Решение № 202 от 19.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Бургас, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501454 по описа за 2024 година

С Решение № 1426/12.07.2024г., постановено по гр. дело 6755/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е допусната съдебна делба между Ц. Г. А., М. Г. А. – К. и Д. Ж. Г. по отношение на следния недвижим имот Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, ул. „Васил Левски“, № 15, вх. 1, ет. 4, ап. десен. Самостоятелният обект се намира на четвърти етаж в сграда № 1, с предназначение жилищна – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на имота: Жилище, апартамент– в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 97.91 кв. метра, заедно с прилежащите части: избено помещение № 18 и 4.84% идеални части от общите части на сградата, при квоти - Ц. Г. А. - 1/3 ид.ч., М. Г. А. - К. - 1/3 ид.ч. и за Д. Ж. Г. - 1/3 ид.ч.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Ц. Г.

А., с която претендира първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, в която съдът е определил квотите, при които следва да се допусне 1 делбата на недвижимия имот и вместо него да постанови ново решение по съществото на спора, с което делбата да бъде допусната при следните квоти – 43, 59% за всеки един от ищците и 12, 82% за ответната страна.

С въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Посочва се, че страните по делото са инициирали съдебни производства във връзка с накърнената запазена част на въззивниците от наследството на баща им, които приключили с влязъл в сила съдебен акт.

Излага се становище относно приложение разпоредбата на чл. 37 от ЗН.

В жалбата се твърди, че жалбоподателите разполагат с 1/3 ид.ч., представляваща запазена част от наследството, чиято парична стойност възлизала на 67 158 лева. Навеждат се доводи, че тъй като жалбоподателите имат запазена част от цялото наследство, те следва да получат същата единствено от процесния имот. Подчертава се, че в конкретния случай, възстановяването на запазената част би могло да стане единствено, ако получат по - голям дял, съответстващ на нейната стойност. В жалбата се твърди, че районният съд не е съобразил влязлото в сила решение между страните по чл. 30 от ЗН.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – въззивниците чрез своя процесуален представител поддържат депозираната жалба и считат, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде допусната делба на процесния имот при дялове от по 43, 59% за всеки от ищците, а за ответната страна – дял в размер на 12, 82%.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Д. Ж. Г., с който същата се оспорва изцяло.

В депозирания писмен отговор на въззивната жалба се излагат аргументи, че постановеното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и не страда от посочените от въззивниците пороци.

Навеждат се доводи, че отчуждените имоти на наследодателя можели да се делят само при уважен иск по чл. 37 от ЗН. Изразява се несъгласие с 2 изложеното от жалбоподателите, че разполагат със запазена част от цялото наследство и следва да получат същата единствено от процесния имот, както и че възстановяването на тази част би могло да стане единствено, ако получат по - голям дял, съответстващ на нейната стойност.

С писмения отговор се претендира да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Д. Ж.

Г. чрез своя процесуален представител – адвокат Потерова оспорва въззивната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Ц. Г. А. и М. Г. А. – К. – двамата от гр. ****** против Д. Ж. Г. от гр. ****, с който се претендира да бъде допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с административен адрес на имота – гр.

Бургас, ***, вх. 1, ет. 4, ап. десен, с предназначение на имота – жилище, апартамент, посочена в документа площ – 97, 91 кв.м., заедно с прилежащите части – избено помещение № 18 и 4, 84% ид.ч. от общите части на сградата. В исковата молба се посочва, че квотите, при които следва да бъде допусната делба са от по 4/10 ид.ч. за всеки един от ищците и 2/10 ид.ч. за ответната страна.

В исковата молба се посочва, че ищците са наследници по закон на Г.

А. А. – техен баща – починал на 26.07.2018г. в гр. Бургас и на 20.08.2018г. е било обявено саморъчно завещание на техния наследодател съгласно което цялото движимо и недвижимо имущество е завещано на ответната страна – Д.

Ж. Г..

3

В исковата молба се посочва, че след обявяване на саморъчното завещание ищците са предявили претенция за възстановяване на тяхната запазена част, която е била уважена с влязло в законна сила решение на Окръжен съд – Бургас по гр. дело № 1706/2018г., а междувременно ответната страна се е разпоредила с всички завещани й имоти – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, ½ ид.ч. от лозе, пет ниви и две овощни градини и предвид разпореждания и с оглед поредността на сделките са предявили и иск с правно основание чл. 37 от ЗН по отношение на недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда и с влязло в законна сила решение по гр. дело № 1986/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас искът е бил уважен, а отчуждителната сделка отменена като накърняваща запазената им част и имотът е бил върнат в наследствената маса.

В исковата молба, ищците посочват, че считат, че размерът на запазената им част се равнява на 1/3 ид.ч. от цялото имущество на наследодателя, отнесена към стойността на процесния имот и възлиза на 4/10 ид.ч. от имота за всеки от тях, а делът на ответната страна възлиза на 2/10 от имота и именно при тези квоти желаят да бъде допуснат до делба този недвижим имот.

Ответната страна – Д. Ж. Г. депозира писмен отговор пред първоинстанционния съд, като посочва, че така претендираните от ищците дялове не съответстват на закона, тъй като с Решение по гр. дело № 1706/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас е намалено завещателното разпореждане с 2/3 ид.ч. от наследството на завещателя, което води до извода, че дяловете на всички съделители са равни – от по 1/3 ид.ч. за всеки един от тях.

За да уважи предявения иск за делба и да допусне извършването на делбата при квоти – 1/3 ид.ч. за Ц. Г. А., 1/3 за М. Г. А. и 2/3 ид.ч. за Д. Ж. Г., първоинстанционният съд е приел, че във всички случаи при уважен иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН имотът се връща в наследството и може да бъде предмет на делба, но ако отчуждаването му е станало след изтичане на една година от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба за намалението този имот не може да се върне в наследството. В този случай правата на третите лица се стабилизират и не могат да бъдат отменени по реда 4 на чл. 37 от ЗН, а наследниците с накърнена запазена част получават само парично уравнение на имуществените си права от имуществото на отчуждителя.

Съдът в своите мотиви е приел, че ищците не са представили доказателства да са провели успешно иск по чл. 37 от ЗН и да се възстановят в наследствената маса земеделски земи, с които Д. Г. се е разпоредила на 13.09.2018г. и пропускът им да водят този конститутивен иск не би могъл да бъде саниран в делбеното производство посредством разместването на квотите в съсобствеността и определянето на по-голям дял, който да компенсира невъзможността им да ревандикират отчуждените земеделски земи от третите добросъвестни лица, на които са продадени.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт и счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

На основание чл. 34 от Закона за собствеността всеки собственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

По делото не се спори, а и от представеното Удостоверение за наследници от 26.07.2018г., изд. от Община Бургас се установява, че след 5 своята смърт Г. А. А. е оставил за свои законни наследници своите две деца – Ц. Г. А. и М. Г. А. – К.

По делото е представено Решение № 216 от 15.06.2021г., постановено по гр. дело № 1706/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас – влязло в законна сила на 27.08.2021г., от което е видно, че се намалява завещателното разпореждане на Г. А., починал на 25.07.2018г., обявено от Нотариус Бинка Кирова с Район на действие – Районен съд – Бургас на 06.08.2018г., извършено в полза на Д. Ж. Г. с 2/3 ид.ч., необходими за възстановяване на запазените части на Ц. Г. А. и М. Г. А. – К., от наследството на Г. А..

По делото е представено и Решение № 260010 от 20.01.2022г., постановено по гр. дело № 1986/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас (потвърдено с Решение № 163 от 03.10.2022г., постановено по гр. дело № 195/2022г. по описа на Апелативен съд – Бургас) влязло в законна сила през 2023г. (от представеното копие по делото не може да се разчете поставената дата на положения печат върху решението), от което е видно, че съдът е уважил предявения от Ц. Г. А. и М. Г. А. – К. иск против Д. Ж. Г. и против С.

М. Н. и С. С. Н., като е отменил отчуждителната сделка, обективирана в Нотариален акт № 66, том ІІІ, нот. дело № 392/2018г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, с която е извършено разпореждане с недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с административен адрес – гр. Бургас, ул. Васил Левски № 15, вх. 1, ет. 4, ап. десен, завещан на Д. Ж. Г., поради обстоятелството, че с нея ответната страна Д. Ж. Г. се е разпоредила със завещаното имущество над размера на разполагаемата част на завещателя и не може да се възстанови запазената част на ищците.

На основание чл. 30 от Закона за наследството наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.