Решение № 102 от 22.05.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Разград, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233300500136 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.

Развива се за втори път пред въззивната инстанция след отмяна от ВКС с решение по гр.дело 2493/2022г. на решението постановено от окръжния съд по в.гр. дело №347/2021г по описа на РОС, с което е било потвърдено това на РРС по гр.дело №1959/2020г.Дадени са указания и за събиране на доказателства от въззивната инстанция.

Делото е образувано по въззивна жалба на А. Д. Т., Ю. А. Т. и А. А. Т., чрез пълномощник против решение №532 от 14.10.2021 г. по гр.дело № 1959/ 2020 г. на РС – Разград, с което съдът, след като е приел за установено по отношение на жалбоподателите , че ищецът М. М. Т. е собственик въз основа на договор за покупко-продажба и на съответна част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед №******* г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с.*****, п.к.*****, ул.***** с площ 658 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване, с номер по предходен план – ***, квартал ***, парцел **, при граници на имота, описани подробно, която е отразена в жълто на комбинираната скица, приложена по делото /л.125/, представляваща неразделна част от съдебното решение ги е осъдил да предадат на ищеца М. М. Т. владението на частта от поземления имот, посочен по-горе, находяща се между ул.******/, кадастралната граница от изток и имот ******* от запад, отразена в жълто на комбинираната скица, приложена по делото /л.125/, представляваща неразделна част от съдебното решение. Присъдил е в полза на ищеца и разноски.В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск, с искане за неговото обезсилване и връщането му за ново разглеждане, съответно за неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при непълнота на доказателствата.

Изложени са подробни съображения.Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго по спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен.Заявена е претенция за разноски.

1

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - М. М. Т., чрез пълномощника си адвокат И. К. от АК – ***** е депозирал отговор на жалбата, като я е оспорил по подробно изложени съображения, с искане за отхвърлянето й и потвърждаване на решението на районния съд.При връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция са дадени конкретни указания от ВКС, които са изпълнени, като на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е възложено да изготви нова комбинирана скица, която да включва и информация за кадастъра и регулацията по плана на с.***** от 1928 година, касателно имотите на ищеца и ответниците в производството и съседните на тях.

Поради смъртта на жалбоподателя А. Д. Т., настъпила в хода на въззивното производство, като страна в същото, наред с останА.те двама ответници, сета въззивници, преживяла *****, Ю. Т. и *****, А. А. Т. е конститутирана и неговата ***** С. А. К., която не заявява становище при редовност в призоваването.

В съд.заседание по същество въззивниците А. А. Т. и Ю. Т. поддържат въззивната жалба против решението на РРС, така както е предявена чрез пълномощника си адв.М.М..Претендират разноски.

Въззвиваемият М. М. Т. ,чрез пълномощника си адв.И. К. оспорва жалбата като неоснователна, с искане за отхвърлянето й и потвърждаване на решението на районния съд.Заявява претенция за разноски.Депозира писмени бележки.

За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното:

Този състав на окръжният съд намира възражението за недопустимост на решението на районния съд, като постановено „свръх петитум“ за неоснователно.Няма спор по делото, че с исковата молба е заявена претенция за ревандикация на реална част от имота на ищеца, заета от ответниците от 15 кв.м.Вещото лице по СТЕ е установило площ от 22 кв.м., заключена в територия в жълт цвят на скицата, изготвена пред РОС по в.гр.дело №347/2021г.,която отразява разликите между предвижданията в КРП, установената на място ограда и границата на имотите, очертана в кадастралната карта. В случая е без значение установеното разминаване в квадратурата на претендираната площ, а от значение е дА. същата реална част действително принадлежи на ищеца или не, като в този смисъл постановеното от РС решение е допустимо.

По отношение на неговата правилност :

Ищецът М. М. Т. е предявил иск ответниците А. Д. Т., Ю. А. Т. и А. А. Т., първите двама съпрузи, а третия техен ***** ревандикационен иск за реална част от поземлен имот , находящ се в с.*****, община ******, поддържайки ,че тази реална част е била завзета от ответниците сд9 преместване на съществуваща ограда, изградена от мрежа, като по този начин същите завзели 15 кв. метра от неговия собствен имот, находящ се в посоченото село, ул.*****, целият с площ от 658 кв.м., който по Кадастралната карта и кадастралните регистри на селото е с идентификатор ******* и с номер по предходен план ***, квартал ***, парцел **, при съседи на имота, описани подробно, сочейки,че ответниците са собственици на единия от тези съседни имоти, а именно този с кадастрален номер

******.Спорните квадратни метри твърди, че се намират в североизточната част на имота му, като навлизането на ответниците в същия било установено от измервания на правоспособен геодезист, като след отправената от него покана ответниците да преместят оградата между имотите, не последвало такова, което го мотивирало и да предяви своята претенция пред съда.

Ответниците са оспорили предявения срещу тях иск, на първо място като недопустим , а по същество и като неоснователен, като са заявили ,че е нА.це грешка в кадастралната карта при поставяне на граничната линия между двата имота съседни имота, този на ищеца и техния.Сочат ,че е нА.це изграждане на ограда откъм улицата, която ограда е влизала с един метър в техния имот, както и че спорната територия винаги е била собственост на родителите на първия ответник, а след това тяхна собственост.Направили са и друго възражение, а именно, че са придобили спорната част по давност.

С оглед на събраните по делото доказателства се установява ,че ищецът М. М. Т. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор ******* по ККР на с.*****, въз основа на договор за покупко-продажба от 06.04.2015 г., в който същия е описан като поземлен имот с кадастрален номер *** в кв.*** по плана на с.*****, общ.******, от 1972 г., с номер по предходен план ******, с адм. адрес ул.***** и с площ 630 кв.м., като в него са застроени двуетажна 2 полумасивна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 90 кв.м. с прилежащо избено помещение с площ от 9 кв.м., жилищна сграда с площ от 24 кв.м. и второстепенна сграда – стопанска постройка с площ от 15 кв.м.Праводателите на ищеца са се снабдили с документ за собственост на продадения имот въз основа на давностно владение и наследство, на 06.04.2015 г., непосредствено преди изповядване на покупко-продажбата.В приложената към исковата молба скица на имота на ищеца същия е с идентификатор ******* и площ от 658 кв.м., различаваща се от тази при продажбата през 2015г. с 28 кв.метра.

Ответниците, съпрузи А. Д. Т. и Ю. А. Т. са дарили на третия ответник, техен ***** А. А. Т. на 25.02.2016 г. ½ идеална част от урегулиран поземлен имот, целият с площ 730 кв.м. при кадастрална основа 805 кв.м., който съгласно одобрения през 1972 г. КРП на с.***** съставлява имот ***** в кв.***, като дарителите си запазили правото на ползване върху дарения имот.

Няма спор по делото ,че ищецът е поискал трасиране на имота си от специА.ст-геодезист, след което е поискал от ответниците да преместят оградата между двата имота според координатите, определени при трасирането, което не било сторено.

Същият е сочил и гласни доказателства, като пред РС са били разпитани свидетелите А. П., Ю. Т. и Й. Д..Св.П. е заявил ,че през годините оградата между двата съседни имота била премествана, като първоначално къщата на ищеца била на разстояние от 7,8 метра от оградата, а след това я видял преместена към имота на ищеца, като година преди завеждане на делото границата между имотите минавала до гаража на ответника. Св.Ю. Т. знаел от брат си ищеца за преместването на оградата през 2020г, като той самия установил ,че същата навлиза на 40-50 см.в имота на брат му. Третият свидетел, полицейски служител посетил имотите на 12.04.2020 г. по повод подаден сигнал на тел.112, сочи ,че видял ответника в имота на ищеца да опъва оградна мрежа.

Пред РС, както и при двете разглеждания на делото пред въззивната инстанция са назначени основна и допълнителни СТЕ, от които и чрез изслушване на вещото лице се установява,че съществуващата на терена материА.зирана граница между процесните имоти с идентификатори ******* /ишец/и ****** /ответници/не съвпада с тази, отразена в кадастралната карта на с. *****.

Същата се различава, както от границата между имотите, тази отразена в кадастралната карта, така и в кадастралния план от 1972 г. и този от 1928 г., като действащ към момента е плана от 1972г.

Според изготвените от вещото лице скици и дадените от него пояснения и при връщането на делото за ново разглеждане за с.***** са действА. два кадастрални и регулационни плана, първи този от 1928г., към който няма разписен лист и съответно данни за собствениците и записванията към имотите и втори от 1972г., като ищеца е придобил своя имот преди влизане в сила на КК за с.***** през 2016г.Пояснява в съд.заседание на 18.09.2023г., че между двата парцела има неуредени сметки по регулация още от плана от 1928г., към който липсват разписни листи , с невъзможност за установяване на собствениците . По този план и двама имота попадат в кв.***, като този сега на ищеца е парцел ***** , а съответен на този сега собственост на ответниците е парцел ****.Вещото лице посочва ,че има разминаване между представените граници, отразени както в кадастралната карта и тези, отразени на място по действащия план и регулационната граница от 1972 г. Изцяло се изразява в местоположението на западната граница между двата имота. С по-тъмно *****ьо е изобразено действащата регулация по плана от 1972 г. Посочва ,че очертаната в жълто в заключенията представени пред РС и РОС територия включва границата, нанесена в кадастралната карта и това, което е установено на място. Оградата на място минава по зелената линия, която е по на запад. Според него в общи линии оградата в момента си е на място.Регулационният план от 1972 г. е предвиждал откъм уличната регулация придаваеми части от имота на ищеца към имота на ответниците, а това е именно спорната част, а от сградата, която отстои навътре с №*** до южната граница този план е предвиждал предаване на части от имота на ответника към имота на ищеца, като няма данни планът да е приложен. Тази граница с разминавания и то с разминаване към уличната регулация.Вещото лице посочва също така ,че кадастралната карта за селото от 2016г. е изработена въз основа на плана от 1972г. За изработването на КК са били извършвани преки измервания само към уличната регулация.В дъното, след уличната регулация няма измервания по отношение граници на двата имота.

Вещото лице е заключило също така ,че дворищната регулация по плана от 1972 г., който е действащ и към момента е приложена на място именно в спорната част в точки В /зелена/ и т.2 /*****я/ . Вярно е, че по делото не са събрани доказателства за заемането на тази част по 3 предвидения ред , но по делото е безспорно, че и двете страни са се снабдили с документи за собственост, както и техните праводатели много след изработването на плана от 1972г., който е и действащия план за село *****, а съответно към 2015г. и 2016г.