Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 20.02.2020, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
427/2019
Подписан
20.02.2020
В сила
19.03.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.10а · Валутен закон
  • чл. 11, ал. 2 и 3 · Валутен закон
  • чл. 11, ал. 2 и 3 · Валутен закон
  • чл. 11а, ал.1 · Валутен закон
  • чл. 11а, ал. 1, 2 и 3 · Валутен закон
  • чл. 11а, ал. 1, 2 и 3 · Валутен закон
  • чл. 18, ал.1 · Валутен закон
  • чл.18, ал.10 · Валутен закон
  • чл. 20, ал.1 · Валутен закон
  • чл.21 · Валутен закон
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл.301, ал.1, т.11 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш

Е Н И

Е

№

343 гр.Елхово, 20.02.2020 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Елховският районен съд в публично съдебно заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Яна Ангелова при секретаря П. Николова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 427/2019 г. по описа на ЕРС, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р.Ч., депозирана чрез пълномощник – адв. С.Ч. ***, против Наказателно постановление № 2774 от 23.05.2019 година на

Заместник директорът на ТД „Южна морска“ при Агенция „Митници“ ***, с което на жалбоподателя на основание чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е ОТНЕТ в полза на държавата предмета на нарушението – 26 000 евро с левова равностойност в размер на 50 851.58 лева, преизчислени към курс за митнически цели към 11.12.2018 година 1 EUR = 1.95583 лева.

В жалбата се излагат подробни доводи за процесуална и материалноправна незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се желае неговата отмяна. Оспорена е изложената в АУАН фактическа обстановка, по отошение на която се твърди освен това, че е лишена от конкретизация. Оспорено е жалбоподателят да е извършил административното нарушение, за което е санкциониран, с твърдения, че същото не е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че в хода на АНП е допуснато нарушение на процесуалните правила, касаещи правото на наказаното лице да разбере какво нарушение е извършил, предвид липсата на устен и писмен превод в протеклото производство още от неговото начало. По отношение на отнетите пари, предмет на нарушението, жалбоподателят се позовава на чл.49, пар.3 от Хартата на основните права на ЕС за съразмерност на наказанието спрямо наказуемото деяние, както и на Определение на СЕС от 12.07.2018 година по дело № С – 707 от 2017 година, съгласно което не се допуска национална правна уредба, която като санкция за неизпълнение на задължението за деклариране предвижда от една страна отнемане на недекларираната стока н полза на държавата и от друга страна – наказание на виновните лица с предвидените за извършеното престъпление наказания.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощник – адв. Ч. ***. Жалбата се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата.

Въззиваемата страна -

ТД „Южна морска“ при Агенция „Митници“ Митница Бургас, в съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт Димитров оспорва жалбата, депозирана против наказателното постановление. Счита последното за правилно и законосъобразно издадено, поради което и не намират основания за неговата отмяна. В случай, че съдът прецени, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление в частта, с която са отнети в полза на държавата паричните средства, предмет на нарушението, процесуалният представител на АНО прави искане съдът да се произнесе относно тях със съдебното решение.

Районна прокуратура Елхово, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2018 година около 15.30 часа на Митнически пункт „Лесово“, на трасе „леки автомобили“ от Република България за Република Турция е пристигнал лек автомобил марка „Хюндай“ с рег. № 1QP517, управляван от жалбоподателя Р.Ч., поданик на Кралство Белгия. В автомобила пътувал и разпитаният като свидетел по делото Дженгиз Ташлъдере. При пристигането на автомобила на МП „Лесово“ водачът и пътникът били попитан на турски и английски език от св. П.Д. – митнически инспектор, дали имат стоки, валута и валутни ценности за деклариране пред митническите органи, като им били посочени табелите, намиращи се преди митническия пункт, на които на няколко езика са посочени праговете за сумите, с които е разрешено да преминават границата без да е необходимо деклариране. Водачът на автомобила и пътникът отговорил отрицателно на турски език. Тъй като св. Д. установил издутина в джобовете на дрехите, с които е бил облечен жалбоподателя, последният е бил помолен от митническите служители да изпразни джобовете си. При извършената проверка жалбоодателят Р.Ч. извадил от левия джоб на якетото, с което бил облечен пачка от 100 броя банкноти по 100 евро. От десния джоб на якето извади пачка от 100 броя банкноти по 100 евро. От джобовете на дънките си извади 56 броя по 100 евро и 8 броя банкноти от 50 евро. Общата сума, която била установена у жалбоподателя била 26 000 евро.

В пътуващия в автомобила Дженгиз Ташлъдере била установена сума от 8 000 евро, която била върната на лицето. В хода на извършената ЩМП на автомобила не били установени нарушения.

За извършената проверка е съставен Протокол за митническа проверка №3604 от 1112.2018 година, приложен към АНП.

Намерените в жалбоподателя пари – общо 26 000 евро били задържани с разписка № 0051385 от 11.12.2018 година, приложена към АНП.

В дадените писмени обяснения на турски език, приложени към АНП в писмен превод на български език, жалбоподателят Р.Ч. посочил, че сумата от 23 000 евро е изтеглил от банка в България във връзка с дейността на фирмата му, а останалите 3000 евро са лично негови.

На 11.12.2018 година св. П.Д. на длъжност „митнически инспектор“ в МП – Лесово, Агенция „Митници“, в присъствието на свидетеля З.К. /митнически служител/, както и в присъствието на Р.Ч., съставил против последния АУАН № 2543 от 11.12.2018 година за нарушение по чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. чл. 2, ал.1 от Наредба Н-1 от 01.02.2012 година, за това, че на 11.12.2018 година е пренесъл през границата на страната парични средства над 10 000 евро без да ги декларира пред митническите органи за трета страна.

На МП – Лесово бил извикан преводач

– М.Ш., която извършила превод на турски език на всички съставени по случая документи, включително и на АУАН. АУАН е подписан от нарушителя с възражения, превод от които на български език е приложен към АНП. В същите жалбоподателят посочил, че не е разбрал зададеният от митническите служители въпрос, поради което и не е декларирал пренасянята от него парична сума. АУАН е подписан от нарушителя, от актосъставителя и свидетеля по акта, връчен е на нарушителя.

В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок жалбоподотелят е депозирал писмено възражение по АУАН, обсъдено в НП от АНО.

Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на

АНП доказателства, на 23.05.2019 година Зам. Директорът на ТД „Южна морска“ ***, е издал обжалваното наказателно постановление, с което на Р.Ч. на основание чл. 18, ал.1, вр. чл. 11а, ал.1 от ВЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на нарушението – 26 000 евро с левова равностойност в размер на 50 851.58 лева, преизчислени към курс за митнически цели към 11.12.2018 година 1 EUR = 1.95583 лева.

За да наложи наказанието АНО е приел, че Р.Ч. не е изпълнил задължението си да декларира по установения ред – чрез писмено деклариране с декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите пренасяната от него валута с обща равностойност 50 851.58 лева въпреки, че е имал възможност и е бил длъжен да го направи, с което е нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. чл. 2, ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012 година за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и за водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ, с което виновно е осъществил състава на чл. 18, ал.1 от ВЗ.

Наказателното постановление е било връчено на наказаното лице на 18.10.2018 година, видно от материалите по преписката.

Жалбата против това наказателно постановление е входирана при АНО на 24.10.2019 година.

Компетентността на св. П.Д. да съставя АУАН за нарушения по ВЗ, а на Зам. Директорът на ТД „Южна морска“ да издава НП за нарушения по ВЗ, се установява от представената по делото Заповед № ЗМФ – 110 от 04.02.2019 година на Министъра на финансите

Гореизложената фактическа обстановка се установява изцяло от приложените по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – П.Д. и З.К., в частност и от показанията на св. Дженгиз Ташлъдере, допуснат до разпит по искане на жалбоподателя. Показанията на свидетелите – митнически служители, съдържащи относимите факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия, респ. бездействия на жалбоподателя, съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за обективни, логични и последователни, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе.

Показанията на двамата свидетели не бяха оборени от събраните по делото доказателства, включително и от показанията на разпитаният свидетел Ташлъдере.

Въз основа на изложената по – горе фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в преклузивният седемдневен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.

В хода на АНП не са допуснати сочените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото му на защита, а като последица от това и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.21 от ВЗ и чл.47, ал.1, б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.18, ал.10 от ВЗ.

Безспорно е, че жалбоподателят не е български гражданин и не владее български език. В потвърждение на това са показания на разпитаните по делото свидетели Д., К. и Ташлъдере, от които се установява, че при пристигането на МП – Лесово комуникацията между митническите служители и жалбоподателя е била осъществявана на турски и английски език. На зададения на пътуващите в автомобила лица въпрос от св. Д. дали имат нещо за декалариране на турски език, жалбоподателят и спътникът му отговорили отрицателно на турски език.

Жалбоподателят е упражнил правото си да впише в АУАН своите обяснения и възражения по съставянето на акта на турски език, съгласно разпоредбата на чл.42, т.8 от ЗАНН, което е индиция, че същият е бил наясно и е разбрал още в тази начална фаза на административно – наказателното производство, какво нарушение му е било вменено със съставения акт. Доказателствената съвкупност сочи и на това, че непосредствено след съставянето на АУАН на МП – Лесово е бил повикан преводач – М.Ш., която е извършила устен превод на всички съставени във връзка със случая документи, включително и на АУАН. С това е удовлетворено законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно и редовно предявяване. С оглед на така изложеното съдът намира, че не са налице основания да се приеме, че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което не се приема за основателно направеното от процесуалният представител на жалбоподателя възражение в тази насока, а именно че той не е разбрал какво административно деяние му е вменено.