Определение № 638 от 11.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Ловеч, 11.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500357 по описа за 2023 година на ЛОС за да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба №2280/15.06.2023 г. от „ЮтеКредит

България“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:

*** чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Л. Х., срещу разпореждане №436/16.05.2023 г. по гр.д. 201/23 г. на ЛРС.Моли съдебният акт да бъде отменен като незаконосъобразен,в частта в която е отхвърлено заявлението по л. 410 от ГПК за следните суми: 168 лв. – такса за разглеждане и 226 лв. – такса на основание чл. 5.5 от общите условия на заявителя. Посочва се, че характера на таксата разглеждане и описанието на нейните характеристики, които длъжникът е приел като включени в преддоговорната информация по кредита. Изтъква се, че в общите разходи по кредита кредитора е включил и такса разглеждане, а на сайта на дружеството е дадена информация за нея. Твърди, се,че тя се дължи, предвид извършваната оценка на кредитоспособността на потребителя и възникването й преди самото отпускане на кредита, не може да се квалифицира като такса за усвояване на кредита Обсъжда се годишния процент на разходите посочени в договора за кредит и в т. 2 ,л.ІІІ от Разходи по кредита на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Жалбоподателят заявява, че е приложил кредитен калкулатор и изчисления ГПР е съобразен с единнната математическа формула по Приложение №1, посочен е по ясен и недвусмисвлен начин и таксата разглеждане е включена в ГПР при ненадвишаване на нормативно определената граница.Жалбоподателят твърди, че таксата по чл. 5.5 от 1

Общите условия е дължима за извършени от кредитора разходи по повод допуснато просрочване задълженията на кредитополучателя, както и на основание чл. 11, ал. 17 ЗПК. Моли обжалваното разпореждане на РС – Луковит №436/16.05.2023 г. по гр.д. 201/23 на ЛРС,в частта в която е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК за следните суми: 168 лв. – такса за разглеждане и 226 лв. – такса на основание чл. 5.5 от общите условия на заявителя да бъде отменено, а искането да бъде уважено.

Ловешки окръжен съд приема, че производството е допустимо, тъй като съдебният акт е връчен на жалбоподателя на 07.06.20233 г., а частната жалба е подадена 15.06.2023 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване – МЕУ-София. Съдът констатира,че в делото не е представена разпечатка от Системата за сигурно електронно връчване/каквато районния съд е прилагал за всички други книжа по делото/ и не може да се извърши проверка, на коя дата е изпратена частната жалба по ССЕВ,предвид което следва да се приеме, че същата е подадена в срок.

По заявление № 5043/28.10.2022 г. по чл. 410 от ГПК от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ********** против М. Д. Б. с ЕГН ********** и настоящ адрес в ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 1 000 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ****** от 31.10.2021г.; сумата от 25,56 лв. възнаградителна лихва за периода от 113.10.2021 г. до 19.01.2022 г.; сумата от 87,83 лв. - лихва за забава за периода от 30.11.2021 г. до 28.02.2023 г.; сумата от 168.00 лв. – такса за разглеждане, съгласно чл. 6.1 от Договор за потребителски кредит № ****** от 31.10.2021г. и сумата от 226,00 лв. съгласно чл. 7.2 от Договор за потребителски кредит № ****** от 31.10.2021г. и чл. 5.5. от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица, ведно със законната лихва от 19.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за сумата от 30.15 лв. - държавна такса и за сумата от 180 лева – юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен № ****** от 31.10.2021г., сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и М. Д. Б. за сума в размер на 1000 лв.,с краен срок на договора 30.10.2022 г. Твърди,че заявката на длъжника е направена онлайн на интернет страницата на кредитора и клиентът е потвърдил електронно и се е съгласил с декларация за обработка на личните данни, получил и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, като договорът е подписан при спазване на изискванията по ЗПФУР .

С разпореждане №374/_25.04.2023 г. на ЛРС, са дадени указания заявителят да посочи в 3-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите в подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу М. Д. Б., като въведе твърдения относно: годишният процент на разходите (ГПР) и лихвения процент по кредита; лихвеният процент при просрочени задължения; размерът на усвоения кредит и каква 2 сума длъжникът е платил; за какъв период се претендира „такса за разглеждане“ в размер на 168 лева и възстановена ли е тази сума, или не; за кой период е начислена таксата от 226.00 лева, по какъв начин е определена и на какво основание.

Жалбоподателят е подал писмена молба №1879/12.05.2023 г., в която е обосновал и мотивирал искането си за присъждане на таксите, в т.ч. и в таблична форма е изброил по дати, видове и стойност извършваните дествия по събиране на вземанията по договора от 31.10.2021 г.

Постановена е разпореждане №436/16.05.2023 г. по гр.д. 201/23 г. на ЛРС, с което е уважил искането в една част, е отказал да издаде запов ед за изпълнение, на основание чл. 410 от ГПК заявлението по л. 410 от ГПК за следните суми: 168 лв. – такса за разглеждане и 226 лв. – такса на основание чл. 5.5 от общите условия на заявителя.

Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба №2280/15.06.2023 г. от „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК: ********** е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на 168 лв. – такса за разглеждане и 226 лв. – такса на основание чл. 5.5 от общите условия на заявителя. Следва да се вметне, че в заявлението се твърди,че между страните е сключен договор за финансови услугикредитиране по чл. 6 от ЗПФУР за кредит с главница 1000 лева. Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е свързан с отправяне на предложение и сключване на договор чрез използване изключително на средства за комуникация от разстояние-чл.6 от ЗПФУР. Освен легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние по чл. 6 от ЗПФРУ, в член 7 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние е конкретизирано, че страни по него са потребител и доставчик с оглед особеностите на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние са завишени изискванията за доказване на сключването и изпълнението на договора- член 18 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В цитираната норма се определя какви са обстоятелствата, относно които доставчикът следва да представи доказателства,какви са специфичните изисквания при сключване на договора и относимостта на нормите на член 143 - член 148 от Закона за защита на потребителите. Доставчикът по договора следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е сроковете по член 12 от ЗПФУР и е получил съгласие на потребителя за сключване на договора. Следователно за предоставените финансови услуги от разстояние, на основание чл.410,ал.3 от ГПК, за оказване сключването на договор за кредит следва да бъдат представени и документите по чл. 18 от ЗПФУР. По делото не са вложени доказателства относно съгласието на потребителя по сключване на договора, предвид липсата на записи, касаещи преддоговорната информация или изявления направени чрез електронна поща 3 по сключване на договора.При действието на член 18, алинея първа и по аргумент от член 18, алинея трета от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът следва да представи надлежни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на договор за кредит .

Предвид твърденията на заявителя, че между страните има сключен договор за потребителски кредит таксата разглеждане, не може да се изведе като размер и начин на определяне нито от заявлението, нито от договора между страните. Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл.

143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. / Съдът приема, че разпоредбите на договора, с които е уговорено възнаграждение за услугите „Фаст" и „Флекси" са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД във вр. с 33, ал.1 ЗПК. С тях се цели заобикалянето на правилото на чл. 33, ал.1 ЗПК,поради факта,че не е предвиден начина, по които се определят сумите.

Включването им в Общите условия на договора, предполага, че потребителят няма право на избор дали да ги приеме. Въпросните уговорки за нищожни и на основание чл.143, ал.1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. С тях се нарушава добросъвестността, тъй като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и с включването им задължението към кредитора нараства в двоен размер.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №436/16.05.2023 г. по гр.д. 201/23 г. на ЛРС,в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, разпореждане №436/16.05.2023 г. по гр.д. 201/23 г. на ЛРС,в частта в която е отхвърлено заявлението по лл. 410 от ГПК за следните суми: 168 лв. – такса за 4 разглеждане и 226 лв. – такса на основание чл. 5.5 от общите условия на заявителя.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5