Решение № 855 от 19.05.2015, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7314/2014
- Вид
- Решение № 855
- Подписан
- 19.05.2015
- В сила
- 10.11.2015
- Състав
- СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.184, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 855 19.05.2015 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На девети март две хиляди и петнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: И.Г. като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7314 по описа на БРС за 2014 г.
Производството е образувано по повод искова молба от
„БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС” ООД, ЕИК – *********, против „ЛИАМ ГОДФРИ” ООД, ЕИК – *********.
Исковото производство е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на сума, оспорена в производството по ч. гр. дело № 5846 по описа на БРС за 2014 г., а именно: сумата от 19 830 лева, представляваща дължима цена за продажбата на имот, представляващ нива с площ от 7932 кв.м., имот № 006205, земеделски парцел 205, масив 6, находяща се в местността „Тодорови колиби”, в землището на с. Маринка, Община Бургас, който договор за продажба е обективиран в нотариален акт № 155/19.11.2010 г., том ІІ, рег. № 6485, дело № 321/2010 г. по описа на нотариус Николай Ников.
В молбата се твърди, че на 19.11.2010 г. е сключен договор за продажба, по силата на който ищецът продава на ответника недвижим имот за сумата от 19 830 лева. Изтъква се, че съгласно пункт 2 от договора цената следва да бъде платена по банков път след сключване на договора. Тъй като не е изпълнено задължението, ищецът депозира пред Районен съд – Бургас заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено, но длъжникът депозира писмено възражение против него. Ищецът твърди, че на датата на сключване на нотариалния акт вземането за цената е станало ликвидно и изискуемо.
В законоустановения едномесечен срок от получаване на книжата по делото ответникът депозира писмен отговор. Ответникът не оспорва, че е сключен договор за продажба на недвижим имот, но твърди, че за имота е имало сключен предварителен договор през 2006 г. с двама ирландски граждани, по силата на който те заплащат на ищцовото дружество сумата от 19 985 евро, представляваща капаро за имота. Впоследствие двамата бъдещи купувачи се отказват да закупят имота, като на 15.10.2010 г. е подписано споразумение, по силата на което Лиам Годфри им връща платената сума от 19 985 евро, срещу което имотът следва да бъде прехвърлен на дружеството ответник.
Ответникът твърди, че поради тази причина с ищцовото дружество е договорено да бъде изповядана сделка, но без да се плаща сума по нея като продажна цена, поради което в нотариалния акт няма определен период, в който тя да бъде платена.
В условията на евентуалност прави възражение за прихващане, тъй като ищцовото дружество дължи сума, по-голяма от претендираната, а именно 25 000 лева, представляваща 15 % от реализираната печалба на семеен хотел „Калифорния” за периода 23.01.2009 г. до настоящия момент. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
В проведеното на 12.01.2015 г. съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане при условията на евентуалност възражение за прихващане, заявено от ответното дружество с отговора на исковата молба в размер на 25 000 лева, представляващи 15 % от реализирана печалба на семеен хотел "Калифорния", съгласно договор за експлоатация от 05.03.2008 г. за периода от 23.01.2009 г. до 31.12.2014 г.
В същото съдебно заседание съдът откри на основание чл.193, ал.1 от ГПК производство по оспорване на документ, а именно договор от 15.10.2010 г. досежно автентичността на подписите на лицата Д. М. Ф. и Д. Д. М., положени по него.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковата молба и моли съда да уважи исковата претенция и да присъди направените разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковата молба и моли съда да отхвърли исковата претенция, алтернативно да бъде извършено прихващане с дължимата на ищцовото дружество сума по договор за експлоатация в размер на 18986,11 лева. Моли за присъждане на разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се по делото, от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, че на 18.07.2006 г. Д. Ф. (J. F.) и на 25.07.2006 г. Д. М. (J. M.) превеждат на ищцовото дружество всеки един от тях сума в размер на 9992,50 евро или общо 19985 евро.
В платежните нареждания няма изписано основание за плащане на сумите. В счетоводството на фирмата сумите, след изтичането на 5-годишния давностен срок, са осчетоводени и изписани като приход.
От показанията на свидетеля А. М. се установява, че платената сума представлява депозит за закупуване на имот в с. М., Община Бургас. Към 2006 г. господин Л. Г. и неговата съпруга госпожа М. Г. са съдружници в ищцовото дружество, заедно с господин А.Д., пълномощник на "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД по настоящото дело. Господин Л. Г. и неговата съпруга М. П. Г. са съдружници в ищцовото дружество до месец юни 2014 г. - аргумент от протокол за проведено на 26.06.2014 г. извънредно общо събрание на съдружниците в "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД, приет като доказателство по делото. Съпрузите, ирландски граждани, са съдружници на паритетни начала и в „ЛИАМ ГОДФРИ” ООД.
И. Л. Д., в качеството си на управител на "БЪЛГЕРИЪН
КОСТАЛ ПРОПЪРТИС" ООД, упълномощава А.Д. да извършва от името и за сметка на дружеството изчерпателно посочени фактически и правни действия, сред които е правомощието да сключва от името и за сметка на дружеството всякакви сделки и договори, включително и за покупка или продажба на недвижими имоти по предмета на дейност на дружеството, както и такива, неупоменати в предмета на дейност на дружеството, включително и разпоредителни, като пълномощникът ще има правото да уговаря по своя преценка всяка една от клаузите на съответния договор или сделка, без каквито и да е ограничения. Пълномощното е безсрочно и важи до пълното му оттегляне. На 14.01.2010 г. подписът на упълномощителя е нотариално заверен.
На 15.02.2010 г. е сключен договор за възлагане на управление, по силата на който ответното дружество възлага, а Ива Енчева Огнева приема да бъде управител, представител и неограничен пълномощник на "ЛИАМ ГОДФРИ" ООД. Договорът е сключен за неопределено време.
Тъй като Д. Ф. и Д. М. са в близки приятелски отношения с господин Л. Г. и поради финансовата криза, последният разбира, че те няма да могат да закупят имота в с. М. На 09.09.2010 г. Л. Г., все още съдружник в ищцовото дружество, изпраща по електронна поща на А.Д., също съдружник в дружеството, писмо относно "земя в М.а, парцел с площ от 7932 кв.м.".
С това писмо Г. информира Д., че "протоколът от процедурите по прехвърляне на земя номер 6205 на Л. Г. ООД е с цена 19 830 лева в документа".
Адресантът задава въпрос "Как ще бъде осчетоводена тази сума в компанията". На 14.09.2010 г. А.Д. отговаря на това съобщение (именно "земя в М., парцел с площ от 7932 кв.м."), че сумата от 19 830 лева "е цената, която е платена за мястото. Не можем да пишем по-малко пари в нотариалните актове. Сумата няма да бъде изплатена в действителност".
Тук се налага следното уточнение:
Електронен документ не е само този, който носи електронен подпис, поради което не съществува пречка да се приеме като доказателство представения на хартиен носител заверен от ответната страна препис от кореспонденция по електронна поща - аргумент от Определение № 329 от 4.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4601/2013 г., II т. о., ТК. Нещо повече, това е принципно положение - електронният документ се представя възпроизведен на хартиен носител като препис, т.е. разпечатка - аргумент от чл.184, ал.1 от ГПК. Ищцовото дружество оспори истинността на електронния документ, но не поиска ответната страна да представи документа на електронен носител – чл.184, ал.1, изр.2 от ГПК. След като оспорените от ищцовата страна електронни документи не носят електронен подпис, те съставляват неподписани частни диспозитивни документи, поради което съдържанието им следва да се преценя наред с всички останали доказателства.
На 15.10.2010 г. е сключен договор (по същество тристранно споразумение), по силата на което Д. М. Ф. (J. M. F.) и Д. Д. М. (J. J. M.) се съгласяват преведената през юли 2006 г. сума от 19 985 евро на "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД като депозит за закупуване на парцел с номер 6205 в с. М. с обща площ от 7932 кв.м. да остане в дружеството, а "ЛИАМ ГОДФРИ" ООД да получи поземления имот от "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД, защото Г. е върнал депозита в размер на 19 985 евро на купувачите М. и Ф. Прави впечатление, че имената на ирландските граждани по начина, по който са изписани на английски език, съвпадат с имената на лицата, които са превели суми на ищцовото дружество през 2006 г. Прави впечатление също така, че сумата, която те превеждат, съвпада с тази по споразумението. Установи се от показанията на свидетелите А. М. и И. О.-Д., че споразумението е подписано от ирландските граждани и от госпожа Д., поради което оспорването на автентичността на документа, направено от ищцовото дружество, остана недоказано.
На 19.11.2010 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 155, том II, рег. № 648, дело № 321/2010 г. по описа на нотариус Николай Ников. Договорът е със страни "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД (продавач), действащо чрез пълномощника си А.Х.Д., и "ЛИАМ ГОДФРИ" ООД (купувач), действащо чрез пълномощника си М. С., упълномощена от управителя на дружеството И. Е. О. Предмет на договора е недвижим имот, а именно - нива с площ 7 932 кв.м., четвърта категория, представляваща имот № 006205, земеделски парцел 205 в масив 6, който се намира в м. "Тодорови колиби", землището на с. М., Община Бургас. Продажната цена е 19 830 лева, която сума ще бъде изплатена по банков път на дружеството - продавач.
Видно е, че предмет на договора е същият имот, който се визира в кореспонденция по електронна поща между А.Д. и Л. Г. ("земя номер 6205", "парцел с площ 7932 кв.м.), при това за същата цена "19 830 лева".
Установява се по делото, че след изповядване на сделката продажна цена не е изплащана от ответното дружество.
Не е спорно между страните, че на
05.03.2008 г. между "АЛФА ХОТЕЛС" ООД и "ЛИАМ ГОДФРИ" ООД, от една страна, и "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД, от друга, е постигнато споразумение, по силата на което първите две дружества предоставят на третото правото да експлоатира семеен хотел "Калифорния", находящ се в гр. Бургас, с ресторант, лоби бар и подземен гараж, след като бъде изцяло построен и след издаването на разрешение за ползване. Срещу това "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД се задължава да заплати общо на първите две дружества при равни квоти 30 % от чистата печалба, реализирана през календарната година, без ДДС. Плащането ще се извършва еднократно до 15-то число на месец януари на годината, следваща съответната година. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че годишният финансов резултат от дейността на "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД по стопанисването и управлението на хотела и на ресторанта е положителен само за годините 2009 г., 2011 г. и 2012 г. За 2009 г. по този договор ищцовото дружество е изплатило на "АЛФА ХОТЕЛС" ООД и "ЛИАМ ГОДФРИ" ООД по 500 лева без ДДС.
На 06.08.2014 г. ищцовото дружество подава в БРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 19 830 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. По това заявление е образувано ч.гр.дело № 5846/2014 г. по описа на БРС.
На 12.08.2014 г. заповедният съд издава заповед за незабавно изпълнение № 3507, с което разпорежда на длъжника "ЛИАМ ГОДФРИ" ООД да заплати на "БЪЛГЕРИЪН КОСТАЛ ПРОПЪРТИЙС" ООД сумата от 19 830 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.
На 16.09.2014 г. ответното дружество депозира възражение, че не дължи сумата, поради което ищцовото предявява исковата молба по настоящото дело.
Разпечатката съдържа 42 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7843f04e-d25d-4925-90e9-761a8733b76b