Решение № 260173 от 18.03.2022, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…............./..…….03.2022 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15193 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Н.П.М.,

ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.Т.С.,

ЕГН **********, с адрес: ***, осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 75/300 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № ***по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 15.12.2015 г., находящ се в гр. Варна, ул. ***, с площ от 170 кв.м, при съседни имоти с №№ ***, и за осъждане на ответника да му предаде владението върху тях.

Направено е и искане по чл. 537, ал.

2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт № 15 от 02.12.2015 г., том IV, рег. № 7448, дело № 550 от 2015 г. на нотариус А.Г.с рег. № *** на НК, до размер на 75/300 ид.ч. от процесния имот.

По твърдения в исковата молба, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 30, том VI, рег. № 4160, дело 1123/***1 г. наследодателката на страните К.С.К. придобила процесния недвижим имот с идентификатор № ***и площ от 170 кв.м.

Същата починала през 1973 г. в гр. Будапеща, като оставила за наследници по закон нейните четирима братя Д.Я., Д.Я., Я.Я.и К.Я..

Първите двама от тях нямали наследници, а страните били наследници на К.Я. – ищецът Н.М. бил негов правнук (син на К.Д., която починала преди нейната майка М.Д.

– дъщеря на К.Я.), а ответникът В.С. бил внук на К.Я., син на сина му Т. С..

Така всеки от тях придобил по ¼ от имота или 75/300 ид.ч.

½ ид.ч. от имота била отчуждена в полза на държавата, като с решение от 09.02.1995 г. по гр.д. № 950/1993 г. на ВРС бил отменен отказът на кмета на община Варна за отмяна на отчуждаването и правото на собственост върху тази ½ ид.ч. било възстановено на наследниците на К.С.К., след като на 30.05.1995 г. била възстановена получената като обезщетение сума. През 2015 г. ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за придобиване по давност на правото на собственост върху 85 кв.м. ид.ч. от имота, които владеел и понастоящем.

Ищецът счита, че такава давност не била изтекла в полза на ответника, тъй като той се снабдил с титула за собственост по скрит начин, без да го декларира в данъчната служба, и понеже не бил манифестирал промяната в намерението си пред останалите съсобственици.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на иска поради невъзможността на ревандикация на идеални части от друг съсобственик, евентуално – за неговата неоснователност. Оспорва ищецът да е собственик на идеални части от процесния имот. Поддържа, че придобил правото на собственост върху целия имот по силата на давностно владение, осъществено от него в периода от 1981 г. и понастоящем, в който период никой не бил предявявал претенции за собствеността, вкл. и наследодателката на ищеца М.Д.. Излага, че само той заплащал всички разходи по поддържане на имота, извършвал действия по стопанисването му и направил подобрения в него, а след 2000 г. извършвал и търговска дейност с мед и пчелни продукти в находящия се в имота магазин. Въпреки че владял целия имот, се снабдил с констативен нотариален акт само за ½ ид.ч. от него поради забраната за придобиване на държавни и общински имоти по давност, след което декларирал признатите му след обстоятелствената проверка 85 кв.м и заплащал местен данък за тях. Счита, че придобивната давност е изтекла в негова полза преди смъртта на М.Д., респ. в нейното наследство не било включено право на собственост върху ид.ч. от вещта и същите не били придобити от ищеца като неин наследник.

В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния му представител адв.

Р.И., поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Счита за неоснователно възражението на ответника за придобиване на процесните идеални части от имота по давност. В тази връзка поддържа, че в периода 1981 г. – 1995 г. имотът е бил собственост на Община Варна, респ. давност не е текла, а след това ответникът не е манифестирал пред останалите съсобственици промяната в намерението си по начин, годен да трансформира държането на техните идеални части във владение. Изтъква, че бащата на ответника е починал през 2006 г. и ответникът не е претендирал в срока за отговор присъединяване на неговото владение, поради което счита, че към момента на снабдяването му с констативен нотариален акт през 2015 г. за придобиване на имота „по давност и наследство“ не е изтекъл давностният срок.

Ответникът, лично и чрез пълномощника му адв. Ю.Г., поддържа отговора. Допълва, че неговите родители са владели имота, когато той се е родил през 1957 г., но те не са разполагали с титул за собственост и не знае как са придобили фактическата власт върху вещта. Поддържа, че той е владял имота за себе си от 1981 г. и от тогава е изтекла в негова полза придобивна давност, като не претендира присъединяване на владението на наследодателите му.

По същество счита иска за неоснователен и недоказан. Изтъква, че наследодателката на ищеца не е извършвала никакви фактически или правни действия по отношение на имота, вкл. не е декларирала и заплащала данъци за него, като такива действия не са извършвани и от ищеца. Сочи, че едва в хода на инициираната от него обстоятелствена проверка през 2015 г. някои от съсобствениците са направили възражения, но към този момент вече е била изтекла в негова полза 10-годишната придобивна давност, считано от 1981 г., респ. той е бил собственик на имота. Претендира и разноски по делото, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения нотариален акт за покупко-продажба № 30, том VI, рег. 4160, дело № 1123/***1 г.

(л. 8) се изяснява, че К.Д.К., действаща лично и като пълномощник на съпруга си Д.К.М., е закупила от Р.К.С.правото на собственост върху 175,30 кв.м идеални части от празно дворно място с площ 350,60 кв.м, находящо се в гр. Варна, кв. 362, парцел пети, при граници: наследници на Ю.М., П.Т.и от две страни улици.

Видно от приложените удостоверения, издадени от кметство с. Камен, общ. Стражица (л. 14), К.С.К.е починала в гр. Будапеща, Унгария, съгласно препис от акт № 1002/1093 г., като за времето на своето пребиваване в Република България е живяла със своите родители (без данни за имената им) и четирима братя, както следва: Д.С.Я., починал през 1958 г., Д.С.Я., починал през 1971 г., К.С.Я., починал, и Я.С.Я., починал през ***0 г.

Съгласно приложените удостоверения за наследници (л. 15-18 и л. 79-81) К.С.К(К.С.К. според удостоверение за идентичност на имена – л. 82), родена на *** г., със семейно положение – вдовица, е починала на 08.07.1973 г. и оставила за законни наследници своите братя, а именно: 1.) Я.С.Р.(Я.С.Я. според удостоверение за идентичност на имена – л. 16 гръб), починал преди нея през ***0 г., и наследен от децата му С.Я.С. (починал през 1979 г.), И.Я.С. (починал през 1991 г.), Е.Я.Б.(починала през 1999 г.), Г.Я.С. (починал през 2003 г.) и М.Я.С. (починал през 1965 г.), 2.) К.С.Я., починал през 1977 г. и наследен от преживяла съпруга П.Я., починала през 1986 г. и две деца – син Т. К.С. и дъщеря М.К.Д., като синът му е починал през 2006 г. и наследен от неговата съпруга П.С., починала през 2014 г., и едно дете В.Т.С. (сега ответник), а дъщеря му е починала през 2011 г. и наследена от внука й Н.П.М. (сега ищец) – син на дъщеря й К.Д., починала преди нея през 2010 г.; 3.) Д.С.Я., починал през 1971 г. без данни за наследници, и 4.) Д.С.Я., починал през 1958 г., също без свои наследници.

От служебно изисканите книжа от Община Варна (л. 146 и сл.) се изяснява, че със заповед № 413/09.03.1981 г. на председателя на ИК при Варненски ОНС (л. 153), е отчужден на основание чл. 95 ЗТСУ в полза на държавата, за предвиденото по ЗРП мероприятие „Административна сграда на ДСК“, недвижим имот, находящ се в кв. ***, собственост на посочените лица, сред които и наследниците на К.С.: Е.Я.С., И.Я.С., Г.Я.С. и Т. К.С., като въпросните наследници са обезщетени парично чрез плащане на обезщетение от 17 570,74 лв.

За цялото дворно място, отредено за ДСК и трафопост, с площ от 1444 кв.м, съставляващо парцел I, кв. 517 на 13 м.р. в гр. Варна, е съставен акт № 117/10.10.1988 г. за държавна собственост (л. 158) с посочено основание чл. 63 ЗТСУ и изброени 25-ма бивши собственици, вкл. наследници на К.С.К.: Е.Я., И.Я.С., Г.Я.С. и Т. К.С.

(№ 3), както и М.К.Д.(№ 21).

Със заявление от

07.08.1992 г. наследниците на К.К.: Т. К.С., М.К.Д., М.С.Н., Т.И.Ф.,М.И.П., В.И.Я., Е.Я. Б., Г.Я.С. и Д.М.Я.поискали по реда на ЗВСВНОИ възстановяване собствеността на притежаваната от тях съгласно нотариален акт № 30, дело № 1123/***1 г. ½ ид.ч. – 175 кв.м. от отчужденото дворно място с пл. № 5А, цялото с площ 350 кв.м, находящо се на ул. ***№ 14.

По заявлението е постановен отказ с решение № 923/26.11.1992 г. на кмета на Община Варна (л.

151), като с влязло в сила решение от 09.02.1995 г. по гр.д. № 950В/1993 г. на Окръжен съд – Варна (л.149) е отменен отказът на кмета, обективиран в посоченото решение, както и заповед № 413/09.03.1981 г. на ИК при ОНС гр. Варна в частта за отчуждаването на ½ ид.ч. от имота от наследниците на К.С., и е възстановено правото им на собственост върху тази част, след възстановяване на получената като обезщетение сума.

Видно от съдържанието на приобщената заповед № Р-1014/09.06.1995 г. на кмета на Община Варна (л.152), наследниците на К.С. са внесли получената като обезщетение сума в размер на 17576 лв. и е наредено отписването от актовите книги на притежавания от тях недвижими имот. Част от подлежащото на връщане обезщетение в размер на 4393 лв. е заплатено по сметка на Община Варна от М.Д. с мемориален ордер № 1171/30.05.1995 г. (л. 11).

От приобщеното уведомление от областен управител на област с административен център Варна (л.

83) се изяснява, че на 12.11.2014 г. ответникът В.С. и майка му П.С. са инициирали производство по обстоятелствена проверка за снабдяване с констативен нотариален акт за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. ***, представляващ ПИ с идентификатор № ***с площ 170 кв.м. Производството е завършило с издаден нотариален акт за собственост върху идеални части от недвижим имот, придобити по давностно владение № 15 от 02.12.2015 г., том IV, рег. № 7448, дело № 550 от 2015 г. на нотариус А.Г.с рег.

№ *** на НК (л. 6), с който ответникът В.Т.С. е признат за собственик на 85 кв.м. ид.ч. от имота, придобити по давностно владение и наследство.

От приложените декларации по чл. 14 ЗМДТ (л. 109 и сл.) и справка, издадена от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“ (л. 104), се изяснява, че по отношение на процесния имот с идентификатор № ***са подавани следните декларации по чл. 14 ЗМДТ:

- декларация от

29.03.1998 г., подадена от бащата на ответника Т. К.С., като единствен собственик по наследство върху 87,50 кв.м, с декларирана дата на придобиване 03.02.1995 г.;

- декларация от 10.08.2006 г. (л. 115-118), подадена от ответника В.Т.С., като собственик по наследство и съдебно решение от 09.02.1995 г. на ¼ ид.ч. от земя с площ 175,30 кв.м., притежавана в съсобственост с неговата майка П.М.С., последната титуляр на останалите ¾ ид.ч., с декларирана дата на придобиване 02.03.2006 г.;