Решение № 351 от 24.06.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Ямбол, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20242330100611 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по молба на Т. И. И., с която желае да се постанови решение, с което да се прогласи на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД нищожността на клаузата на чл. 6.2. във връзка с чл. 6.1. от договор за паричен заем кредирект № *******, сключен на 16.06.2021г. между Т. И. И., ЕГН **********, адрес: гр. П. ********** и "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул."Славянска" № 29, ет. 7.

В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай че се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, моли да се разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД и съответно след като се установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 6.2. във връзка с чл. 6.1, от договор за паричен заем кредирект № *******, сключен на 16.06.2021г. между Т. И.

И., ЕГН **********, адрес: гр. П. ********** и "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул."Славянска" Хе 29, ет. 7.

В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай че се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, моли да се разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл.

2 ЗЗД и съответно след като се установи коректността на изложените факти и 1 на тяхната правна интерпретация, да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 6.2. във връзка с чл. 6.1. от договор за паричен заем кредирект № *******, сключен на 16.06.2021г. между Т. И.

И., ЕГН **********, адрес: гр. П. ********** и "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул."Славянска" № 29, ет. 7.

Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 16.06.2021г. Т. И. И., ЕГН ********** е сключил със "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ************** договор за паричен заем кредирект № *******, по силата и съгласно условията на който Кредиторът е предоставил сума в размер на 600,00 лв. със задължение за връщането й в срок от 6 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40.05%, като общата сума, подлежаща на връщане е 690,94 лв. В договора е посочено, че годишният процент на разходите - ГПР е равен на 47,82%. Има приложен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В чл. 6.1. от договора за паричен заем кредирект № ******* е предвидено, че същият ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител. В чл. 6.2. от договора пък е предвидено, че при неизпълнение на условието за предоставяне на обезпечение, Кредитополучателят дължи на Кредитора неустойка в размер на 407,06 лева, с начин на разсрочено плащане посочен в погасителния план. По този начин се получава, че общата сума, подлежаща на връщане е 1098,00 лв.

В случая с договора е отпуснат заем на физическо лице, поради което се касае за предоставяне на " финансова услуга" по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите / ЗЗП/. Това физическо лице има качеството потребител и се ползва от защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът трябва да следи служебно.

Съгласно чл. 143 от Закона за защита на потребителите за „неравноправна клауза“ в договор с потребител се счита всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В този смисъл неустоечната клауза в чл. 6.2. във връзка с чл. 6.1. от договора е в отклонение на закона, както и на основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения и съответно се явява нищожна на основание чл. 26 ЗЗД.

Счита, че клаузата по чл. 6.2. във връзка с чл. 6.1. от договора за заплащане на неустойка за не предоставено обезпечение за нищожна и съответно не породила правно действие. Трайната и последователна съдебна практика приема, че неустойката представлява обезщетение за претърпените 2 от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо. Съгласно чл. 71, пр. последно ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока. Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените в договора разходи. Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в този случай надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушение на нарушаване на закона и на добрите нрави. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при тези условия, за длъжника е обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение.

Кредиторът, макар да е само кредитна институция и без възможностите на банковите институции, разполага с достатъчно правни средства да обезпечи отпускания кредит по начин, че да не злепоставя драстично интересите на потребителя до степен на неразумно оскъпяване на кредита за икономически по слабата страна. Макар да не съществува договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума от страна на длъжника, в случая потребителят се санкционира за непредставяне на обезпечение за неизпълнение на задълженията си, за което дължи неустойка с възможност само на това основание за предсрочно прекратяване на договора дори и да заплаща редовно главницата и лихвите в уговорените срокове и размери съгласно погасителните вноски. Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора, което е недопустимо, а от друга страна натоварва длъжника с допълнителни разходи само поради формалното неизпълнение на задължението си да даде исканото от кредитора обезпечение, което по начина, по който е регламентирано е обективно 3 неизпълнимо.

Другото обезпечение се явява безпредметно тъй като длъжникът не би имал интерес да иска заем от кредитната институция, ако може да го получи от банка. Това изискване за обезпечаване по начало е неизпълнимо от длъжника.

Липсват данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран размерът на неустойката, който е и необосновано висок. Законът - чл. 92 ЗЗД предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват, което предполага безусловно задължение за кредитора да я определи по достатъчно ясен и напълно разбираем начин, че да не бъде прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, респективно да посочи размера й при частично или при неправилно изпълнение.

Изискванията които поставя кредитора пред потребителя досежно характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението на договора за връщане на заема не съответстват нито на закона, нито на морала, нито на добрите търговски практики в тези случаи. Същите са рестриктивни и не съответстват на предназначението на неустойката като правен институт /чл. 92 ЗЗД/. Същата по начина, по който е регламентирана от кредитора, включително и начина на погасяването й, има наказателен характер, а не само обезщетителен и обезпечителен и поставя потребителя в изключително неравностойно положение спрямо търговеца, защото го задължава от една страна да плати необосновано висока по размер неустойка, и то само за непредставено в срок обезпечение. Изискванията на заемодателя досежно обезпечението по чл. 6.2. във връзка с чл. 6.1. от договора силно ограничават възможностите на потребителя да може да ги изпълни и доколкото заемодателят едва ли очаква потребителят да изпълни тези условия, по начина по който са зададени, противоречат на всички неписани правила и норми и компрометират института на неустойката. В този си вид представляват своеобразен източник на допълнителна печалба за кредитора над уговорената такава под формата на договорна лихва. Трудно би могло да се определи това вменено задължение на длъжника като справедливо, нормално и съответстващо на нормите на закона, като типично и в съответствие с добрите търговски практики в отношенията с определено 4 икономически по-слабата страна. В този си вид неустойката е изгубила своето законово предназначение да служи като обезпечение на задължението и да служи като обезщетение на вредите. Както се посочи, неустойката е дължима независимо дали заемът е върнат от потребителя своевременно, или не е върнат, доколкото тя има отношение към неизпълнение на задължение на потребителя да осигури обезпечение на задължението, което налага извод, че при нейното определяне по основание, параметри и по размер заемодателят не е спазил правилата на добросъвестността. Неустойката в случая представлява допълнително предвидена скрита печалба за търговеца за сметка на потребителя извън уговорената под формата на договорна възнаградителна лихва.

Счита тази клауза за нищожна, защото отрича договорния характер на поръчителството или банковата гаранция като обезпечения, като същевременно не обезпечава по никакъв начин изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението за това: условието за дължимост е не неплащане на това задължение, което съставлява съществен елемент на договора за заем, а странично такова, срещу което обаче длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за непредставяне на обезпечение, тоест, обезщетителна функция също отсъства: възникването на неустоечното задължение е самоцел на кредитора. В отговор на доводите, касаещи характера на договора, следва да се отбележи още, че съгласно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на 5 целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл § 40-43 от Решение от 27.03.2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. Ето защо, клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, е в пряко противоречие с целта на Директивата.