Решение № 629 от 30.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Бургас, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20252100102056 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано след като с определение, рег.

№6573/24.11.2025 г., постановено по гр.д.№6841/2025 г. по описа на РСБургас, делото е изпратено по подсъдност на ОС-Бургас, на основание чл.118, ал.2, вр.чл.119, ал.1, вр.чл.104, т.4 от ГПК.

Постъпила е искова молба от К. И. Б., ЕГН **********, адрес в ***, подадена чрез пълномощник – адв. Г. Михов, адрес за призоваване в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I“ №111, вх.Б, ет.1, ап.2, против Н. И. В., ЕГН **********, адрес в ***, адрес за призоваване в гр.Бургас, пл.“Баба Ганка“ №4, ап.10, чрез адв. Г. Кермедчиев, с отправено до съда искане за постановяване на решение, с което да се развали договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, инкорпориран в н.а.№52, т.III, рег.№5403, д.№401/2016 г. на нотариус с рег.№290 на НК, вписан в АВ вх.рег.№10099, акт.

№170, т.29, д.№4978/28.07.2016 г., по силата на който ищцата е прехвърлила на ответницата самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-189/30.01.2009 г., издадена от ИД на АГКК, адрес на самостоятелния обект в ***, с площ 59,55 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-WC и антре, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, находящ се в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с избено помещение №80, с площ от 2 кв.м., както и 0,873 % от общите части на сградата, при граници: на същия етаж-***, под обекта – *** и над обекта –

***, поради неизпълнение на задълженията по договора.

С определение, рег.№387/09.02.2026 г., като ответници в производството 1 са конституирани Д. В. В., ЕГН **********, адрес в *** и И. В. В., ЕГН **********, адрес в ***, двамата с адрес за призоваване в гр.Бургас, пл.“Баба Ганка“ №4, ап.10, чрез адв. Г. Кермедчиев - наследници по закон на В. Й. В., починал на *** г., с когото ответницата Н. В. е била в брак към 28.07.2016 г.

Ищцата твърди, че е сестра на ответницата, на която през 2016 г. прехвърлила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес в ***, срещу задължението на последната да поеме гледането й, а при нужда – и издръжката й, като й осигури лично или чрез трето лице спокоен и нормален живот докато е жива, като си запазила правото да ползва процесния имот. Ищцата твърди, че за периода след сключване на договора, ответницата я е посещавала само два-три пъти с оправданието, че живее далеч и не й е удобно да я посещава. Твърди и това, че не е получавала средства от нея, въпреки че се нуждае от издръжка, подкрепа и грижа – същата е в тежко здравословно състояние, което не й позволява да се движи сама, не е в състояние да напуска дома си, страда от сърдечна недостатъчност, хипертония, подагра, лимфедем, васкулит, гонартроза и е претърпяла операция на едната гърда. Ищцата твърди, че плаща на съседка, която да почиства дома й и на друга, която да я снабдява с хранителни продукти, лекарства и други. В подкрепа на иска ангажира доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

В срока за отговор, ответниците Н. И. В., Д. В. В. и И. В. В. се възползват от правото си и депозират писмен отговор, с който оспорват иска като неоснователен. Ответницата не оспорва, че имотът й е прехвърлен по времето, когато е била в брак, но твърди, че това е станало по настояване на ищцата. Твърди и това, че първоначално не е била съгласна имотът да й се прехвърли срещу задължение за издръжка и гледане, но след като сестра й я уверила, че това задължение е само формално, се съгласила. Независимо от това, ответницата твърди, че с подкрепата на семейството и синовете си е изпълнявала задълженията си по договора, доколкото сестра й е позволявала това, като й е оказвала нужното съдействие. В тази връзка твърди, че е предлагала на ищцата да живеят заедно в дома на ответницата в к-с „Славейков“, или да й ангажира жена, която да се грижи за нея, както и да продаде апартамента си в к-с „Меден Рудник“ и да закупи друг в к-с „Славейков“, за да са близо една до друга, на което ищцата отказвала. Твърди и това, че ищцата престанала да отговаря на обажданията й, настоявала предварително да й се обажда и да чака съгласието й, за да я посети, не искала да я придружава до болница или да й пазарува, не желаела да получава пари от нея, а на въпроса какво иска отговаряла, че нищо не иска. Въпреки липсата на съдействие от страна на ищцата, ответницата твърди, че през годините е полагала дължимата грижа, за което са й помагали съпругът й преживе, а след това и синовете й. Оспрова представеното с исковата молба пълномощно и твърди, че подписът не е положен от ищцата. Твърди, че здравословното състояние на ищцата не й позволява да разбира свойството и значението на извъшеното от нея със завеждане на настоящето дело, както и че не може да ръководи постъпките си. Ангажира доказателства, претендира разноски.

2

Ответниците Д. и И. В.и депозират съвместен отговор на исковата молба, която считат за нередовна на подробно изложени в отговора аргументи, и която оспорват като неоснователна с твърдението, че са изпълнявали задълженията си по договора въпреки липсата на съдействие от страна на ищцата. Ответникът Д. В. твърди, че поради близостта на работното му място с дома на ищцата, същият редовно е поддържал контакт с нея, обаждал й се по телефона, носел й храна, продукти и лекарства, закупил и монтирал бойлер и пералня. Твърди, че напоследък ответницата ограничава контактите си с него и брат му, не му отваряла вратата, не отговаряла на обажданията му, отказвала да приеме носените от него продукти с мотив, че това правят съседките й. Не ангажират доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в н.а. №52, т.III, рег.№5403, д.№401/28.07.2016 г. на нотариус с рег.№290 по регистъра на НК, район на действие РС-Бургас, ищцата К. И. Б. прехвърлила на ответницата Н. И. В. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в ***, с площ от 59,55 кв.м., заснет с идентификатор ***, срещу задължението ответницата да поеме гледането, при нужда и издръжката на прехвърлителката, като й осигури лично или чрез трето лице спокоен и нормален живот докато е жива, със запазено право на ползване на прехвърлителката пожизнено и безвъзмездно върху целия прехвърлен недвижим имот.

Между страните не се спори, че към датата на сключване на договора – 28.07.2016 г., ответницата В. е била в брак с В. Й. В., починал на *** г., за което свидетелстват приобщените като доказателства Удостоверение за граждански брак, издадено от ГНС гр.Сливен въз основа на акт за граждански брак №76/20.02.1972 г. и препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Община Бургас въз основа на акт за смърт №0287/13.09.2018 г. Безспорно в отношенията между страните е и това, че негови наследници по закон са съпругата му – ответницата В. и синовете Д. В. В. и И. В. В..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. М. и Е. Б., водени от ищцовата страна и А. А. и Д. Б. – водени от ответните страни, чийто показания преценени с оглед нормата на чл.172 от ГПК се кредитират от съда като достоверни. Същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват. От съвкупният им анализ по несъмнен начин се установява, че ищцата живее сама и е в недобро здравословно състояние, има сърдечни проблеми, трудноподвижна е и често се налага да посещавава лекар.

За здравословното състояние на ищцата свидетелстват и приобщените като доказателства епикризи, ко и т о потвърждават, че ищ цата има различни заболявания, които през годините лекува, включително и в болнични заведения.

Свидетелката М., която е съседка на ищцата от 38 години твърди, че през последните две години лично тя пазари на ищцата, купува й лекарства, води я на прегледи по лекари. По отношение на другите дейности от 3 ежедневието свидетелката твърди, че ищцата се справяла сама – готвела си или поръчвала храна по телефон, а за хигиената в дома си наела жена. За този период от две години свидетелката М. не е виждала някой от ответниците да посещава ищцата, а от последната знае, че само веднъж единият от племениците й я е водил до Банка ДСК, за да поднови картата си. Твърди се от свидетелката и това, че след саниране на блока им преди четири години достъпът до входа бил ограничен посредством чип, с какъвто ответниците не разполагат. С такъв чип била снабдена дъщерята на ищцата - свидетелката Б., която наскоро се върнала от чужбина и която посещавала майка си един или два пъти в седмицата. За този период от време свидетелката Б. също не е виждала ответниците да посещават майка й, а от последната знае, че отношенията помежду им са прекъснати от дълго време насам.

Свидетелката А., която живее на семейни начала с ответника Д. В. свидетелства за непосредствените си впечатления от отношенията между ищцата и ответниците. От показанията й става ясно, че ответникът Д. В. също е полагал грижи за леля си – при посещения в Турция й е купувал хранителни продукти и лекарства по нейна заръка, а от стола на завода, в който работи, й е носил и храна. Това продължило към 10 години. Повечето пъти обаче храната не се е приемала, друг път се връщала част от нея, тъй като ищцата не можела да яде много неща. Пак от показанията на свидетелката А. става ясно и това, че ответникът Д. В. често е водил леля си и по лекари. Ищцата имала претенции към автомобила, с който я води, да не е много висок. Поради тази причина ответникът често ползвал служебния автомобил, този на брат си или ангажирал колега да ги води. Последния път двамата я водили до болница „Сърце и мозък“, което по спомени на ответницата било през 2023 г., или 2024 г. Според свидетелката А., ищцата няма добро отношение към сестра си – ответницата В., често я обиждала, крещяла й, не искала да има контакти с нея.

Лошо отношение ищцата проявявала и към ответника Д. В.. Същият звънял предварително, ако ще ходи при леля си, като се е случвало да го връща, ако не е спазил точно уговорения час. Отказала да го приеме с мотив, че по това време не приемала посетители. Не го приела дори, когато е щял да й носи поръчаните от нея и закупени от Турция продукти и лекарства. Казала му, че няма нужда от тях и че не е добре.

Свидетелят Борисов също има непосредствени впечатления от отношенията между ищцата и ответника Д. В., като твърди, че ответникът я гледа като майка. Впечатленията му са придобити през 2024 г., когато на три пъти, по молба на ответника Д. В., ги е водил с личния си автомобила до болницата в к-с „Меден Рудник“.

Спорният между страните въпрос е налице ли е изпълнение на договорното задължение за издръжка и гледане от страна на ответниците приобретатели.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.87, ал.1 от ЗЗД , когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той 4 отговаря, кредиторът може да развали договора. Видно от ал.3 на същия член, когато с договора са прехвърлени вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред.

В случая е предявен и с к за разваляне на двустранен, възмезден и алеаторен договор, сключен на 28.07.2016 г., с който е прехвърлено правото на собственост върху н е д в и ж и м имот срещу с р о ч н о т о задължение на приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя, лично или чрез трето лице, до смъртта му. За да се развали такъв договор е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение.