Решение № 2365 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2365 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100509043 по описа за 2023 година

С решение № 8181/19.05.2023 г., постановено по гр.д. № 51 015/2021 г. на СРС, ГО, 68 състав са ОТХВЪРЛЕНИ изцяло като неоснователни предявените от ЗД "Е."АД против „И.Т.”ООД осъдителни искове по чл. 410 КЗ във връзка с чл. 373, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400,95 лв, представляващи платеното от дружеството-ищец застрахователно обезщетение по щета № 051 00513/2020 г. по застраховка „Товари по време на превоз” по полица № 051 0012663/11.11.2019 г. на застрахования „К.” ООД за щетите на товара – обект на извършения от дружеството-ответник превоз чрез осъществена пощенска услуга на UPS по маршрут България - Полша съгласно товарителница IZA848086877385670/ 14.05.2020 г., изразяващи се в повреждане чрез счупване на корпус и дисплей на лаптоп ASUS, вписан под № 3 във фактура № 1000004997/01.04.2019г., констатирани със съставен Протокол за щета UPS, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 43,44 лв - мораторна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 07.08.2020 г. до 31.08.2021 г., както и обезщетение за законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба – 01.09.2021 г. до окончателното плащане.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 164001/ 09.06.2023 г. на ЗД Е. АД срещу решение № 8181/19.05.2023 г., постановено по гр.д. № 51 015/2021 г. на СРС, ГО, 68 състав.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на 1 първоинстанционното решение. Излага на първо място, че районният съд неправилно е приел, че ищецът ЗД Е. АД, като застраховател, и третото за спора лице и изпращач на пратката „К.“ ООД, като застрахован, не са обвързани от валиден договор за застраховка „Товари по време на превоз“ поради обстоятелството, че полицата била едностранно подписана. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение по изготвяне на доклада по делото, пренебрегвайки, че с отговора на исковата молба ответникът - куриер не оспорва обстоятелството, че съществува валиден договор за застраховка. Въззивникът /ищец в първоинстанционното производство/ излага, че при липса на оспорване това обстоятелство е следвало то да бъде отделено като безспорно и съотв. не се нуждае от доказване. Сочи също и че застрахователният договор е търговска сделка; трето за сделката лице /какъвто е ответникът - превозвач/ не могъл да я оспорва. Оспорва и опаковката на товара да е била неподходяща, понеже ответникът не е възразил за несъответствие. Поддържа и че в ОУ на ответника не са разграничени хипотезите и е налице празнота относно размера на дължимото обезщетение, като в случая се дължат именно 400,95 лв., според общите правила за неизпълнение; касае за се пряка загуба непосредствена последица от неизпълнението.

Въззиваемият „И.Т.“ ООД подава отговор на въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Сочи, че процесната пратка е с необявена стойност, поради което на осн. ОУ, приети във връзка с чл. 85, ал. 4 ЗПУ, отговорността на превозвача / и пощенски оператор/ е ограничена. Също така оспорва да е налице покрит риск по застраховката, която не покрива товари, превозвани по международни пощенски конвенции.

С определение № 14182/23.11.2023 г. по настоящото дело е прието, че са допуснати нарушения при изготвяне на доклада по делото в хода на първоинстанционното производство, като са приети за спорни неоспорени от ответника, сега въззиваем, обстоятелства. Противно на приетото в обжалваното решение, то безспорно в отношенията между тях е било, че: 1. между „И.Т.“ ООД като куриер/превозвач и „К.“ ООД като изпращач е бил сключен валиден договор за пощенска услуга за доставка на процесния лаптоп, по повод на което е създадена товарителница IZA848086877385670/14.05.2020 г.; 2. Че между ЗД Е. АД като застраховател и „К.“ ООД като застрахован е бил сключен валиден договор за застраховка „Товари по време на превоз“ по полица № 0510012663.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По делото не се твърди и установява провеждането на същинско рекламационно производство. По силата на чл. 86, ал. 1 ЗПУ право на писмена рекламация в случаите по чл. 85, ал. 1 има подателят или получателят на пощенската пратка или пощенския паричен превод. Съгласно ал. 4 ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по ал. 3, то рекламантът може 2 да отправи писмено искане пред КРС за становище по спора. КРС се произнася по направеното искане в 30 - дневен срок от постъпването му и уведомява писмено страните по спора за взетото становище в тридневен срок от датата на решението, а съгласно ал. 5 ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по ал. 3, рекламантът може да предяви иск пред съда, без да е необходимо да спазва преди това разпоредбата на ал. 4. Иск пред съда за решаване на спора може да се предяви и след прилагане на разпоредбата на ал. 4.

С оглед горното съдът намира, че провеждането на рекламационно производство е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск на подателя на пратката срещу превозвача.

В случая обаче е предявен иск не от подателя на пратката, а от застрахователя по имуществена застраховка "Товари по време на превоз", изплатил застрахователно обезщетение на подателя на пратката и встъпил в правата на последния по отношение на причинителя на вредата, произтичаща от договорно неизпълнение. Провеждането на рекламационно производство от страна на подателя на стоката в случая не е процесуална предпоставка за предявяване иска на застрахователя.

Такова изрично предвидено изискване относно застрахователя не е разписано в закона. Също така обстоятелството дали застрахованото лице - подател има вземане към превозвача за вреди по сключения договор е от значение за основателността на иска на застрахователя. С оглед изложеното настоящият иск е допустим.

За пълнота – с покана от 05.08.2020 г. ищецът е поканил ответника да заплати сумата извънсъдебно и съгласно отговор от 01.10.2020 г. куриерът отказва да възстанови каквато и да е сума по мотиви, че опаковката не била подходяща и пратката е без декларирана стойност.

Първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде неотменено поради несъвпадение на изводите на районния съд и въззивния съд.

С определение № 14182/23.11.2023 г. по настоящото дело е прието, че са допуснати нарушения при изготвяне на доклада по делото в хода на първоинстанционното производство, като са приети за спорни неоспорени от ответника /сега въззиваем/ обстоятелства.

Противно на приетото в обжалваното решение, то безспорно в отношенията между тях е че: 1. между „И.Т.“ ООД като куриер/превозвач и „К.“ ООД като изпращач е бил сключен валиден договор за пощенска услуга за доставка на процесния лаптоп, по повод на което е създадена товарителница IZA848086877385670/14.05.2020 г.; 2. Че между ЗД Е. АД като застраховател и „К.“ ООД като застрахован е бил сключен валиден договор за застраховка „Товари по време на превоз“ по полица № 0510012663.

В отговора на исковата молба в тази връзка е посочено, че има облигационна връзка между „К.“ ООД и „И.Т.“ ООД, възникнала на основание превозен договор, в неговата особена форма – пощенска услуга, по издадена товарителница, както и че ищецът като застраховател и изпращачът „К.“ ООД са обвързани от валидно застрахователно правоотношение. Оспорва се само наличието на покрит риск.

3

По този начин не е било спорно в хода на производството пред първата инстанция, че между ЗД Е. АД като застраховател и „К.“ ООД като застрахован е бил сключен валиден договор за застраховка „Товари по време на превоз“ по полица № 0510012663, което се установява и от представената полица. Действително в полицата липсва положен от името на застрахования подпис, но изводите на районния съд не се споделят. Дори да се приеме, че ответникът е оспорил наличието на застрахователно правоотношение, то застрахователният договор е търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ, като в случая няма данни за извършено оспорване относно наличието на валидно застрахователно правоотношение от някоя от страните по него.

Ответникът не е страна по застрахователното правоотношение, а трето лице, което не е страна по него.

На второ място, не е било спорно в хода на производството пред първата инстанция, че в срока на покритието по застраховката 11.11.2019 г. – 10.11.2020 г., а именно през м. 05.2020 г., между ответника „И.Т.“ ООД като куриер/превозвач и „К.“ ООД като изпращач е бил сключен валиден договор за пощенска услуга за доставка на процесния лаптоп от Бургас до Полша. Не е спорно и че получателят на товара в Полша е отказал да приеме товара на 20.05.2020 г., понеже лапопът е пристигнал повреден и напълно негоден за работа – със счупен корпус и дисплей.

Видно от преводно нареждане от 15.06.2020 г. застрахователят –ищец е заплатил по процесната щета № 051 00513, заведена по надлежния ред, на получателя на товара сумата от 205 евро по покрит риск по застраховката, суброгирайки се в правата на изпращача срещу ответника – превозвач.

Поради това по спорните обстоятелства по иска за главница в тежест на ищеца е да докаже наличието на покрит риск по застраховката, както и че застрахованият изпращач „К.“ ООД е изпълнил задълженията си по договора за пощенска услуга да предаде товара за превозване в подходяща опаковка, като увреждането на товара е по причина, за която ответникът - куриер отговаря. В тежест на ищеца е да докаже и размера на иска. В тежест на ответника е било да докаже възраженията си.

В тази връзка с отговора на исковата се молба се правят съответните оспорвания. Ответникът не спори през м. 05.2020 г., между него като куриер/превозвач и „К.“ ООД като изпращач да е бил сключен валиден договор за пощенска услуга за доставка на процесния лаптоп от Бургас до Полша, по повод на което е създадена товарителница IZA848086877385670/14.05.2020 г. и лаптопът да е бил доставен счупен.

Оспорва обаче на първо да е налице покрит риск по застраховката. Излага, че не съставляват покрит риск повреди във връзка с превози по „международни пощенски конвенции“. На второ място сочи, че лаптопът е бил предаден за превоз в неподходяща опаковка, именно във връзка с което са настъпили повредите, за което ответникът не отговаря – чл. 40,2 ОУ на ответника. На трето място излага, че при липса на заявена и заплатена допълнителна услуга „Обявена стойност“, както е в случая, изпращачът не може да бъде пълно репариран. Не се сочи в отговора сумата, до която ответникът отговаря.

Ответникът е пощенски оператор съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПУ и извършва 4 пощенски услуги по чл. 3, ал. 1 ЗПУ. Това се установява и от представеното с отговора на исковата молба удостоверение от Комисия за регулиране на съобщенията № 0030/03.11.2009 г., според което ответникът е вписан като пощенски оператор, извършващ куриерски услуги.

Куриерска услуга е пощенска услуга с добавена стойност над универсалната пощенска услуга, която гарантира освен по - голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя и предоставяне на всички или някой от изброените допълнителни услуги - § 1, т. 18 ДР ЗПУ.

Съгласно представеното по делото и от двете страни „копие за изпращача“ от товарителница IZA848086877385670/14.05.2020 г., то по силата на сключен между ответника като куриер и „К.“ ООД като изпращач договор за пощенска услуга ответникът се е задължил да достави процесния лаптоп от Бургас до Полша. Видно от протокол за щета, а и ответникът видно от писмо от 01.10.2020 г. не оспорва, то лаптопът е бил доставен счупен и негоден за работа с механична повреда.