Решение № 123 от 20.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Пазарджик, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500008 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд,рег.№1312 от 28.10.2025г. постановено по гр.д.№20255220100851по описа на същия съд за 2025г., Е ОСЪДЕН ответника Областна Дирекция на МВР Пазарджик, с ЕИК 129009849, с адрес гр. Пазарджик, пл. „Съединение” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на Д.

Н. К. с ЕГН-********** от гр. ****, обл. Пазарджик , сума в размер на 3820,45 лева /три хиляди осемстотин и двадесет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 25.02.2022 г. до 25.02.2025 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 и обезщетение за забава в размер на 638,53 лева / шестстотин тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки/, изчислена към края на всяко тримесечие поотделно през процесния период на плащането на главницата , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 28.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪДЕН е ответника Областна Дирекция на МВР Пазарджик, с ЕИК 129009849, с адрес гр. Пазарджик, пл. „Съединение” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на Д.

1

Н. К. с ЕГН-********** от гр. ****, обл. Пазарджик, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 800 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪДЕН Е ответника Областна Дирекция на МВР Пазарджик, с ЕИК 129009849, с адрес гр. Пазарджик, пл. „Съединение” № 3, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 202,82 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№30958 от 12.11.2025г. от ОДМВР -Пазарджик чрез главен юрисконсулт К. П. . Счита, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон тъй като съдът необосновано приема, че не било спорно по делото, че ищецът полагал труд и на смени с продължителност 24 часа, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно утвърдени ежемесечни графици.

Напротив, от доказателства по делото безспорно се установявало , че ищецът е полагал труд на 12-часови смени, дневни и нощни, а не по предвидените по изключение в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР 24-часови смени; че , уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за разглеждания период се съдържа на две нива — първо на законово, в чл. 187, ал. 1 и ал. З от ЗМВР, чл.

179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба № 8121з1353/15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. З от ЗМВР /отм. ДВ. бр. 51 от 1Юли 2022 г/ и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. З от Закона за министерството на вътрешните работи. Че съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР „нормалната продължителност на работното време на Държавните служители в МВР е 8 часа Дневно и 40 часа седмично при 5-Дневна работна седмица; Че Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24часов период и че нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 ч.”. Акцентира, че тази разпоредба е императивна и определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време през нощта, изразено в броя на часовете „8”. По аргумент на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, „при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в Дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно бреме към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1, тоест 2 така нормираният коефициент е 1, а не приетия за приложим от въззивния съд - 1, 143. Посочва още, че Фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на работното време през нощта, установена в закон чл. 187, ал. 1, изр. II-po се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й. И че същата съответно е намерила отражение и в издадените подзаконови нормативни актове, уреждащи процесните отношения, касателно в чл. 21, ал. 3 от Наредба №8121з1353/15.12.2020 г. и Наредба №8121з-922/22.07.2022г. Твърди се, че съобразно така действащата специална правна уредба, касаеща служителите на МВР по чл. 142, ал, 1, т. 1 от ЗМВР, следва да се приеме, че нормалната продължителност на работното време за служителите на МВР през нощта е 8 часа, която действително тя е по-голяма от общата нормална продължителност на работното време на работниците и служителите по трудови правоотношения, установена в Кодекса на труда, който предвижда в чл.140 „нормалната продължителност на седмичното работно време при 5 Дневна работна седмица през нощта е 35 часа. И че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа. ”.

Смята, че това различие и по-голямата продължителност на работното време при 5 дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа е обусловено от основните функции на МВР, които са установени в ЗМВР. Това оправдавало и обосновавало и прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и на други подобни на работниците и служителите по трудови правоотношения в кодекса на труда и в ЗМВР. И че именно поради спецификата на работа на държавните служители-полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон-ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 2 и ал. З. Смята, че за тях са неприложими нормите на общото законодателство като ЗДСл и КТ. Допълва, че в конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент l, 143. Позовава се на Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и че следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Тълкувателният акт отчел, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР - допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), размер на 3 основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл.187, ал.

5, 6 и 7 от ЗМВР) и други. Смята, че с тълкувателното решение е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 от ЗНА, или възможността по аналогия да се приложат кодексът на труда и в частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Счита, че Тълкувателното решение е съобразено и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО; че решението на СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ). С това разбиране свързано компенсаторните механизми в полза на полицейските служители в МВР, счита, че се е доразвило и понастоящем, в частност с драстичното увеличение на основното възнаграждение на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. I от ЗМВР, считано от 01.01.2025 г., съобразно методиката на изчисляване му, заложена в чл. 177, ал. 2 и ал. З от ЗМВР, а именно: „Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската Длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: 1. за най-ниската изпълнителска длъжност не по-малко от 1,2; 2. за най-ниската младша изпълнителска длъжност - не по-малко от 1,0. Базата по т.

2 и по чл. 180, т. 2 се преизчислявала ежегодно през първия месец на всяка година. Следвало да се посочи също, че прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в ТР №1/15.03.2023г. по т.д.№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Допълва, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Следи се за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Допълва, че според решение по дело С262/20 Съда на Европейския съюз, чл. 8 и чл. 12, б. „а” от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като 4 полицаите и пожарникарите, е по кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. По конкретно, допускало се определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор, както е по действащия Кодекс на труда, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите /със статут по действащия ЗМВР/, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел и е съразмерно на тази цел. Твърди се, че поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР №1/15.03.2023г., както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело C-262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела с-529/21 - С-536/2021 и C732/2021 - С-738/2021, постановени по отправени съответно от РС- Луковит и от РС-Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, е отправено преюдициално запитване по в.гр.дело №193/2023г., по което е образувано дело С-435/2023 на СЕС. И с определение от 29.07.2024 г. Съдът на Европейския съюз дал отговори на поставените въпроси: Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.; Че член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий. По първия въпрос съдът припомнил, че по т. 55 от дело C-260/20 вече е постановил, че член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябвало да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане /чл. 177, ал. 2 и З от ЗМВР/, 5 обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Съдът приел, по т. 79 и т.