Решение № 211 от 02.10.2024, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Гражданско дело 416/2024
- Вид
- Решение № 211
- Подписан
- 02.10.2024
- В сила
- 23.10.2024
- Състав
- Десислава Константинова Николаева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.68г, ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.68д, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 211 гр. ЛЕВСКИ, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Д. К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Д. К. Николаева Гражданско дело № 20244410100416 по описа за 2024 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Г. П. К. от с.Т., общ.Левски, срещу „АПС Бета България“ ЕООД, гр.София, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:
- отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника „АПС Бета България“ЕООД, че ищцата не му дължи сумата в размер на 814,83 лв., съставляваща недължими вземания по недействителен договор за кредит №555928 от 06.08.2021г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са цедирани в полза на ответното дружество;
- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата заплатената от нея без правно основание сума в размер на 1 300лв. (съставляваща платени от нея над чистата стойност на кредита от 1 300лв. задължения по договор за кредит №555928 от 06-08-2021, сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Ищцата твърди, че на 02.05.2024г. на електронната си поща получила уведомление от ответното дружество, че на 21.07.2022г. „СИТИКЕШ“ ООД е цедирало вземането си по „Договор за кредит №555928 от 06.08.2021г. в общ 1 размер към 24.08.2022г. на 3414.83 лева, ведно с обезпеченията и другите принадлежности към него на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Твърди, че след получаване на уведомлението започнала да погасява в полза на ответното дружество задълженията си по договора за кредит №555928 от 06.08.2021г., сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, като извършила плащания по банковата сметка на „АПС Бета България“ ЕООД, както следва:
- на 24.08.2023г. сумата от 500лв.
- на 15.09.2023г. сумата от 300лв.
- на 21.10.2023г. сумата от 300лв.
- на 24.11.2023г. сумата от 300лв.
- на 20.12.2023г. сумата от 300лв.
- на 24.01.2024г. сумата от 300лв.
- на 23.02.2024г. сумата от 300лв.
- на 21.03.2024г. сумата от 300лв. или общо извършени от ищцата погашения в размер на 2 600лв.
Навежда довод, че потребителският договор е недействителен по смисъла на чл.23 от ЗПК.
Като основание за това сочи, че не е породила правно действие клаузата за възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите нрави, тъй като с оглед уговорения размер тя е значително нееквивалентна на предоставения от кредитора заемен ресурс, който се е възползвал от материалната затрудненост и от спешната необходимост от финансови средства на по-слабата страна в правоотношението - потребителя. Навежда довод, че така договорената цена на кредита е нищожна и като неравноправна, тъй като уговорената неустойка за неосигуряване на обезпечение, която изначално не е притежавала обезпечителна и обезщетителна функции, съставлява скрита лихва допълнителна облага за кредитора. Договорната лихва е нищожна и на основание чл.21 от ЗПК, тъй като със заблуждаващото непосочване на действителния размер на възнаградителната лихва чрез калкулиране в нея и на скритата под формата на неустойка цена на кредита, кредитодателят е заобиколил изискванията на чл.10, ал.1 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК за ясно и точно записване в кредитния ресурс на размера на дължимата лихва.
Твърди, че подвеждащото разписване на договорната лихва е довело и до заблуждаващо разписване на приложимия в правоотношението ГПР. Сочи такова договаряне за неравноправно и изпълващо както общия фактически състав на чл.143 ЗЗП, така и специалния състав на чл.143, т.19 от ЗЗП. Излага съображения, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и 2 по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП, във вр. с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Навежда довод, че клаузата за ГПР е недействителна и на следващо основание - в процесния договор не са записани компонентите, които го формират, което нарушава изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от същия закон за яснота и разбираемост относно начина, по който се формира това задължение. Сочи, че съгласно чл.22 от ЗПК, възнаградителната лихва и ГПР са съществени елементи от съдържанието на договорите за потребителски кредит, чиято недействителност има за правни последици недействителност на цялата кредитна сделка.
Навежда довод, че договорът за кредит е нищожен и поради невключване на уговорка относно правото на потребителя на отказ от договора.
Навежда довод, че неустоечната клауза е нищожна като неравноправна и като нарушаваща добрите нрави, преценката за което следва да се направи съобразно задължителните разяснения по т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д.
№1/09.
Сочи, че поради нищожността на кредитната сделка и на основание чл.23 от ЗПК, потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, на което основание заплатените на ответното дружество суми над главницата от 1 300лв., са престирани без да е било налице правно основание за това.
Моли съда да признае за установено, че ищцата не му дължи сумата в размер на 814,83 лв., съставляващи недължими вземания по недействителен договор за кредит №555928 от 06-08-2021, сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД.
Моли съда на основание чл.55, ал.1, пр. 1-во от ЗЗД, да осъди ответника да възстанови на ищцата заплатената от нея без правно основание сума в размер на 1 300лв. (съставляваща платени от нея над чистата стойност на кредита от 1 300лв. задължения по договор за кредит №555928 от 06-08-2021, сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД), ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника „АПС Бета България“ ЕООД, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор.
Признава предявения иск за допустим и основателен. Заявява, че няма претенции по отношение на ищцата.
В допълнително писмено становище признава получаването на сумата в 3 размер на 2600 лв., платена по процесния договор за кредит от ищцата по сметка на ответното дружество, както и размера и датите на плащанията, посочени в исковата молба.
Признава, че вземането за неустойка не е включено в годишния процент на разходите по процесния договор за кредит. Позовава се на разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, на основание на която в ГПР не се включват разходите, породени от договорно неизпълнение от страна на кредитополучателя, каквото твърди да представлява непредставянето на поръчителство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от Договор за паричен заем Кредирект №555928 от 06.08.2021г. - индивидуални условия на договора, разпечатка от „лог файл“ по договор за паричен заем №555928, както и Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, в сила от 08.03.2019г., че ищцата Г. П. К. е сключила със „Сити Кеш“ ООД договор за потребителски паричен кредит чрез средство за комуникация от разстояние, посредством създадена от кредитодателя електронна форма, като е спазена процедура по кандидатстване и одобрение, подробно разписана в общите условия.
Съгласно чл.18 от общите условия, при одобрение на сключването на договор за заем, Заемодателят изпраща на декларирания от Заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия, във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация. Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на Заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в настоящите общи условия. Съгласно клаузата на ал.3 на чл.18 от ОУ посочените действия се считат за подписване на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните, при условията, при които те са предоставени. Извънсъдебно признание за наличието на договорно правоотношение по договор за паричен заем са и извършените от ищцата плащания по процесния договор за кредит.
Видно от клаузите на индивидуалните условия по договора, на ищцата е отпуснат паричен заем в размер на 1300 лв., който същата се задължава да върне на 9 месечни погасителни вноски, в размер и с падеж, съгласно погасителен план, с краен срок на плащане 06.05.2022г.
Уговорен е годишен процент на разходите по заема в размер на 48.11 % и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05 %.
Общата сума за плащане по договора е в размер на 1589,19 лв., 4 включваща 1300 лв. главница и 286,19 лв. договорна лихва.
В чл.6.1. от индивидуалните условия по договора е уговорено, че Заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените).
Съгласно чл.33, ал.1 от приложимите Общи условия на „Сити Кеш“ ООД, когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване изпълнението на договора за заем, при сключване на индивидуалния договор страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните обезпечения:
1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;
2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.
В чл.37, ал.3 ОУ е предвидено, че в случай че Заемодателят поиска, а Заемателят не предостави каквото и да е годно обезпечение на договора за заем съгласно общите условия, в срок до три дни, считано от подписване на договора за заем, същият дължи на Заемодателя неустойка, индивидуализирана в договора за заем.
Установява се, че в клаузата на чл.6.2. от индивидуалните условия по договора е уговорена неустойка в размер на 1 275.81 лева при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в тридневен срок по т.6.1.
Предвидено е, че неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, като с подписването на договора за заем Заемателят се счита за уведомен за 5 нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.
Установява се от приложения към договора погасителен план, че същият включва и задължението за неустойка в размер на 1275,81 лв., разсрочено на 9 погасителни вноски с падежи - падежните дати на дължимиата вноска за главница и договорна лихва. Общата сума за плащане по договора, включваща главница, лихва и неустойка е в размер на 2862,00 лв., посочена в погасителния план.
Установява се от Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 21.07.2022г. между „АПС Бета България“ ЕООД и „Сити Кеш“ ООД, Пълномощно - приложение №3 към договора и разпечатка от писмо, получено на ел. поща на ищцата, че вземанията на заемодателя „Сити Кеш“ ООД спрямо ищцата по процесния договор за заем са били прехвърлени в полза на ответното дружество, за което длъжникът е бил уведомен от цесионера по силата на изрично упълномощаване от цедента. Установява се, че по процесния договор за кредит, в качеството си на цесионер, ответното дружество е претендирало от ищцата заплащане на сумата в размер на 3414,83 лева.
Разпечатката съдържа 47 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/784e0728-6944-4ea6-8f78-19f7fad490c6