Определение № 341 от 31.01.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341 гр. София, 31.01.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно наказателно дело № 20231100600500 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, вр. чл. 306, ал. 3 НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от 12.01.2023 г. на адвокат И.Ю., САК – служебен повереник на частния тъжител /ЧТ/ Е. Д. М., срещу определение от 03.01.2023 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, по НЧХД № 1185/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2 състав, с което първоинстанционният съд е осъдил ЧТ, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ сумата от 220 /двеста и двадесет/ лева – изплатено възнаграждение за участие на процесуален представител на тъжителя по ВНЧХД № 2510/2021 г. по описа на СГС, НО, VI въззивен състав, както и на основание чл.

190, ал. 2 НПК, да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата от 5 /пет/ лева – такса за издаване на изпълнителен лист.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното определение. Излагат се принципни съображения относно предпоставките за назначаване на служебен повереник на лицата в наказателното производство, като се сочи, че законоустановените изисквания за предоставяне на безплатна правна помощ са обвързани единствено с имущественото и здравословното състояние на тези лица, но не са обусловени от изхода на конкретното дело. В този смисъл се сочи, че сред визираните в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК хипотези не попада процесната, при която в полза на частния тъжител е била предоставена безплатна правна помощ поради липсата на достатъчно финансови средства на последния сам да ангажира договорен повереник. По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното определение.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIV въззивен състав, като взе предвид подадената частна жалба, и съобрази изтъкнатите в нея съображения и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С Присъда от 16.02.2021 г., постановена по НЧХД № 1185/2019 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, подсъдимата К.Т.П.-Д.а е призната за невиновна в това, че на 28.11.2018 г. в гр. София, в качеството си на главен редактор, като е допуснала (разрешила) публикуването на статия във вестник „Галерия“, е разгласила неистински позорни обстоятелства с думите:

„Крокодила е известен с това, че не се колебае да стреля срещу хора и да убива“ и е приписала престъпление по чл. 297 НК с думите: „Крокодила подготвял бягството си от ареста“ за Е. Д. М., като клеветата е разпространена публично и чрез печатно издание – чрез статия под надслов „Крокодила подготвял бягството си от ареста“, публикувана във вестник „Галерия“, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимата К.Т.П.-Д.а е призната за невиновна и в това, че на 1

28.11.2018 г. в гр. София, в качеството си на главен редактор, като е допуснала (разрешила) публикуването на статия във вестник „Галерия“, е казала по друг начин – чрез статия под надслов „Крокодила подготвял бягството си от ареста“, публикувана във вестник „Галерия“, в негово присъствие – М. прочел съдържанието на статията на 28.11.2018 г., нещо унизително за честта и достойнството на Е. Д. М. – нарекла го седем пъти „Крокодила“, като обидата е нанесена публично и е разпространена чрез печатно издание, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК.

Първоинстанционният съдебен акт е изцяло потвърден с Решение № 344/13.05.2022 г., постановено по ВНЧХД № 2510/2021 г. по описа на СГС, НО, VI въззивен състав.

Видно от материалите по делото, в производството пред СГС частният тъжител Е. Д.

М. е бил защитаван от служебен повереник – адв. И.Ю., САК.

С писмо от 03.11.2022 г. на председателя на НБПП е поискано присъждане на изплатеното от НБПП възнаграждение на служебен адвокат по ВНЧХД № 2510/2021 г. по описа на СГС, НО, VI въззивен състав. Към писмото е приложено Решение № СФ-821020660/04.10.2022 г. на НБПП, от което се установява, че на адвокат И.Ю. е било изплатено възнаграждение в размер на 220 /двеста и двадесет/ лева за предоставена правна помощ на Е. Д. М. по горецитираното въззивно наказателно дело.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение от 03.01.2023 г., като е съобразил крайния изход на делото и постъпилото искане от Националното бюро за правна помощ, районният съд е осъдил Е. Д. М. да заплати по сметка на НБПП сумата в размер на 220 /двеста и двадесет/ лева – разноски за предоставената му правна помощ, изразяваща се в служебна защита по ВНЧХД № 2510/2021 г. по описа на СГС, НО, VI въззивен състав.

С оглед изложената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 306, ал. 3 от НПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав счита, че изводът на районния съд за дължимост от страна на частния тъжител на направените от НБПП разноски за служебен адвокат в производството по ВНЧХД № 2510/2021 г. по описа на СГС, НО, VI въззивен състав, е правилен.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.

В конкретния случай производството по инициираното от ЧТ Е. Д. М. НЧХД № 1185/2019 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, е приключило с постановяване на оправдателна присъда от 16.02.2021 г., изцяло потвърдена с Решение № 344/13.05.2022 г., постановено по ВНЧХД № 2510/2021 г. по описа на СГС, НО, VI въззивен състав.

В производството по ВНЧХД № 2510/2021 г. по описа на СГС, НО, VI въззивен състав, ЧТ Е. Д. М. е представляван от служебно назначения му по реда на ЗПП повереник – адвокат И.Ю., САК.

Предвид обстоятелството, че образуваното наказателно производство от частен характер е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който подсъдимото лице е признато за невиновно по повдигнатите му частни обвинения, несъмнено възникват предпоставки за приложимост на разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК и възлагане в тежест на частния тъжител на разноските по делото, направени във връзка с процеса, чието начало е обусловено именно от неговата воля, с подаване на тъжба до съда, включително и тези, сторени от НБПП за заплащане на възнаграждение на служебно назначения му адвокат.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че той не дължи разноски за служебен адвокат, назначен му от съда по реда на Закона за правната помощ, тъй като предоставянето на безплатна правна помощ е обусловено единствено от имущественото състояние на лицето и осигуряване на същото на безпрепятствен достъп до правосъдие, но не зависи от крайния изход на воденото наказателно производство, респ. при неблагоприятен изход на наказателното производство тъжителят не следва да бъде осъждан 2 да заплати разноските за осигурената му служебна адвокатска защита.

Разпоредбите на чл. 100 и чл. 101 НПК уреждат хипотезата на назначаване на служебен повереник. Съгласно чл. 100, ал. 2 от НПК, когато частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник представи доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието изискват това, съдът, който разглежда делото като първа инстанция, му назначава повереник. В процесния случай с оглед изрично заявеното от ЧТ в хода на първоинстанционното производство, че желае да има повереник и не е в състояние да заплати възнаграждение за такъв и след преценка от съда, че интересите на правосъдието налагат това, с Разпореждане от 31.12.2019 г. на СРС на ЧТ Е. Д. М. е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство. С определение на съда от 07.07.2020 г. адв. И.Ю., САК, е назначен за негов служебен повереник.

Предоставената правна помощ по реда на Закона за правната помощ /ЗПП/ не следва да бъде третирана като безвъзмездна. Вярно е, че съгласно предвиденото в нормите на чл. 2 и чл. 4 от ЗПП правната помощ се финансира от държавата и средствата се осигуряват от държавния бюджет. Цитираните текстове обаче не обуславят извод, че държавата е лишена от правото да търси направените от нея разходи за осигурената служебна защита – в този смисъл ТР № 4 от 19.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС. Задължението за заплащане на сторените за адвокатско възнаграждение разноски произтича от общата разпоредба на чл. 27а от ЗПП, съгласно която лицето, на което е предоставена правна помощ, дължи възстановяване на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ направените разноски само в определените със закон случаи. В конкретния случай е налице специалната норма на чл. 190, ал. 1 НПК, правилно приложена от СРС, според която когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела от частен характер се възлагат в тежест на частния тъжител. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК има императивен характер и не предвижда изключение от правилото за присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и тези за служебна адвокатска помощ. В процесуалния закон не са предвидени хипотези, при наличието на които ЧТ е освободен от задължението да възстанови разходите за служебна правна помощ. Трайната съдебна практика също не извежда такива. Следователно при осъществена правна помощ под формата на процесуално представителство по наказателни дела, когато изхода на производството е неблагоприятен за лицето, на което такава е била предоставена, последното следва да възстанови на НБПП направените разноски за адвокатски хонорар.

Предвид изложеното настоящият въззивен състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че са налице предвидените в закона предпоставки ЧТ Е. М. да бъде осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ разноските за изплатено адвокатско възнаграждение на назначения му служебен адвокат, осъществил процесуално представителство в производството по ВНЧХД № 2510/2021 г. по описа на СГС, НО, VI въззивен състав, а именно: подсъдимата по делото К.Т.П.-Д.а е била призната за невиновна по повдигнатите обвинения с влязъл в сила съдебен акт, частният тъжител е бил представляван във въззивното производство от служебен адвокат, назначен по реда на Закона за правната помощ, на когото съгласно представеното решение на НБПП е било заплатено възнаграждение в размер на 220 лева.

Ето защо, районният съд законосъобразно, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, след представяне на решението на НБПП, е осъдил частния тъжител да заплати сумата от 220 лева по сметка на НБПП.

По изложените съображения, въззивният съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната му.

Така мотивиран и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 3, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.01.2023 г., постановено по реда на чл. 306, ал.

1, т. 4 НПК, по НЧХД № 1185/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4