Решение № 174 от 08.06.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Смолян, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500129 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 349/16.12.2022г., постановено по гр.д.№ 302/2022г. по описа на Смолянски районен съд е признато за установено по отношение на ответника Е. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“В. Р.“ бл.**, ап.*, на основание на чл.422, ал.1,т.1 от КЗ във вр. с чл.500, ал.1, т.1 от К3, че дължи заплащане на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК*******, гр.С., бул.“С. ш.“ №***, сумата в размер на 3 357,74 представляваща изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета №*******, за ПТП на 08.07.2017г. около 18:35 часа, на път 865-III клас при 1+300 км. от РП, община М., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №557/13.12.2021г. по ч.гр.дело №1262/2021г. по описа на Районен съд- Смолян. Осъден е Е. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“В. Р.“ бл.**, ап.*, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *******, гр.С., бул.“С. ш.“ №***, направените съдебни разноски в размер на 117,15 лева за заповедното производство и 895,19 лева за исковото производство.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 116/06.01.2023г. от Е. А. С., чрез назначения му особен представител адв.Р. И., с оплаквания за неправилност и необоснованост, като постановено при непълнота на доказателствата и неправилно интерпретиране на фактите по делото. Излагат се доводи, че районният съд е дал вяра на твърденията на ищеца, че увреденият автомобил е пререгистриран, като е основал мотивите си на твърдението на вещото лице, че рамата на автомобилите е една и съща и че увреденото МПС – „Х. ЦРВ“ цвят - ****, с ДК № ** **** **, собственост на К. К. и „Х. ЦРВ“ цвят - ****, с ДК № ** **** **, собственост на М. В. И. са един и същ автомобил. Ищецът основава претенцията си на твърдения, че е изплатил сумата от 1

3357.74 лева с включени 20.00 лв. ликвидационни разходи по щета № *********, като това твърдение се оборва от представените от самия него писмени доказателства. Ликвидационни разходи по щета № ********* са за лек автомобил марка „Х.", модел „ЦРВ", с per. № ** **** **, собственост на М. В. И., което е записано във всички изготвени и представени от ищеца доказателства- доклад по щета, сравнителна експертиза, експертиза по щета и други.Същевременно ищецът твърди, че това е изплатено обезщетение по щета вследствие на съставен протокол за ПТП № ****** от 08.07.2017 година, в който протокол не се сочи като участник в движението или пострадало при ПТП МПС - лек автомобил марка „Х.", модел „ЦРВ", с peг. № ** **** **, собственост на М. В. И.. Ищецът твърди още, че вследствие на причиненото от ответника Е. С. ПТП в ЗД „Бул Инс" АД, е постъпило искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС" на 10.07.2017 година и е образувана щета № *******, а търси плащане по щета № ********* без да представя доказателства, че това е една и съща щета. В жалбата се твърди, че това не е една и съща щета, тъй като образуваната щета № ******* в ЗД „Бул Инс“ е за лек автомобил марка „Х.", модел „ЦРВ", с peг. № *******, собственост на К. Д. К., а образуваната преписка по щета № ********* в ЗК „Лев Инс“ е за лек автомобил марка „Х.", модел „ЦРВ", с peг. № ** **** **, собственост на М. В. И.. Вещото лице сочи, че според него различието в регистрационните номера на автомобилите се дължи на сменени регистрационни номера, но след като рамата е една и съща, то и автомобила е един и същ. Това твърдение не е подкрепено с никакви писмени доказателства, поради което пърноинстанционният съд на два пъти е задължил ищеца, който носи доказателствената тежест в процеса, да представи доказателства относно пререгистрацията на увреденото МПС. Ищецът обаче не представя никакви доказателства, единствено в писменото си становище твърди,че увреденото МПС е пререгистрирано и съдът на доверие приема това твърдение и уважава иска. Както твърдението на ищеца, така и приетото от вещото лице в тази насока драстично се разминава с показанията на собственика на увреденото МПС и свидетел по делото, поискан от ищеца, че притежава автомобил „Х.“ ЦРВ с ДК № ** **** ** от около 8 години. Регистрацията на автомобила е с рег.№ ** **** **, като към датата на съдебното заседание-16.11.2022г., в което свидетелката е дала показания колата е все още нейна собственост. Същата не е притежавала автомобил „Х.“ с рег.№ ** **** **, както и не е правила пререгистрация на автомобила си.Следователно абсолютно необосновано съдът е приел, че автомобилът е един и същ и е мотивирал своето решение на недоказани твърдения. В случая ищецът не се е справил с разпределената му доказателствена тежест и не установил по безспорен начин претенцията си, поради което и същата неправилно е уважена. Освен това съдът без основание е уважил иска за пълната претендирана сума от 3357,74 лева, въпреки, че заключението на вещото лице е за по-малка сума. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира за разноски в качеството на особен представител.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1320/20.02.2023г. от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД чрез юрисконсулт И. К., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че съдът правилно е преценил доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като е постановил правилно решение съобразено с доказателствата, нормативната уредба и съдебната практика. Сочи се, че твърденията в жалбата за неправилност и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни и първоинстанционният съд при тълкуването на събраните по делото доказателства е стигнал до правилен и законосъобразен извод за основателност на исковата претенция. От заключението на 2 приетата САТЕ, което не е оспорено от ответника, се доказва механизмът на ПТП, както и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и щетите по процесния автомобил. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с предявен от ЗК „Лев Инс“ АД срещу ответника Е. А. С. иск с правното основание на чл.422, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1, т.1 от КЗ да бъде признато за установено, че Е. А. С. дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 3 357,74 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №*******, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №557/13.12.2021г. по ч.гр.дело №1262/2021г. по описа на Районен съд- Смолян.

По подадено от ЗК „Лев Инс“ АД заявление с вх.№ 7029/06.12.2021г. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №557/13.12.2021г. по ч.гр.дело №1262/2021г. по описа на Районен съд- Смолян срещу длъжника Е. А. С. за сумата от 3337,74 лева, представляваща главница по изплатено застрахователно обезщетение по щета № *********, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2021г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 20 лева, представляваща ликвидационни разходи по същата щета, както и разноски за държавна такса в размер на 67,15 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК на 09.02.2022г., поради което с Разпореждане № 276/22.02.2022г. съдът е указал на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е получено от заявителя на 11.03.2022г. и същият в указания му срок на 04.04.2022г. е предявил настоящият иск, поради което правилно районният съд е приел, че искът е допустим.

Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД е поддържал в исковата си молба твърдения, че на 08.07.2017г. около 18:35 часа, на път 865-III клас при 1+300 км. от РП, община М., Участник № 1 водачът Е. А. С. на лек автомобил марка „О.“, модел „К.“, с peг. № ******, собственост на С. А.

А., след употреба на алкохол 3,01%о и с несъобразена скорост спрямо релефа на пътя удря Участник № 2 - водачът на лек автомобил марка „Х.”, модел „ЦРВ“, с peг.№ ** **** **, собственост на К. Д. К., с което реализира ПТП с материални щети.За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № ****** от 08.07.2017г., като е установено от контролните органи, че виновен е Е. А. С. -участник № 1-като водач на лек автомобил марка „О.“, модел „К.“, с peг. № ******, собственост на С. А. А., който е управлявал автомобила с несъобразена скорост спрямо релефа на пътя и с концентрация на алкохол в кръвта 3,01%о над допустимата по закон норма . В протокола е отбелязано, че участник № 2 в ПТП е К. Д. К., управлявала собствения си лек автомобил марка „Х.”, модел „ЦРВ“,с рег.№ ******* с рама № *******. На Е. А. С. е съставен Акт за административно нарушение. Към датата на застрахователното събитие, отговорността на водача на лек автомобил марка „О.“, модел „К.“, с peг.№ ******, е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Лев Инс“ АД, полица № 3

*******/21.03.2017г., със срок на валидност от 21.03.2017 г. до 21.03.2018 г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ЗК „Лев Инс“ АД е изготвен доклад по щета № *******, в който е посочено, че пострадалият автомобил е марка „Х.“, модел „ЦРВ“ с рег.№ ** **** **, собственост на М. В. И., с рама № *******. В исковата молба се твърди още, че водачът на лекия автомобил марка „Х.”, модел „ЦРВ“, с peг. № ** **** ** е застрахован в ЗД „Бул Инс“ АД по имуществена застраховка „Каско на МПС”, застрахователна полица № ******** от 08.12.2016 г., със срок на действие от 11.12.2016 г. до 10.12.2017г. По повод настъпилото събитие е подадено до ЗД „Бул Инс” АД искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС” на 10.07.2017г. и е образувана щета № *******. В съответствие с установените по вид и степен щети на 14.08.2017г. ЗД „Бул Инс” АД е издало Възлагателно писмо, с което е възложило на Автосервиз „В.“ЕООД да извърши ремонт на лек автомобил марка „Х.” модел „ЦРВ“, с peг. № *******, собственост на К. Д. К.. В съответствие с представените фактури за извършен ремонт, на 28.12.2017г. ЗД „Бул Инс” АД е изплатило на Автосервиз „В." ЕООД стойността на ремонтната дейност в размер на 1387.74 лв. с платежно нареждане - референция: FT17362980129056 и сумата в размер на 1950.00 лева по фактура № 1100000160 на „А. К.“ ЕООД с платежно нареждане на 01.09.2017г., референция: FT17244980115365. След изплащане на застрахователното обезщетение на увредения автомобил и на основание чл. 411 КЗ, ЗД „Бул Инс” АД е встъпило в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредите - ЗК „Лев Инс“ АД, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне Сочи се още, че при ЗК „Лев Инс“ АД е образувана ликвидационна преписка по щета № *********. По предявената претенция ЗК „Лев Инс“ АД е изплатило сумата в размер на 3337.74 лева по щета №*********, съгласно уреждане на взаимоотношенията по предявени регресни претенции чрез прихващане на дължимите от двете дружества суми - Прихващане 2/2018. Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, на основание чл. 500,ал.1,т.1 от КЗ, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ЗК “Лев Инс“ АД е придобило право на регрес срещу виновния водач - Е. А. С., до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 3357.74 лева, с включени 20.00 лв. ликвидационни разходи по щета № *********.