Решение № 153 от 14.02.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1219/2024
- Вид
- Решение № 153
- Подписан
- 14.02.2025
- В сила
- 26.03.2025
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Елица Неделчева Желязкова, Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Семеен кодекс
- чл.59 ал.8 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 153 гр. Варна, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100501219 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ОС-Варна е образувано по въззивна жалба вх. № 50954/06.07.2023 г. по регистратурата на ВРС, депозирана от К. Н. Х., чрез пълномощник адв. Р. А., срещу Решение № 2150/14.06.2023 г. по гр. д. № 15663/2021 г. по описа на ВРС в частта, с която на И. Ш. Х. е определен режим на лични отношения с детето М. И. Х., ЕГН **********.
В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно досежно определения режим.
Моли съдът да вземе предвид, че не е ясно дали бащата има жилище, в което да отвежда детето да нощува, когато се изпълнява определения режим на лични отношения, както и какви са условията в него. Излага, че режимът е неконкретизиран и на практика неизпълняем. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и определен предложения в жалбата режим на лични отношения. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна И. Ш. Х., чрез адв. С. А., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. По отношение на искането за промяна на определения режим на лични отношения, въззиваемият счита решението в тази част за правилно, законосъобразно, обосновано и кореспондиращо със събраните в хода на процеса доказателства, доколкото е съобразен с обстоятелството, че бащата живее и работи в Германия и осъществяването на контакт с детето е силно ограничено. Излага, че предложеният от майката режим на лични отношения във въззивната жалба би прекъснал връзката на бащата с детето и би довел до липса на общуване между 1 тях. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Дирекция “Социално подпомагане“ – Варна не изразява становище по депозираната въззивна жалба.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.49 СК се излагат следните твърдения от страните:
Ищцата Х. основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С ответника сключили граждански брак на 07.06.2021 г. в град Врана. След запознанството си заминали за Германия, където живеели заедно с родителите на ответника. Отношенията им започнали да се влошават като при скандал между тях, той се държал грубо, обиждал я и дори и посягал физически, въпреки че по това време вече била бременна. На 08.05.2021 г. се върнали в България и тя се прибрала при родителите си, то Х. настоявал да се оженят заради детето като обещал, че ще се промени. След връщането им в Германия, отново ответникът бил агресивен като целта от сключването на брака била необходимостта от получаване на допълнителни помощи под формата на „детски" от центъра в Германия. Скандалите между тях били съпътствани с физическо насилие, а тя не разполагала със средства, поради което била изключително зависима от ответника. Твърди, че последният не полагал грижи за нея по време на бременността като не осигурявал здравословна храна. Повод за напускане на жилището била отпусната помощ от 2000 евро за подготовка за раждането, която ответникът предоставил на майка си. Получила помощ от нейни близки, които й закупили билет до България и въпреки че била в осмия месец се прибрала. Оттогава ответникът не я е търсил и е дезинтересиран от състоянието й. Счита, че вина за разпада на брачната им връзка има ответника. Твърди, че от раждането на детето изцяло се е посветила на отглеждането му като тя полага непосредствени грижи за отглеждането му. Ищцата е осигурила всички необходими битови условия за отглеждането на детето и може да разчита на подкрепата на майка си и баба си. Предявените са искове за прекратяване на брака по вина на съпруга, за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете М. И. Х., ЕГН **********, за определяне режим на лични отношения между бащата и детето,, както и за заплащане на издръжка в полза на детето от бащата в размер на 300 лв. месечно.
Ответникът е представил отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва изложените обстоятелства, че вина за разтрогване на брачната връзка има той. Твърди, че ищцата искала да бъде с него, за да получи охолен начин на живот, а когато това не се осъществило, отношенията й към него охладнели. Заявява, че през цялото време я е издържал като тя не е работела изобщо. След сключването на брака, отново се прибрали в Германия като ищцата получавала лично за себе си 600 евро. Причината за раздялата между тях била, че след като си намерили квартира, в която да живеят самостоятелно, отделно от родителите му, направили ремонт с нови мебели като разходите били поети изцяло от родителите му и за да ги компенсира, той им предоставил сумата от 2000 евро. Това предизвикало гневна реакция у съпругата и тя с помощта на нейни роднини в Германия се 2 прибрала като в продължение на два месеца не успял да се свърже с нея. Заявява, че притежава добри родителски и възпитателски качества, а ищцата не притежава необходимия родителски капацитет. Предвид избухливия характер на съпругата му и честите, непредизвикани от нищото нервни кризи, както и липсата на трудови навици, счита, че майката не е подходящ човек за възпитанието и отглеждането на детето. Твърди, че той работи и живее в Германия, има сигурна работа и доходи, разполага с подкрепата на родителите си. Приет за разглеждане е насрещен иск на ответника И. Х., който е оттеглен в хода на производството, като производството по същия и по съединените с него небрачни искови претенции е прекратено с влязло в сила определение. След оттегляне на насрещната молба ответникът не оспорва исковата претенция родителските права за малолетното им дете да се упражняват от майката, както и детето да живее при нея. Оспорва размера на издръжката и моли да му се определи режим на лични отношения съгласно становище от 14.12.2022 г.
Дирекция „Социално подпомагане” Варна не изпраща представител в съдебно заседание. Изразява писмено становище, че е в интерес на детето то да контактува пълноценно с баща си при разширен режим на лични отношения.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението е влязло в законна сила в частите, с които е прекратен брака между страните, предоставеното е упражняването на родителските права по отношение на детето М. на въззивницата К. Х., при която е определено и местоживеенето му, осъден е бащата И.
Х. да заплаща издръжка в полза на детето М. в размер на 300 лв. месечно, считано от 04.11.2021г. и е постановено след развода майката да носи предбрачното фамилно име М..
Спорно между страните е обстоятелството какъв режим на лични отношения между бащата и детето следва да бъде определен и как да се изпълнява.
Досежно режима на лични отношения между бащата и детето, съдът намира, че с оглед установените инцидентни срещу между бащата и детето, както и ниската възраст на последното /3 години/, изключваща възможността редките срещи да са създали топла емоционална връзка между тях, е налице необходимост тепърва да бъде създадена такава връзка. Горното следва да бъде осъществено поетапно с оглед избягване неблагоприятните последици на отчуждение. В този смисъл са и дадените в раздел ІV от Постановление № 1/ 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, разяснения, съобразно които при определяне на режима на лични отношения между децата и родителя, който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет на интересите и желанията, на който и да е от родителите.
По делото безспорно е установено, че бащата е трайно установен да живее и работи в Германия, като връщането му в РБългария не е точно регламентирано кога се осъществява.
Предложението, направено от въззиваемия, да уведомява майката една седмица по-рано за дните, когато може да осъществява режим на лични отношения с детето, съдът намира за неуместно и не в интерес на детето, доколкото по този начин на осъществяване на режима се създава несигурност за плануването на евентуални почивки на майката с детето, пътувания, срещи. От друга страна, режимът следва да е ясно конкретизиран по дни и часове, за да 3 може същият да е изпълняем- при нужда да подлежи и на принудително изпълнение.
Като се има предвид, че детето до настоящия момент не е осъществявало регулярни срещи с бащата, а само инцидентни такива, то и за един продължителен период от време следва да бъде определен РЛО в присъствието на майката, без приспиване при бащата и за по-кратък период от време. Поради изложеното, съдът намира, че първите шест месеца от постановяване на съдебното решение бащата следва да осъществява срещи с детето М. всяка първа седмица от месеца /съдържаща първо число на съответния месец/ от 10,00ч. до 18,00ч. в събота, както и от 10,00ч. до 18,00ч. в неделя без преспиване, в присъствието на майката, в нейния дом или определено от родителите по взаимно съгласие място и при съобразяване дневния режим на детето. През посочения период на бащата следва да бъде предоставена възможност и за осъществяване на дистанционни видеоконферентни връзки всяка седмица вторник и четвъртък между 18,00 и 19,00ч. съобразно режима на детето за не повече от 15 минути, като майката следва да осигурява осъществяването на този контакт чрез мобилния си телефон и компютър.
След изтичане на шестте месеца до навършване на четири години бащата следва да осъществява контакт с детето всяка първа седмица от месеца за времето от 10,00ч. до 13,00ч. в събота и от 10,00ч. до 13,00 ч. в неделя без приспиване и без присъствието на майката.
Същият следва да взема детето от дома на майката и да го връща там. Запазва се онлайн контакта по 15 минути всеки вторник и четвъртък.
След навършване на четири години бащата може да взема и вижда детето всяка първа седмица от месеца /съдържаща първо число на съответния месец/ от 10,00ч. в петък /ако детето не е на училище, а в противен случай- след приключване на учебните занятия/ до 18,00ч. в неделя с преспиване.
Бащата може да взема детето М. всяко лято два пъти по 10 дни / общо 20 дни/ в периода от 01.07. до 31.08., когато майката не ползва годишен отпуск, като конкретните периоди следва да бъдат определени по съгласие между родителите. За целта не по-късно 31.05. майката следва да представи график на бащата кога е заявила за ползване годишния си отпуск през лятото. Бащата И. Ш. Х., ЕГН **********, следва не по-късно от 10.06. да посочи през кои периоди ще ползва летния РЛО.
Бащата може да взема детето всяка нечетна година за Коледните празници от 10.00 ч. на 24.12 до 18.00 ч. на 27.12; всяка четна година на Новогодишните празници от 10.00 ч. на 31.12 до 18.00 ч. на 02.01.
Същото право има бащата и всяка четна година за Великденските празници от 10.00 ч. Велика събота до 18.00 ч. на Светли понеделник.
Бащата следва да бъде задължен да уведомява майката, ако няма да упражни режима на лични отношения както ежемесечен такъв, така и по празниците, не по-късно от две седмици преди началната дата на режима, освен ако неползването му се дължи на обективни непредвидени обстоятелства.
През посочения период на бащата следва да бъде предоставена възможност и за осъществяване на дистанционни видеоконферентни връзки всяка седмица вторник и четвъртък, както в неделя, когато през същата не се е осъществил РЛО, между 18,00 и 19,00ч., като майката следва да осигурява осъществяването на този контакт чрез мобилен телефон и компютър.
Решението на ВРС следва да бъде отменено в атакуваната част и определен режим на лични отношения между бащата и детето М. в посочения смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2150/14.06.2023 г. по гр. д. № 15663/2021 г. по описа на ВРС в 4 частта, с която на И. Ш. Х., ЕГН **********, е определен режим на лични отношения с детето М. И. Х., ЕГН **********,
Разпечатката съдържа 36 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78426ae5-6ed3-4326-8288-28a2ee1dd58a