Решение № 674 от 10.06.2019, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ град

Д., 10.06.2019 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ДЕНИЦА ПЕТКОВА при секретаря Р. Р., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 4915 по описа на ДРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК:

Образувано е по повод искова молба на „Водоснабдяване и канализация д.” АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. д., бул. „**” №**, представлявано от изп. директор **.

Д.Р., с която срещу Ю.Л.В. с ЕГН **********,***, са предявени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №3824/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2299 от 09.10.2018г., а именно: 290,76 лв, представляваща неплатена цена за предоставени услуги в обект имот с административен адрес гр.д., ул. „К.” №.., за периода от 12.06.2017г. до 11.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението - 27.09.2018г. до окончателното плащане на главницата; 8,39лв. – начислена законна лихва върху главницата за периода от 12.08.2017г. до 27.09.2018г.

Претендират се сторените по заповедното и по установителното дело разноски.

В исковата молба са наведени следните обстоятелства: ответникът е абонат на ищцовото дружество и е ползвал услугите му за периода от 12.06.2017г. до 11.07.2018г., за което има открита индивидуална партида за обект, находящ се в гр.д., ул. ”К.”№**, с клиентски номер №**. Предвид наличието на открита партида, ищецът по делото е изпълнявал задължението си да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат. В обекта има водомер, чрез който е ставало отчитането на потребеното количество вода. В съответствие с нормативните изисквания, инкасатор на оператора ежемесечно е отчитал потреблението на ответника и надлежно е отбелязвал в карнета съществуващата консумация. Ответникът обаче не е изпълнявал своето задължение да заплаща цената на предоставените услуги. За потребените ВиК услуги през процесния период са издадени фактури, като потребителят е разполагал с 30-дн. срок, считано от датата на фактуриране за заплащане на задълженията за предоставените услуги. Към датата на подаване на исковата молба ответникът не е погасил задълженията си в общ размер от 290,76 лева за процесния период. Ищецът претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава - 8,39 лв. за периода 12.08.2017г. до 27.09.2018г.

В срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не е представил писмен отговор.

В съдебно заседание не взема участие. д.кият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 203 от ЗВ и чл. 86 от ЗЗД.

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №3824 по описа за 2018г. на д.кия районен съд. С разпореждане от 09.10.2018г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът да заплати следните суми:

290,76 лв, представляваща неплатена цена за предоставени услуги в обект имот с административен адрес гр.д., ул. „К.” №**, за периода от 12.06.2017г. до 11.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението - 27.09.2018г. до окончателното плащане на главницата; 8,39лв. – начислена законна лихва върху главницата за периода от 12.08.2017г. до 27.09.2018г.; сумата от 75 лева разноски по делото –държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. С разпореждане от 25.10.2018г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 29.10.2018г. Исковата молба е подадена по пощата на дата 29.11.2018г., поради което като допустима, подлежи на преценка по основателност.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител ю.к.

Т. заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника. С протоколно определение от 08.05.2019г. искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл.

238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5. предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да уважи исковете, така както са предявени.

Съгласно чл.

239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото производство, както следва: 75 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определеното на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес.

Съобразно даденото задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в заповедното производство, настоящият състав трябва да постанови осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество и съдебните разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3824 по описа за 2018г. на д.кия районен съд – 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл. 239 от ГПК, д.кият районен съд

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „Водоснабдяване и канализация д.” АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. д., бул. „**” №**, представлявано от изп. директор **. Т. Г., и ответника Ю.Л.В. с ЕГН **********,***, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №3824/2018г. на ДРС заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №2299 от 09.10.2018г., а именно: сумата от 290,76 лв., представляваща неплатена цена за предоставени услуги в обект имот с административен адрес гр.д., ул. „К.” №**, за периода от 12.06.2017г. до 11.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението - 27.09.2018г. до окончателното плащане на главницата и сумата от 8,39 лв. – начислена законна лихва върху главницата за периода от 12.08.2017г. до 27.09.2018г.

ОСЪЖДА Ю.Л.В. с ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация д.” АД,

ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. д., бул. „**” №**, представлявано от изп. директор ** Т. Г., разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3824/2018г. на ДРС

– в размер на 75 лв. и разноски по водене на установителното производство по гр.д. № 4915/2018г. на ДРС – в размер на 175 лв.

РЕШЕНИЕТО НЕ

ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :