Решение № 1137 от 04.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. Пловдив, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Недялка П. Кратункова в присъствието на прокурора Веселина Радкова Николова (РП-Пловдив) като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330109162 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по подадена от С. Ю. Х. от гр. ***, чрез пълномощника му адв. А.Д., срещу Заповед за задържане на лице рег. № *** на *** при *** – *** И. Б. Т., с която на Жалбоподателя е наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "Задържане за срок от 24 часа". В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, в частност противоречия в описанието на престъплението и състава, който е посочен цифрово, липса на данни за извършено на 06.04.2021 г. деяние от страна на жалбоподателя свеждане на Заповедта до знанието на жалбоподателя часове след издаването й, налагането на ПАМ в нарушение на закона и при несъответствие с целта му, а също така – нарушаване на принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК и правото на жалбоподателя на свобода и свободно придвижване. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка моли съдът да постанови Решение, с което да отмени Заповедта като незаконосъобразна и необоснована.

Ответникът – *** И. Б. Т. при *** оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана.

Контролиращата страна *** оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите, наведени от страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, произтича от 1 процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. По същество обаче същата се явява неоснователна, по следните съображения:

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК /така Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния административен съд/.

При налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност на полицейския орган към структурата на звено на ***, следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват.

Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.74 ал. 2 ***.

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Досежно фактическо основание за задържането, съгласно изискването на чл.74 ал.2 т.2 ***, е приложима хипотезата на съдържащи се в административната преписка данни, обосноваващи прилагане на посочената в Заповедта норма - чл.72, ал.1, т.1 от ***. В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че издадената заповед се явява незаконосъобразна поради противоречия в описанието на престъплението и състава, който е посочен цифрово. Като фактически основания за издаването на Заповедта е посочено: „наличие на данни, че на 06.04.2021 г. в *** жалбоподателят С.Х. е извършил приготовление за придобиване на наркотични вещества, което деяние съдържа признаци на евентуално извършено престъпление по чл.256А във връзка с чл.354А от НК по ДП № 8/2021 г. по описа на ОСл.О при ***“. Съдът намира посоченото в заповедта за достатъчно за изпълнение на изискването по чл. 74, ал.2 т.2 **, доколкото процесната заповед е издадена съобразно съставени по отношение на С.Х. на 19.05.2021 г. Протокол за обиск на лице, в който подробно са описани нарушенията на Жалбоподателя.

Предвид посочените писмени доказателства съдът намира за неоснователни наведените от Жалбоподателя доводи за незаконосъобразност и необоснованост на Заповедта поради липсата на доказателства, че е извършил деянието, посочено в Заповедта.

На последно място следва да бъде изследван въпросът дали оспореният акт съответства на целите на закона. Според принципа на законността, нормативен израз на който е нормата на чл.4, ал.2 от АПК, административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. А според принципа на съразмерността /чл.6, ал.2 от АПК/, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение на жалбоподателя при спазване на 2 принципа за съразмерност, тъй като същият е задържан от полицейски органи на 19.05.2021 г., видно от обжалваната Заповед. Съобразно конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с чл.6, ал.1 от АПК. Съдът намира, че в настоящия случай, предвид извършените, е била наложена адекватна ПАМ по отношение на жалбоподателя досежно свободата на неговото предвиждане.

Поради всичко изложено, доколко обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, същата се явява законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Ответникът не претендира разноски и не е ангажирал доказателства за направени такива, поради което и – независимо от изхода от спора, разноски не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подадената от С. Ю. Х., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***,**.

А.Д., Жалба вх. № 28925/03.06.2021 г. срещу Заповед за задържане на лице рег. № *** на *** при***– ** И. Б. Т., с която на Жалбоподателя е била наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ "Задържане за срок от 24 часа".

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението включително и до Контролиращата страна Района прокуратура – гр. Пловдив, за неговото изготвяне пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3