Решение № 78 от 10.04.2023, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 50/2023
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 10.04.2023
- Състав
- КИРИЛ ЖИВКОВ ЧАКЪРОВ, СЛАВА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, МАРИЯ ПЕТКОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. първо · Закон за пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№ 78 гр.
Перник, 10.04.2023 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 50 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез главен юрисконсулт М.М., пълномощник на председателя на Управителния съвет на АПИ, срещу решение № 22 от 30.01.2023 г., постановено по АНД № 1885 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник.
С обжалваният съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 7920 от 28.10.2022 г., издадено от началник отдел „Контрол на РПМ“ (ОКРПМ), Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК) в АПИ, с което на Д.Ю.Д., с ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), за извършено административно нарушение по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. първо, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за пътищата (ЗП), във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл.
37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 г., Наредбата).
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и е необосновано.
Излага доводи срещу изводите на районния съд за неяснота относно нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Твърди, че документът за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. също е разрешение, тъй като самото заплащане на дължимата такса и издаването на квитанция за платени пътни такси представлява разрешение, с което се позволява движението на извънгабаритното ППС, като съответно в чл. 26, ал. 2 от ЗП е определено, че за дейности от специалното ползване на пътищата „без разрешение“ (което може да бъде разрешително или документ за платени пътни такси), се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, конкретно в хипотезата на т. 1, б. „а“, движението на извънгабаритни превозни средства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка и отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 231а, ал.
4 от АПК, депозира отговор. Счита жалбата за неоснователна, моли съда да остави в сила решението на районния съд. Алтернативно моли съда да намали размера на наложеното административно наказание в законоустановения минимум. Претендира присъждане на съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, и не изпраща представител. В писмено становище, депозирано от главен юрисконсулт М.М., поддържа касационната жалба по изложените в същата доводи и моли решението на районния съд да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната страна, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не се явява, за представител изпраща адвокат Я.С.,***. Оспорва жалбата.
Поддържа депозирания по делото отговор. Претендира присъждане на съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
В проведеното съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник се представлява от прокурор Бисер Ковачки, който дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд и предлага да бъде оставено в сила.
Административен съд–Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата основания настоящият касационен състав намира, че решението на районният съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен орган в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
С НП № 7920 от 28.10.2022 г., издадено от началник ОКРПМ, ДАРОК в АПИ, на Д.Ю.Д., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. за това, че на 30.09.2022 г., в 14:50 часа, на път А3, км 10+500, на втори тунел на А3, в посока гр. София – гр. Перник, същият е управлявал и извършвал превоз на товари – багер, със съчленено пътно превозно средство (ППС) с 6 оси, включващо моторно превозно средство (МПС) с 2 оси, марка „ИВЕКО“, модел АС 440 Т П, с рег. ****, и полуремарке с 4 оси, с рег. ****, извънгабаритно ППС по чл. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г., тъй като при направено измерване с техническо средство ролетка и щрихова мярка за дължина са констатирани параметри на ППС, както следва: широчина – 3.20 м, при допустима максимална широчина на ППС – 2.55 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г.; височина – 4.70 м, при допустима максимална височина на ППС – 4.00 м, съгласно чл. 5, ал.
1, т. 2 от Наредбата; дължина – 17.40 м, при допустима максимална дължина на ППС – 16.50 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредбата. Въз основа на установеното е прието, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. първо, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник. В производството по АНД № 1885 по описа за 2022 г. на съда, НП е отменено като незаконосъобразно.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, въз основа на извършена цялостна проверка за законосъобразност и на база доказателства, събрани и приобщени в хода на делото приема, че производството по налагане на административното наказание е проведено от компетентни органи, но в нарушение на процесуалните правила. На първо място въз основа на анализа на приложената с АУАН и НП правна уредба е прието, че не са описани съответните фактически положения, които да установяват елементите от състава на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, а именно – движение на извънгабаритни и тежки превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, тъй като движението на процесния състав от ППС с посочения габаритен размер е разрешено по силата на закона при изпълнение на условието за заплащане на пътна такса, което препятства извършването на преценка досежно правилното прилагане на материалния закон. На следващо място в решението е прието, че в акта за установяване на процесното административно нарушение (АУАН) и НП, на са вписани различни хипотези, отнасящи се до две различни административнонаказателни обвинения предвид разширяване в НП на обстоятелственото предявеното с АУАН движение на ППС без представен документ за платена такса за дейности от специалното ползване на пътищата, чрез алтернативното посочване в НП, че движението на ППС се осъществява без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси). Въз основа на това е прието, че правото на защита на наказаното лице е ограничено, поради препятстване на възможността му да се защити срещу непредявени му обстоятелства. Прието е също, че при така направените описания актосъставителят и наказващият орган не са съобразили, че установените широчина и височина на процесното ППС, макар и да превишават максимално разрешените габаритни размери по чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г., същите попадат в изключението по чл. 8, ал. 5 във вр. с чл. 14, ал. 3 от Наредбата, но такова фактическо и правно обвинение – за движение на ППС без документ за платена такса, не е извършено. Въз основа на изложеното наказателното постановление е отменено и в полза на жалбоподателя са присъдени сторените по делото разноски.
Решението е неправилно.
Съобразно чл. 218 от АПК, касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът намира решението за валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.
Не се споделят правните изводи на решаващия първоинстанционен състав довели до отмяна на наказателното постановление.
Както АУАН, така и НП, съдържат всички елементи на административнонаказателното обвинение, съставляващо извършването на движение на извънгабаритно ППС без разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя. Не се споделя изводът в решението на първо място, че движението на извънгабаритно ППС с процесните габаритни размери е „разрешено по силата на закона при изпълнение на условието за заплащане на пътна такса“, ако в това възприето тълкуване се влага смисъл за липса на изисквания за извършването на каквито и да било действия от страна на извършващия превоза/движението, и от страна на администрацията, управляваща пътя. Тълкуване с такъв смисъл е неправилно. Сам в решението си съдът приема, че следва да е налице изпълнение на предвидена в закона предпоставка, за да е налице разрешение за движение на ППС с такива параметри в рамките на специалното ползване на пътищата, отворени за обществено ползване – заплащането на съответна такса, съответно наличие на издадена квитанция за това. Както с основание се сочи в касационната жалба, в тази хипотеза издаването на квитанция за платена пътна такса представлява разрешението, с което се разрешава движението на извънгабаритното ППС при наличие на условията по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Следва да се посочи, че издаването на квитанция за платени пътни такси, подобно на разрешителното по чл. 14, ал. 1 от Наредбата също е обусловено от провеждането на разрешително производство, инициирано от страна на заинтересованото лице посредством подаването на заявление (чл. 26, ал. 3 от ЗП и чл. 15, ал. 3 от Наредбата), придружено от декларацията по чл. 26, ал. 7, т. 4 от ЗП, инкорпорирана в заявлението по чл.
15, ал. 3 от Наредбата. Именно въз основа на данните, съдържащи се в тази декларация се извършва и преценката как да се разреши движението на извънгабаритното ППС – чрез издаване на разрешително (образец, приложение № 3 от Наредбата), или само въз основа на издадена квитанция за платени пътни такси (като следва да се посочи, че заплащането на пътни такси се изисква и в двата случая). Не на последно място, съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредбата, съответното ППС се и проверява от администрацията, издала разрешителното или документа за платена такса, като същите се заверяват с подпис и печат, само ако ППС отговаря по маса и габаритни размери на данните в разрешителното/документа за платена такса. Т.е., движението на извънгабаритно ППС и в двете хипотези е обусловено от инициирането и провеждането на разрешително производство, независимо от облекчения режим касателно разрешаването в случаите на декларирани параметри на извънгабаритно ППС, попадащи в границите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Разпечатката съдържа 40 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78442040-7dda-418d-8f8b-dfc44c163acc