателя, неговата дейност и услуги покриват критериите за „ресторантьорски услуги", както се твърди от жалбоподателя или не.

Доводите, които се изтъкват от жалбоподателя и от показанията на свидетелите Л. и Х. са, че в обекта има обслужващ персонал, места за сядане, тоалетна, сервиране и отсервиране, както и безжичен интернет достъп.