Решение № 11986 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11986 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110131917 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 200, ал. 1 от ЗЗД; по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 342 и сл. от ТЗ и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД.

Ищецът „Й.“ ЕАД (предишно наименование „Т.“ ЕАД) твърди, че с ответника е в договорни отношения по Договор за мобилни услуги от 03.09.2016 г. с предпочетен номер 359895489556, с краен срок до 03.09.2018 г. и втори Договор за мобилни услуги от 26.01.2017 г. с предпочетен номер 359899602418, с краен срок до 26.01.2019 г. Заявява, че правоотношението е подновено с Допълнително споразумение от 27.01.2020 г., с краен срок до 27.01.2022 г., при абонаментна такса от 36.99 лева и получено мобилно устройство „NOKIA 7.2 128GB Dual Green“, като са уговорени месечни лизингови вноски за 23 месеца от по 20.59 лева всяка. Поддържа, че е сключен и Договор за лизинг на базови аксесоари от 27.01.2020 г., като са уговорени месечни лизингови вноски за 23 месеца от по 1.71 лева всяка. Твърди, че въз основа на посочените договори са издавани Фактура №7305246202/05.06.2020 г. за сумата от 107.90 лева, представляваща месечни абонаментни такси за потребените услуги и за периода от 05.05.2020 г. до 04.06.2020 г., дължима до 20.06.2020 г.; Фактура №7306547144/05.07.2020 г. за сумата от 101.47 лева, представляваща месечни абонаментни такси за потребените услуги и за периода от 05.06.2020 г. до 04.07.2020 г., дължима до 20.07.2020 г.; Фактура №7307848095/05.08.2020 г. за сумата от 98.86 лева, представляваща месечни абонаментни такси за потребените услуги и за периода от 05.07.2020 г. до 04.08.2020 г., дължима до 20.08.2020 г. и Фактура №7310656928/05.10.2020 г. за сумата от 467.90 лева, представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договорните абонаменти и за сумата от 359.39 лева, представляваща лизингови вноски. Претендира да бъде признато за установено съществуването на вземанията за сумата от 306.86 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за мобилни услуги за периода от 05.05.2020 г. до 04.09.2020 г.; за сумата от 359.39 лева, представляваща неплатени лизингови вноски и съставляваща сумата от 329.44 лева по Договор за лизинг от 27.01.2020 г., във връзка с договорен абонамент за номер 359895489556 за заплащане на лизинговите вноски за устройство „NOKIA 7.2 128GB Dual Green“ и сумата от 27.36 лева по Договор за лизинг от 27.01.2020 г., във връзка с договорен абонамент за номер 359899602418 за 1 заплащане на лизинговите вноски за базови аксесоари- PLATINET USB 3.0 Flash Memory; slim case Black Nokia7.2; Sekond glass NOKIA 7.2 и за сумата от 467.90 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги и съставляваща сумата от 336 лева, представляваща неустойка от предсрочното прекратяване на договорен абонамент от 27.01.2020 г. за мобилен номер 359895489556 от които 118.89 лева е стойността на 3 месечни абонаментни такси и 217.11 лева е неустойка за предоставено за ползване устройство „NOKIA 7.2 128GB Dual Green“ и сумата от 131.90 лева, представляваща неустойка от предсрочното прекратяване на договорен абонамент от 27.01.2020 г. за мобилен номер 359899602418 от които 118.89 лева е стойността на 3 месечни абонаментни такси и 13.01 лева е неустойка за предоставено за ползване устройство „MOTOROLA Moto E4 Dual Dark Grey“, ведно със законната лихва от датата на заявлението26.07.2022 г. до окончателното му изплащане, за които суми има постановена Заповед № 23336/16.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по частно гражданско дело № 40266/2022 г. по описа на СРС, 52 състав. Претендира разноски.

Ответникът Р. Г. Б. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК не е подал писмен отговор.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Установява се от приложеното заповедно производство-частно гражданско дело № 40266/2022 г. по описа на СРС, 52 състав, че по Заявление (вх.№ 155810/26.07.2022 г.), подадено от „Й.“ ЕАД, ЕИК ........... е издадена Заповед №23336/16.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът Р. Г. Б., ЕГН **********, да заплати на заявителя сумата 306.86 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за период от 05.05.2020 г. до 04.09.2020 г., ведно със законна лихва за период от 26.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 359.39 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за период от 01.10.2020 г. до 31.01.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 467.90 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със законна лихва за период от 26.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 185.63 лева.

Срещу Заповедта по чл.410 ГПК от 16.08.2020 г. е подадено Възражение (вх.№ 195525/20.09.2022 г.) по чл. 414 ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК с Разпореждане № 535410/28.04.2023 г. на заявителя е указана възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземанията си. В определения от закона едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск, който има за предмет вземане, идентично на това по издадената заповед за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

По настоящият иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на сключените договори с ответника, изпълнението на задълженията по договора, т.е. издаването на процесните фактури и съдържанието им, респ. предоставянето на мобилните услуги; предаването на процесните устройства, както и прекратяването на договорите предсрочно.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги от дата 03.09.2016г. с предпочетен мобилен номер 359895489556, със срок на действие до 03.09.2018 г., който е изменен с Допълнително споразумение от 27.01.2020 г., сключен за срок до 27.01.2022 г., съгласно който на ответника е предоставено мобилно устройство „NOKIA 7.2 128GB Dual Green“.

По изложените съображения съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на процесния договор, с предмет предоставяне на мобилни услуги срещу задължения на ответника да заплаща уговорените цени на услугите - стандартна месечна такса, съответно предявеният иск от ищеца за 2 признаване за установено съществуването на вземане за цена за предоставени далекосъобщителни/мобилни услуги е доказан по своето основание.

За установяване размера на исковата претенция ищецът е представил:

Фактура № 7305246202/05.06.2020 г. за периода от 05.05.2020 г. до 04.06.2020 г. за сумата от 107.90 лева, със срок за плащане до 20.06.2020 г.;

Фактура № 7306547144/05.07.2020 г. за периода от 05.06.2020 г. до 04.07.2020 г. за сумата от 209.37 лева, със срок за плащане до 20.07.2020 г.;

Фактура № 7307848095/05.08.2020 г. за периода от 05.07.2020 г. до 04.08.2020 г. за сумата от 308.23 лева със срок за плащане до 20.08.2020 г. и

Фактура № 7310656928/05.10.2020 г. за периода от 05.09.2020 г. до 04.10.2020 г. за сумата от 1134.86 лева със срок за плащане до 20.10.2020 г.

От допуснатата и приета първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които са обективно и компетентно изготвени, кореспондиращи на приетите доказателства по делото, кредитирани от съда, се установява, че използваните услуги от абоната-ответник са предоставени, вярно регистрирани от информационните системи на „Йеттел“ и правилно отбелязани във фактурите.

В хода на производството, след издаване на Заповедта за изпълнение, на 16.08.2022 г. ответникът е извършил плащане на сумата от 400 лева. Съобразно експертизата, със заплатената сума са погасни вземания по Фактура № 7305246202/05.06.2020 г. в размер на 107.90 лева, вземания по Фактура № 7306547144/05.07.2020 г. в размер на 101.47 лева и по Фактура № 7307848095/05.08.2020 г. в размер на 98.86 лева, или общо по Фактурите – 306.86 лева и частично плащане в размер на 93.14 лева на сумата от 359.39 лева по Фактура № 7310656928/05.10.2020 г., (в която са включени незаплатени лизингови вноски за период от 01.10.2020 г. до 31.01.2022 г. и неустойка за предсрочно погасяване).

Съобразно експертното заключение, с извършеното плащане от страна на ответника в размер на 400 лева са отнесени за покриване на задължения по посочените Фактури, като незаплатени са суми в общ размер на 734.15 лева по Фактура № 7310656928/05.10.2020 г., от които: 266.25 лева - незаплатени лизингови вноски за периода от 01.10.2020 г. до 31.01.2022 г. и 467.90 лева - начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Наличието на облигационни правоотношения по индивидуализирания договор за лизинг за мобилно устройство „NOKIA 7.2 128GB Dual Green“ не се оспорва от ответника, като от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че неизплатените задължения по посочените договори за лизинг са 266.25 лева предсрочно изискуема част от лизинговите вноски. Вземанията са изискуеми, тъй като съобразно срока на изплащане на устройството, посочен в договорите, той е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и на исковата молба. Доколкото през процесния период за срока на действие на договорите ответникът е ползвал мобилните устройства и базови аксесоари към тях, в негова тежест е да изпълни и задълженията си за заплащане на дължимите лизингови вноски.

Съдът приема, че претендираното вземане за сумата от 467.90 лева - начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора е дължима. Ответникът не е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с оглед на което не е налице оспорване в преклузивния за това срок на обстоятелството, че договора е едностранно развален от доставчикът на мобилни услуги поради неплащане, нито представил доказателства за изпълнение на задълженията си за заплащане на цената по абонаментните планове. По делото не се установи плащането на дължимите месечни абонаментни такси от длъжника, с оглед на което съдът намира, че ответникът е в неизпълнение и за ищцовото дружество е възникнало правото да развали процесния договор.

Клаузата уговаряща неустойката до 3 стандартни месечни такси е валидна, и съобразявайки дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК при 3

ВКС, съдът намира, че същата отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съдът приема, че процесния договор е развален вследствие виновното неизпълнение на задълженията на ответника, с оглед на което и е дължима претендираната сума от 467.90 лева - начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, формирана от трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за предоставяните от процесните договори за далекосъобщителни услуги.

Съдът приема, че ответника не дължи сумата от 306.86 лева, представляваща абонаментни такси, която сума е заплатена в хода на процеса.

Съдът намира, видно от приложения платежен документ, че в случая, извършвайки плащания в хода на процеса, ответникът в качеството си на длъжник е упражнил правото на избор по чл. 76, ал. 1, изречение 1 ЗЗД с тях да погаси само задълженията по претенидраните суми в заповедта за изпълнение. Установява се от заключението, че ищеца - заявител е прихванал изпълнението и към свои вземания за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, каквито вземания обаче не е имал към този момент, доколкото при заведен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск разноските за заповедното производство се присъждат със съдебното решение. Размерът на задълженията, които ищецът неправилно е осчетоводил като погасени с извършените от ответника плащания, възлиза на 400 лева, поради което с тази сума следва да бъде намалена поради погасяване, чрез плащане сумата от 306.86 лева и частично сумата от 359.39 лева за лизингови вноски.