Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260012 от 16.09.2022, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Гражданско дело 521/2018
Вид
Решение № 260012
Подписан
16.09.2022
В сила
24.01.2023
Състав
ДОНКА ИВАНОВА ПАРАЛЕЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№……… гр.Пирдоп,

16.09.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА

ПАРАЛЕЕВА при секретаря П. Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 521 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Делото е Образувано е по искова молба, предявена от Д.Н.Ц., ЕГН: ********** срещу М.Г.Л., с която се иска да бъде осъден доктор Л. за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на 9790.34 лв. за претърпени болки и страдания от причинено от ответника счупване на челюстта на ищцата по време на хирургична манипулация, както и за причинените и имуществени вреди в размер на 209.66 лв., която сума е изразходвана за следоперативни прегледи и интервенции. Претендират се и разноски.

С отговора на исковата молба М.Г.Л. като ответник е поискал привличане на ЗД „Евроинс“ АД като трето лице помагач на страната на ответника и е предявил обратен иск срещу това трето лице, приет за съвместно разглеждане, с който иска от съда, в случай че уважи предявения от Д.Ц. срещу М.Л. иск за вреди, да бъде осъден

ЗД „Евроинс“ АД да заплати на М.Г.Л., сумата от 7000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена относно професионалната отговорност на Л. и обективирана в полица №18700100000327/10.11.2016г., от която за имуществени вреди, причинени на Д.Н. – 209.66 лв. и за неимуществени вреди, причинени на същото лице - 6790.34 лв. в резултат на увреждане на здравето и от неправилно проведено дентално лечение. Претендират се разноски.

Ищцата твърди, че с решение №78/17.05.2018г. по АНД №107/2018г. по описа на РС-Пирдоп д-р М.Г.Л. е признат за виновен за това, че на 14.11.2016г., около 16.30 часа, в кабинета му, находящ се в с.Чавдар, общ. Чавдар е причинил на ищцата Д.Н.Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст поради немърливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – като „дентален лекар - стоматолог“ и в това му качество, при изпълнение на цялостната дейност, свързана с провежданото на пациентката стоматологично лечение. Немърливото изпълнение се изразявало в нарушение на Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина /чл.79 и 80 от Закона за здравето, чл.6 от Закона за лечебните заведения, чл.5 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина/ - без рентгенова снимка, като минимум от предварителните изследвания за преценка и писмено информирано съгласие, подписано от пациента за извършване на съответната лечебна дейност, е предприел манипулация по изваждане на осми долен в ляво постоянен зъб /мъдрец/, което довело до счупване на челюстта на пациентката.

Ищцата сочи, че според съдебното решение по цитираното дело с тези си действия д-р М.Г.Л. е осъществил престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2, предл.3, алт.1 вр. ал.1 НК. Ищцата описва подробно как според нея са се случили събитията, а именно: че на 14.11.2016г., около 16.00 часа, след предварителна уговорка с д-р Л. ***, заедно със съпруга си Б.П.Ц. и сина си Н., които взела със себе си, тъй като и предстояло вадене на зъб. Зъболекарят поставил упойка и започнал вадене на зъба, при което тя усещала силан болка. След един неуспешен опит стоматологът и поставил отново упойка и продължил опита си да извади мъдреца, който опит също бил неуспешен и последвало поредно поставяне на упойка, а болката която тя изпитвала през това време описва като „нетърпима“.

След около час и половина на безуспешно вадене и при „нетърпима“ болка, тя му казала, че вече и е много зле и той се отказал. Докторът и написал на един лист антибиотик, който и казал да започне да приеме веднага, както и казал, че не може да извади зъба без снимка, въпреки че предходния ден, при уговаряне на часа за посещение изрично го попитала дали да носи снимка. Ищцата твърди, че прекарала нощта в болки и страдания, плачеща и скимтяща от болка, без да може да си отвори устата и в болки в цялата глава. Твърди, че приемала болкоуспокояващи и наред с болката усещала напрежение , парене и тежест в областта на цялата челюст; не могла да се храни, нито да говори, а при всяко неволно движение безпомощно плачела. На 15.11.2016г. направила снимка, с която посетили кабинета на доктор в гр.София и след преглед и консултация били насочени към лицево-челюстна хирургия към Факултета по дентална медицина към Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия София.

След извършени изследвания и снимки специалистите и поставили диагноза „МКБ S02.60 F-ra aperta complete mandibulate in reg. angull sin. Sine dislocation“, като обяснили, че и е причинена фрактура на долната челюст. На 16.11.2016г. била хоспитализирана в болницата, където и била извършена операция, при която и била поставена метална шина, фиксирана за зъбите и ластици, с които обездвижили долната челюст. Самата процедура според ищцата била сложна и болезнена, като при поставянето на шините изпитвала силна болка, тъй като те се захващат за всеки зъб чрез увиване на тел, която се затяга с клещи. Твърди, че по-силна болка в живота си не била изпитвала, гадело й се непрекъснато, а след операцията, при превеждането и в другата стая припаднала. След операцията и бил издаден болничен лист за периода от 16.11.2016г. до 22.12.2016г. Сочи, че болката станала нейн спътник месеци наред. Описва, че след около месец и половина и свалили ластиците, а след два месеца- металната шина и че три месеца до оздравяването си се хранела с бебешки каши посредством сламка, а болката по време на хранене била толкова силна, че предпочитала да гладува напълно.

Заявява, че въпреки приема на болкоуспокоителни, не могла нито да спи, нито да се храни от болката, нито дори да си отвори устата. Била принудена и да се крие от децата си, тъй като изглеждала по страшен начин. Претърпените имуществени вреди ищцата сочи, че са в размер на 209.66 лв. и са за прегледи, медицински интервенции и гориво и паркинг, заплащани при пътуванията за преглед.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.Г.Л., който взема становище по предявените срещу него искове чрез упълномощената адв.П.Н.. Признава се с отговора, че с влязло в сила решение №78/17.05.2018г. по АНД №107/2018г. по описа на

РС-Пирдоп М.Г.Л. е признат за виновен за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2, предл.3, алт.1 вр. ал.1 НК, като на основание чл.78а НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. В мотивите на решението било посочено, че деянието е извършено при непредпазливост. Адв.Н. сочи, че с оглед обвързващата, задължителна сила на решението по чл.78а НК в настоящото производство не се обсъждат въпросите дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, тъй като те са безспорно установени с цитираното решение по АНД №107/2018г. по описа на РС-Пирдоп. Ответникът обаче оспорва твърденията в исковата молба относно претърпените вреди като характер, интензитет и продължителност, както и твърденията, че в резултат на деянието за ищцата са настъпили, посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди.

Алтернативно – в случай, че исковите претенции бъдат приети за основателни, ответникът ги оспорва по размер като прекомерно и неоснователно завишени в противоречие с принципа за справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД. По отношение на неимуществените вреди бива заявено, че видът и интензитетът на вредите не могат да имат паричен еквивалент на исканата сума от 9790.34 лв., а по отношение на имуществените вреди- че нито са индивидуализирани, нито са реализирани в посочения размер от 209.66 лв. Ответникът моли съда да бъдат отхвърлени предявените искове като недоказани и да му се присъдят разноски.

В исковата молба по обратния иск на М.Г.Л., подадена срещу ЗД „Евроинс“ АД, се твърди, че ищецът М.Л. чрез „Районна колегия на БЗС“ София област и ответникът ЗД „Евроинс“ АД са обвързани от договор за застраховка „Професионална отговорност“ съгласно полица №18700100000327/ 10.11.2016г. за срока от 00.00 часа на 11.11.2016г. до 24.00 часа на 10.11.2017г. /раздел IV, т.6/. Предмет на застраховане се твърди да е професионалната отговорност на застрахования за „заплащане на щети и загуби на трети лица, претърпели вреди поради нарушение на професионалните задължения /виновна небрежност/“. Уговореният единичен лимит /за едно застрахователно събитие/ бил 7000 лв., а агрегатният лимит /общият размер на застрахователното обезщетение в срока на действие на договора, независимо от броя на застрахователните събития/ бил 10 000 лв. Ищецът по обратния иск счита, че в настоящия случай, застрахователното събитие, предмет на договора за застраховка, безспорно било налице- телесно увреждане, причинено при упражняване от застрахования д-р Л. на професионална дейност в рамките на договора, което пък ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение до уговорения единичен лимит в размер на 7000 лв.

Ответникът по обратния иск – Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е депозирало писмен отговор в указания му законоустановен срок. Застрахователното дружество ЗД „Евроинс“ АД, което е конституирано като трето лице-помагач в настоящия процес на страната на ответника с определение на съда от 22.02.2019г., счита че искът е допустим, но неоснователен, поради което бива оспорван изцяло – по основание и размер. Третото лице-помагач завява, че не оспорва обстоятелството, че със „ЗД Евроинс“ АД е сключен застрахователен договор №18700100000327/ 10.11.2016г., по силата на който дружеството се е задължило да поеме отговорността за обезщетяване на вредите, нанесени от ищеца по обратния иск при упражняване на неговата професионална дейност, но оспорва, че процесните вреди попадат в обхвата на застрахователното покритие на полицата. Сочи се, че съгласно раздел III, т.4 от застрахователната полица „ЗД Евроинс“ АД носи отговорност за причинени вреди когато застрахованите лица са действали съобразно правилата за добра медицинска практика, а видно от твърденията на самия ищец по обратния иск, същият е намерен за виновен за нанасяне на вреди, настъпили вследствие от неспазване на утвърдените медицински стандарти. В този смисъл, нанасянето на вреди поради неспазване на утвърдените медицински стандарти, представлявало риск, изключен от покритието по застрахователната полица и застрахователят не носи отговорност за обезщетяване на така нанесените вреди. Сочи се още, че съгласно чл.7, ал.16 и 17 от приложимите към полицата Общи условия, застраховката не покрива вреди, произтичащи от груба небрежност, какъвто е настоящият случай в гражданско-правен аспект. „ЗД Евроинс“ АД прави и възражение относно това, че ищецът по обратния иск не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя, че срещу него е имало образувано производство и съответно - наложено наказание за нанесени вреди, които попадат или има основание да се счита, че могат да попаднат в обхвата на сключения застрахователен договор, каквото задължение е предвидено не само в сключената застраховка, но и в чл.430, ал.1, т.1 и т.3 КЗ. Предвид изложеното, ответникът по насрещния иск твърди, че обратният иск е неоснователен и моли съда да го отхвърли. В своето становище „ЗД Евроинс“ АД е взело отношение и по основателността на исковете на Д.Ц. срещу д-р М.Л., като заявява, че ги счита за неоснователни и завишени по размер. Твърди, че не било установено по безспорен начин, че претърпените болки и страдания на Ц. са причинени именно от действията или бездействията на д-р Л. и че дори да се приеме, че счупването на челюстта е причинено при манипулацията, извършена от д-р Л. на 14.11.2016г. то счупването е настъпило не поради грешка на д-р Л., а поради настъпило усложнение, за което ответникът не носи отговорност. Искът за обезщетение за неимуществени вреди не отговарял на търпените от ищцата вреди, нито на стандарта на живот в страната.