Определение № 196 от 28.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Варна, 28.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600263 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.440 ал.2 във вр. с чл.341 ал.2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от адв.В. Й. като защитник на ос.л.И. Р., с която се оспорва правилността на протоколно определение № 762 на състав на Окръжен съд Варна, постановено на 17.07.2026г. по ЧНД № 912/2026г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения Р. с ЕГН **********, не е било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му общо наказание в размер на осемнадесет години „лишаване от свобода“.

В частната жалба не се споделя извода на ОС – Варна за липсата на втората предпоставка на чл.70 от НК. Сочи се, че Р. е многократно поощряван, режимът му е бил заменен от строг на общ, а от 05.12.2023г. преместен в заведение открит тип. Според защитата изложеното в съпътстващите делото документи от администрацията не отговаря на крайното заключение на съда, че липсват доказателства за поправянето му.

Изтъква се влошеното му здравословно състояние и се предлага налагането на пробационни мерки в случай на УПО. Те, заедно с установения изпитателен срок, мотивират защитата да счита, че ще продължат поправителното и предупредително въздействие върху поведението му.

Атакуваното определение се счита за неправилно и незаконосъобразно, заради което се иска отмяната му и постановяване на ново, с което Р. да бъде 1 условно предсрочно освободен.

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Подадената частна жалба, повод за образуваното въззивно производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и спазване на срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Съображения:

С определение № 762 на състав на Окръжен съд Варна, постановено на 17.07.2026г. по ЧНД № 912/2026г. по описа на същия съд, отказал да освободи условно предсрочно ос.л.Р. от остатъка на изтърпяване ан наказанието му.

Към датата на постановяване на атакуваното определение осъденият Р. бил изтърпял фактически ½ от наложеното му наказание. Неизтърпяният остатък от наказанието му възлизал на 6 години 5 месеца и 10 дни. Тоест към датата на постановяване на определението на решаващия съд, Р. изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, с което е изпълнено едно от условията за допускане на предсрочното му освобождаване.

Видно от приложеното досие на осъденото лице, както и писмените становища на различни служебни лица е видно, че първоначалният риск от сериозни вреди за дълго време е без промяна- 76 точки (средни стойности).

Той обхваща правонарушението, дефицити в уменията на управление на финанси, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. След изготвянето на нов профил през 2023г. оценката на риска относно правонарушението излязла от рисковата зона – 63 точки. Рискът от вреди от 20.10.2025г. сочи понижение на 55 точки, а през 22.05.2026г. – отново е с показания 63 точки. Отбелязано е, че индивидуалната корекционна работа е в ход, но не е завършена. Сочи се, че Р. не отхвърля отговорността за стореното, но все още търси оправдателни причини и прави уговорки.

Поведението му механично цели намаляване на присъдата, без да е налице реална вътрешна промяна. Заявил е мотивация да не допуска рецидив, но тя не е подкрепена с разумни доводи. Посочено е, че индивидуалната корекционна работа продължава и към момента. Отбелязано е, че има риск от недобра социализация, доколкото има данни, че може да изпадне във финансова или друга зависимост, която би променила тази нагласа, доколкото 2 е установено, че липса нужната външна подкрепа, която е още поналожителна предвид здравословните проблеми на Р.. От приложеното към делото „Препланиране“, извършено на 22.05.2026г. е видно, че са поставени множество задачи със срок за изпълнение – една година, който срок не е изтекъл. Т.е. абсолютно ясно е, че предвиждането на допълнителни задачи сочи за незавършена корекционна дейност, което изключва наличието на втората предпоставка по чл.70 от НК.

Наградите и поощренията, както и тези, свързани с режима категорично са налице, но сами по себе си не могат да доведат до категоричен извод за настъпило необратимо поправяне, подкрепено с категоричност.

Доколкото производството е специфично, възраженията за здравословно състояние не са от характер, който да има отношение към тази процедура.

Заради това и правилно ОС го насочил към използване на ресурсите на болничните заведение към затвора.

Горното изложение и съдържащите се в становищата констатации във връзка с поправянето на лицето навежда съда на извод, че изложените заключения не свидетелстват за категоричност в извода за поправяне, изискуем по смисъла на чл.70 ал.1 от НК, както и с установената съдебна практика – ПВС № 7/75г., изм. с ПВС№ 8/87г.

Макар да са налични действителни положителни индикации в поведението и нагласите на Р., трябва да се има предвид, че подобно заключение следва да се основава на трайна и цялостна промяната в личността, както и в липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Такива безспорни данни по делото не се съдържат.

По изложените съображения въззивната инстанция намира частната жалба за неоснователна, а определението на ОС – Варна за правилно и законосъобразно, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 762 на състав на Окръжен съд Варна, постановено на 17.07.2026г. по ЧНД № 912/2026г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4