Решение № 204 от 25.04.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Кърджали, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20245140101729 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от З. З. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Кърджали, ****** чрез адв. И. Т. – САК осъдителни искове с правно основание чл. 173 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ във вр. с чл. 216 от /ЗОВСРБ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника (уточнен с молба вх. ****/17.12.2024 г.) Военно окръжие II степен Кърджали със седалище и адрес на управление гр.

Кърджали, ул. „Хвойна“ № 5, представлявано от *** ***** да заплати на ищеца сумата от 5100 лева – допълнително трудово възнаграждение за временно изпълнение на *******та длъжност *******“, която длъжност, наред с основната му длъжност ******, той и *****“ във Военно окръжие II степен - Кърджали, е изпълнявал в периода от 05.08.2021 г. до 01.05.2023 г. включително, в размер на 25 % от основното му възнаграждение, а именно по 471,25 лева месечно за периода от 05.08.2021 г. до 01.05.2023 г. включително, ведно със сумата от 1520 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа - първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяването на исковата молба на 09.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е бил ******, както и *****“ във Военно окръжие II степен - Кърджали. Със Заповед ******/28.07.2021 г. на ***** Военно окръжие I степен - Пловдив, на ищеца е заповядано да приеме длъжността ***** на Военно окръжие II степен – Кърджали“. В определения в заповедта срок, на 04.08.2021 г. ******* на Военно окръжие I степен - Пловдив е утвърдил Акт за сдаване и приемане на длъжността *******“ (******), 1 съгласно който **** Е.К.Е. е сдал длъжността ***** на Военно окръжие II степен – Кърджали“, а ищецът е приел тази длъжност. В изпълнение на Заповед ******/28.07.2021 г. и утвърдения Акт за сдаване и приемане на длъжността *******“, със Заповед № ****/05.08.2021 г. ищецът е встъпил в изпълнение на длъжността *******“. Със Заповед ****/22.12.2022 г. на ***** Военно окръжие I степен - Пловдив, е назначена комисия за сдаването и приемането на длъжността ***** на Военно окръжие II степен – Кърджали“, като е определен срок до 05.01.2023 г. за сдаване на длъжността от ищеца **** З. З. Б.. В определения в заповедта срок, на 05.01.2023 г. **** на Военно окръжие I степен - Пловдив е утвърдил Акт за сдаване и приемане на длъжността ***** на Военно окръжие-II степен - Кърджали“ (******), съгласно който ищецът е сдал длъжността ***** на Военно окръжие II степен – Кърджали“, която е приета от **** Н.И.А.. Следователно, в периода от 05.08.2021 г. до 05.01.2023 г. ищецът е изпълнявал освен своята длъжност и длъжността ***** на Военно окръжие II степен – Кърджали“ със съответните за тези длъжност задължения и отговорности. Ищецът заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение при временно изпълнение на задълженията на ******* длъжност в размер 25 на сто от основното възнаграждение за *******та длъжност, като по силата на ал. 2 от цитираната разпоредба назначаването се извършва от ******а или ****а, който има правомощия да назначава на *******та длъжност, а съгласно ал. 3, срокът в който военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение не може да бъде по-дълъг от една година. Ищецът сочи, че в процесния случай, **** на Военно окръжие I степен - Пловдив няма правомощия да назначава на длъжността *******“, тъй като съгласно Заповед ****/05.08.2021 г. на **** на отбраната, действаща към процесния период, правомощия да назначава на тази длъжност при условията и по реда на чл. 216, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗОВСРБ има **** на отбраната. Въпреки това, на ищеца му е заповядано да изпълнява тази длъжност и той я е изпълнявал независимо, че не е получавал допълнително възнаграждение за нея. Ищецът заявява, че на основание чл.

143 от УВСВСРБ военнослужещият има право да подава рапорт за удовлетворяване на негови законни права. По силата на чл. 144 от УВСВСРБ рапортът се подава в писмен вид до непосредствения ****** (***), който му дава ход по команден ред до компетентното длъжностно лице. Командният ред в случая във възходящ ред е: Военно окръжие- Кърджали, Военно окръжие Пловдив, Централно военно окръжие, **** на отбраната, Министър на отбраната. На 13.08.2021 г. ищецът е подал рапорт до **** на Военно окръжие I степен - Пловдив с искане да му бъде изплащане допълнително възнаграждение следващо му се по силата на чл. 216, ал. 1 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Въпреки това, в нарушение на чл. 144, ал. 1 от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ),**** на Военно окръжие - Пловдив не е дал ход на рапорта на ищеца по команден ред до компетентното длъжностно лице имащо право да го назначи по реда на чл.

216, ал. 2 от ЗОВСРБ, поради което за ищеца е налице интерес от предявяване на иска по съдебен ред за обезщетение за причинените вреди и пропуснати ползи от неполучени допълнителни възнаградения за изпълнение на задълженията на *******та длъжност. Размерът на претендираните имуществени вреди - допълнителното възнаграждение, което ищецът е следвало да получи по реда на чл. 216 от ЗОВСРБ за временно изпълнение на 2 задълженията на ******* длъжност *******“, е определен от посоченото в Заповед ****15.01.2021 г. на ****а на Военно окръжие I степен - Пловдив, основното месечно възнаграждение за длъжността *******“ в размер на 1885 лв. Това възнаграждение съответства и на предвидените със Заповед ****/14.01.2021 г. на **** на отбраната основни месечни възнаграждения на военнослужещите в Министерството на отбраната. Следователно ищецът е следвало да получи допълнително месечно възнаграждение от 471,25 лева, което представлява 25 на сто от основното месечно възнаграждение за *******та длъжност, което е в размер на 1885 лева. Ищецът заявява, че в периода от 02.05.2022 г. до 05.09.2022 г. е бил в непрекъснат отпуск за временна неработоспособност и фактически не е изпълнявал допълнително възложената му длъжност, а и предвид разпоредбата на чл. 216, ал. 3 от ЗОВСРБ, претендира обезщетение само в периода от 05.08.2021 г. до 01.05.2022 г. включително. Представя писмени доказателства по опис, прави доказателствени искания по чл. 190 от ГПК, както и за назначаване на ССчЕ.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Централно военно окръжие - гр. София представлявано от ***** на Централно военно окръжие - ******** със служебен адрес и адрес за призоваване: град София, ул. „Георги Бенковски“ №12 чрез пълномощник ***** на Сектор „Правно осигуряване и обществени поръчки“ и главен юрисконсулт в Централно военно окръжие - **** К. Т. А., с който оспорват исковата молба по основание и размер. Ответникът заявява, че Военно окръжие II степен - Кърджали не е разпоредител с бюджетни кредити (няма финансова служба), а такъв е горестоящото спрямо него Военно окръжие I степен - Пловдив, което е пасивно легитимирано да отговаря по искове за вреди, предявени по реда на чл.173 от ЗОВСРБ. Ответникът сочи, че разпоредбата на чл. 45 от Правилника за прилагане на закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) регламентира процедурата за временно назначаване на военнослужещ, който да изпълнява *******та длъжност, като постановява назначаването да се извършва при условията и реда на чл. 216 от ЗОВСРБ. Следователно от посочените разпоредби следва извода, че за да бъде един военнослужещ назначен временно да изпълнява задълженията на ******* длъжност, трябва да има: съответно ******* длъжност и предложение на непосредствен ****** (**** или ръководител на съответната структура), определен военнослужещ да бъде назначен да изпълнява тази ******* длъжност и предложението да бъде изготвено до ******а (*****), който има правомощието да назначава на съответната длъжност или да бъде отдадена заповед от ****** или *** за това.

Заявява, че в конкретния случай, на **** З. З. Б. - „***** на Военно окръжие II степен, той и **** със заповед /***/28.07.2021г. на **** Военно окръжие I степен - Пловдив е заповядано да приеме длъжността *******“, като същият приема длъжността и изпълнява задълженията и до назначаването на титуляр.

Ответникът сочи, че задължителна предпоставка за изплащане на допълнително възнаграждение е да има съответно назначаване на военнослужещ да изпълнява ******* длъжност от компетентното за това длъжностно лице, който правопораждащ юридически факт липсва в настоящия казус. Ответникът заявява, че ищецът не е назначен по надлежния ред, тъй като назначаването на длъжности, изискващи военно звание „****“, е в правомощията на ***** на отбраната, но ищецът е бил с военно звание „****“, поради което за него не е било направено предложение по смисъла на 3 чл.45 от ППЗОВСРБ, като военнослужещите могат (а не е задължително) да бъдат назначавани за временно изпълняващи ******* длъжност. Ответникът твърди, че изплащането на 25 % допълнително възнаграждение за изпълнение на ******* длъжност е правна възможност, а не задължение за лицето, имащо право да назначава на съответната длъжност. В конкретния случай **** Б. няма право на това допълнително възнаграждение. Ответникът моли обективно съединените искове да бъдат отхвърлени, тъй като ищецът в периода 05.08.2021г. до 05.01.2023г. е изпълнявал освен своята длъжност и длъжността *******“, за което не му е изплащано допълнително възнаграждение за заместване на отсъстващ титуляр, но поради липса на обстоятелства по чл. 216, ал. 2 и 3 от ЗОВСРБ. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощения си процесуален представител. Молят исковете да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения. Представят и писмена защита. Претендират разноски. Ответникът се представлява от **** К. Т. А., който счита, че исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира установено следното от фактическа и правна страна:

Относно допустимостта на настоящото производство: Както подведомствеността, така и родовата подсъдност са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на гражданския исков процес, поради което съдът следи служебно до приключване на производството на втората инстанция по спора – чл. 119, ал. 1 от ГПК. От съществено значение за настоящото производство е задължителната съдебна практика обективирана в т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В цитираното постановление е възприето, че делата по искове за вреди при служебни правоотношения /в разглеждания от върховните съдии случай недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност/ са подсъдни на административните съдилища, изхождайки от същността на самото правоотношение, въз основа на което се претендира обезщетение за имуществени вреди – правоотношение във връзка с изпълнението на държавна служба, основано на принципа на власт и подчинение между страните по него. Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд стига до извода, че другите имуществени спорове, извън глава шеста от ЗДСл, включително и други имуществени спорове по чл. 173 и други разпоредби от ЗОВСРБ, но които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища – в този смисъл и Определение № 52 от 31.08.2015 г. на ВКС и ВАС по № 17/2015 г., 5членен с-в, ГК, докладчик съдията А.Б.. В разглежданата хипотеза макар да се касае за служебно правоотношение претендираните от ищеца вреди произтичат не от конкретно незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган, включително издаден от него индивидуален 4 административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а за договорно неизпълнение, поради което по така заведените искови претенции компетентен е настоящият съдебен състав. На основание чл. 128, ал. 1 АПК подсъдни на административните съдилища са именно спорове във връзка с административни актове или незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Разпоредбата от ЗОВСРБ уреждаща право на обезщетение като например чл. 173 ЗОВСРБ касае гражданскоправни последици от прекратяването, респ. неизпълнението на договора за кадрова военна служба или извъндоговорна деликтна отговорност и споровете по същите следва да бъдат разрешени в производство по общия исков ред, пред граждански съд и по реда на ГПК. По отношение на ненаправеното предложение на ***** на Военно окръжие I степен – Пловдив на основание чл. 45 от ППЗОВСРБ до компетентния орган за назначаване на ищеца на длъжността *******“ настоящият състав счита, че не са налице характеристиките на действие, респ. бездействие на административен орган, тъй като се касае за неизпълнение и последиците на съществувало между страните договорно правоотношение – в този смисъл Определение № 16659 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. ****/2019 г., V о., докладчик съдията Е. М..