Определение № 2294 от 06.10.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2294 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261800501040 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от А. И. Р., ЕГН **********, с адрес гр.

С., ж.к. „Л.“, бл. ..., ет. .., ап. .., в качеството на едноличен търговец с фирма ЕТ „А. Р. – Лопян тур“, ЕИК .........., срещу определение № 299 от 08.07.2026 г., постановено по гр.д. № 904/2026 г. по описа на Районен съд – Етрополе, с което на основание чл.389 от ГПК във вр. с чл.397 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, е допуснато обезпечение на предявените от Я. Д. Д. срещу жалбоподателката искове – иск по чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на ½ идеална част от недвижим имот поради привидност, евентуално – положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС за собственост върху същата ½ идеална част, и евентуално – частичен осъдителен иск за сумата от 10 000 евро (част от общо 85 437 евро), представляваща обезщетение за поддръжка, подобрения и ремонт в имота.

Обезпечението е допуснато чрез налагане на следните обезпечителни мерки:

1) възбрана върху недвижим имот, описан в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №101, том 1, рег. №1443, дело №83 от 2013 година по описа на Нотариус Яна Донкова, с район на действие РС-Етрополе, вписан в РНК под №552, представляващ: Поземлен имот с №281, в кв.29, по плана на село Л., община Етрополе, с площ от 914.00 кв.м., към който имот се придават от поземлен имот с №... – 72 кв.м., и за който имот е отреден УПИ ....-..., в кв... по плана на село Л., община Етрополе, целия с площ от 986.00 кв.м., заедно с построените в имота Двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 101.70 кв.м., Паянтова сграда със застроена площ от 78.80 кв.м., Паянтова стопанска сграда – плевня, със застроена площ от 41.40 1 кв.м. и паянтова стопанска сграда – сайвант, със застроена площ от 26.20 кв.м., при граници на имота, съгласно скица №... от .......... година, издадена от Община-Етрополе : улица, поземлен имот с №..., поземлен имот с номер №..., за който е отреден УПИ ......-... и имоти извън регулация и 2) възлагане на ищеца Я. Д. Д. на управлението на същия недвижим имот до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Жалбоподателката излага, че обезпечението е допуснато на основание чл. 389, ал. 1 от ГПК, при което компетентен да се произнесе е съдът, пред който делото е висящо, а исковата молба е адресирана до Софийски окръжен съд, като не било ясно на какво основание делото е образувано пред Районен съд – Етрополе. Твърди, че представените от ищеца доказателства – два нотариални акта, протокол за разпит на свидетел и снимков материал – не обосновават вероятна основателност на исковете.

Снимковият материал според нея не може да бъде доказателство, а протоколът за разпит е от 2018 г., не отразява актуалното фактическо положение. Сочи, че липсват каквито и да е доказателства за привидност на сделката и за упражнявано от ищеца давностно владение, както и документи за извършени ремонти и подобрения, а също и за съгласие на собственика за извършването им. Поддържа, че доказателствата не са достатъчно убедителни по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК, а очакването на ищеца да докаже твърденията си в хода на делото чрез събиране на доказателства не обосновава налагане на обезпечителни мерки, като липсата на доказателства сочи и на нередовност на исковата молба.

На следващо място жалбоподателката счита, че мярката „възлагане на управлението на недвижимия имот“ представлява предварително изпълнение на бъдещото решение, тъй като предоставя на ищеца фактическа власт, стопанисване, доходи, достъп и контрол върху имота преди спорът да бъде разрешен по същество, което е недопустимо (позовава се на Определение № 811/2026 г. и Решение № 133/2010 г. на ВКС). Мярката не била и ясно индивидуализирана – не било определено какви действия може да извършва ищецът като управител, как ще се отчитат приходите и разходите и кои действия са му забранени. Поддържа, че наложените мерки са непропорционални и прекомерно обременяват правната сфера, като при искане на няколко мерки съдът следвало да допусне най-малко обременителните и същевременно достатъчни. Възлагането на управлението представлявало по-интензивна намеса от възбраната и можело да се допусне само по изключение, при опасност от разрушаване, увреждане или невъзвратима промяна на имота, като и в този случай практиката предпочитала назначаването на пазач. Дори възбраната според нея била прекомерна предвид значително по-високата стойност на имота спрямо цената на исковете, която не била точно определена от съда. Твърди, че ищецът не е доказал конкретна опасност за имота, обосноваваща отнемането на управлението от собственика, и че не е налице обезпечителна нужда. Моли 2 обжалваното определение да бъде отменено изцяло, а издадената обезпечителна заповед – обезсилена.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба Я. Д. Д., ЕГН **********, с адрес с. Л., община Е., ул. „Н.

М.“ № ..., чрез адв. Н. И. от САК, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Ответникът по жалбата поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. По отношение на компетентността излага, че към момента на произнасяне по обезпечението делото е било образувано и висящо пред Районен съд – Етрополе, който е и местно компетентен съгласно чл. 109 от ГПК предвид местонахождението на имота, и родово компетентен съгласно чл. 103 във връзка с чл. 104, т. 3 и т. 4 от ГПК, тъй като цената на иска за собственост, определена по данъчната оценка на ½ идеална част, и цената на частичния осъдителен иск са под прага за родова подсъдност пред окръжния съд. Позовава се на съдебна практика на ВКС - Определение № 4011/13.09.2024 г. по к.ч.гр.д. № 652/2024 г., Определение № 1100/22.11.2023 г. по к.ч.т.д. № 1813/2023 г. и Определение № 5927/18.12.2025 г. по к.ч.гр.д. № 4414/2025 г. на ВКС и посочва, че вероятната основателност е подкрепена с представените доказателства.

По отношение на обезпечителната нужда ответникът по жалбата се позовава на образуваните полицейски преписки по повод действията на жалбоподателката от 18.02.2026 г. и 10.05.2026 г. – в т.ч. докладна записка рег.

№ 163р-4345/11.05.2026 г. на РУ – Етрополе и писмените обяснения на жалбоподателката и на лицето П. С., от които се установявало, че са разбили катинарите и патроните на входните врати и са изнасяли обзавеждане, а материалите по първата преписка са изпратени на Районна прокуратура – Ботевград. Оспорва твърденията за лишаване от търговски доходи, като сочи, че удостоверението за категоризация на къщата за гости „Старата фурна“ е изтекло на 15.10.2020 г., че в имота не се осъществява дейност от 2021 г.

Излага още данни за образувано срещу жалбоподателката изпълнително производство за публични вземания към ДФ „Земеделие“ и за неплатени осигурителни вноски, които били заплатени от него. Счита, че възбраната сама по себе си не може да предотврати физическото изнасяне на вещи и демонтажа, поради което кумулирането на мерките е допустимо по чл. 397, ал.

2 от ГПК. Заявява готовност да внесе определена от съда гаранция по чл. 391, ал. 2 от ГПК. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното определение да бъде потвърдено, а при условията на евентуалност – допуснатите мерки да бъдат потвърдени при условие на внасяне на гаранция по чл. 391, ал. 2 от ГПК. Претендира разноски, като представя договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 396, ал. 1 от ГПК, считано от връчване на съобщението за наложените обезпечителни мерки от съдебния изпълнител, от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл.

275, ал. 2 във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Дължимата държавна такса е 3 внесена. Поради това частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или затруднено осъществяването на правата по решението и искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или ищецът внесе определена от съда гаранция. Освен допустимостта на обезпечавания иск, вероятната му основателност и наличието на обезпечителна нужда, съдът преценява и дали поисканата обезпечителна мярка е подходяща, т.е. дали тя е годна да гарантира изпълнението на бъдещото решение по съответния иск, без да обременява прекомерно правната сфера на ответника. Предпоставките са кумулативни.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че Районен съд – Етрополе не е бил компетентен да се произнесе по молбата за обезпечение.

Съгласно чл. 389, ал. 1 от ГПК, когато искът е предявен, молбата за обезпечение се разглежда от съда, пред който е висящо делото. Към момента на постановяване на обжалваното определение делото е било образувано и висящо пред Районен съд – Етрополе под № 904/2026 г., поради което именно този съд е разполагал с правомощието да се произнесе по искането за обезпечение. Обстоятелството, че исковата молба първоначално е била входирана в Софийски окръжен съд, не променя този извод, тъй като с определение № 1606/12.06.2026 г., постановено по гр.д. № 601/2026 г. по описа на Софийски окръжен съд, производството пред СОС е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на РС-Етрополе.

Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че предявените искове са допустими и вероятно основателни. В обезпечителното производство съдът не извършва пълно и главно доказване на спорното право, а преценява дали твърденията на ищеца и представените писмени доказателства създават достатъчна степен на вероятност претендираното право да съществува. Оценката на доказателствената стойност на отделните доказателства, както и необходимостта от събиране на други доказателства са въпроси по съществото на спора, които ще бъдат разрешени с крайния съдебен акт. От представените нотариални актове се установява, че имотът е бил придобит в съсобственост от ищеца и майката на жалбоподателката, както и че при последващата му продажба на жалбоподателката майка е действала едновременно като продавач и като пълномощник на купувача. Тези обстоятелства, преценени заедно с останалите представени по делото доказателства, са достатъчни, за да се приеме, че претенциите не са изначално неоснователни. Аргументите, свързани с роднинските отношения между страните са ирелевантни за преценката в настоящото производство.

По отношение на обезпечителната нужда и адекватността на допуснатите мерки съдът намира следното:

Мярката „възбрана“ е годна и адекватна да обезпечи всеки от предявените искове. По отношение на иска за прогласяване нищожността на 4 договора и евентуалния иск за собственост, тя гарантира, че до приключване на спора имотът няма да бъде отчужден или обременен в полза на трети лица, което би затруднило осъществяването на правата на ищеца по евентуално бъдещо решение. По отношение на евентуалния осъдителен иск за парично вземане, възбраната е типичната мярка, която запазва имуществото на длъжника като обект на бъдещо принудително изпълнение. Обезпечителната нужда в тази насока е налице, доколкото жалбоподателката е титуляр на правото на собственост по нотариален акт и няма пречка да се разпореди с имота. Възбраната не лишава собственика от владението и ползването на имота, а само ограничава възможността за разпореждане с него, поради което не обременява прекомерно правната му сфера. Възражението за несъразмерност на мярката поради по-високата стойност на имота спрямо цената на исковете не е подкрепено с доказателства за стойността на имота, поради което определението в частта, с която е наложена възбрана, следва да бъде потвърдено.