Протокол № 43 от 16.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 43 гр. Пазарджик, 13.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20225200900089 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

За ищеца „Сайлест“ ЕООД - редовно призован, се явява адв. Д. редовно упълномощен.

За „Булгар Минерали Стрелча“ АД (в несъстоятелност) не се явява представител. Явява се синдикът И. К..

Третото лице помагач Л. А. К. не се явява.

Страните са редовно призовани.

Явява се вещото лице Х. К. и Л. Ц..

Явява се свидетелят И. Илев, който се намира пред съдебната зала.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СИНДИК К.: Да се даде ход на делото.

ЛЮБКА К.: Да се даде ход на делото.

Съдът, при редовно призовани страни, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Д.: Поддържам исковата молба.

Съдът при условията на чл. 375 от ГПК пристъпи към доклад по делото.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

1

Настоящото производство е образувано по искова молба на „Сайлест“ ЕООД, ЕИК ::::::::::, със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, вх. А, ап. 1, срещу „Булгар Минерали Стрелча“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ::::::::::, със седалище и адрес на управление гр. Стрелча, ул. „Фелдшпати“ № 1.

Претенцията с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ е да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на неприето вземане в размер на 7007.25 лв. на „Сайлест“ ЕООД от „Булгар Минерали-Стрелча“ АД (н.), включено в списъка на неприетите вземания, обявен на 08.02.2022 г. в ТРРЮЛНЦ, за което с определение № 260095/13.05.2022 г., постановено по т.д.66/2010 г., ПзОС е оставил без уважение възражението на „Сайлест“ ЕООД срещу включването му в списъка на неприетите вземания, обявен на 08.02.2022 г., както и че това вземане съществува в претендирания размер с ред на удовлетворяване - чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

В молбата са изложени следните обстоятелства: Твърди се, че като кредитор в производството по несъстоятелност на „Булгар Минерали Стрелча“ АД (БМС АД) по т.д. № 66/2010 г. на ПзОС, с молба вх.№ 260081/14.01.2022 г. ищецът „Сайлест“ ЕООД предявил вземане в размер на 10651,02 лв., представляващо обезщетение за лишаването от ползване от ответника на собствения му поземлен имот с идентификатор *** (със стар номер по КВС 000680), находящ се в землището на гр. Стрелча, м.Радин дол. Претендираното обезщетение е за ползваната от ответника площ от този поземлен имот, находяща се източната част на имота с площ 9343 кв.м., в която в периода 01.10.2021 г. - 31.12.2021 г. ответникът складирал своя продукция, представляваща пречка теренът да се използва по предназначение.

Синдикът на ответното дружество приел частично за основателно претендираното вземане до размер на 3 643,77 лв. от общо 10651,02 лв. и го включил в за този размер в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 08.02.2022 г. Останалата част от вземането в размер на 7007.25 лв. синдикът включил в списъка на неприетите вземания, обявен на същата дата.

Против неприетото вземане в размер на 7007,25 лв. ищецът подал възражение с вх. № 260348/15.02.2022 г. С определение № 260094/13.05.2022 2 г. по т.д. 66/2010 г. обявено в TPРЮЛНЦ на 13.05.2022г., съдът оставил без уважение това възражение, поради което размера на вземането от 7007,25 лв. се считал за неприет. Изложеното мотивирало ищеца на основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ да иска от съда установяване съществуването на своите вземания, включени в списъка на неприетите вземания.

Аргументирайки основателността на претенцията, ищеца твърди, че е собственик на описания по-горе недвижим имот на основание влязло в сила Постановление за възлагане № 8/13.07.2016 г., издадено по т.д. № 66/2010 г.

ПзОС, влязло в сила на 19.12.2016 г. и вписано в имотния регистър на 23.12.2016 г. Въз основа на извършения въвод от 05.01.2017 г.по реда на чл.717 буква „л“ от ТЗ ищецът и понастоящем владеел целия недвижим имот.

Твърди се, че директно върху производствения терен в източната част на недвижимия имот на открито била складирана т.н. „готова продукция” (млян пегматит), собственост през процесния период на ответника и заемаща площ от 9343 кв.м. от този терен.

С писмена покана ищецът определил на синдика срок до 30.09.2017 г., в който да освободи описаната част на имота от готовата продукция, като изрично определил и размер на бъдещо дължимо обезщетение от 4000 лв. месечно в случай, че е налице неизпълнение.

Въпреки това и до настоящия момент синдикът не освободил описаната част от имота на ищеца и така лишавал „Сайлест“ ЕООД от пълноценното ползване на закупената от него недвижима собственост, в която бил надлежно въведен във владение. В процесния период имотът носил полза за ответника, защото той спестил средства, държейки там складирана готова продукция без да плаща за това.

Налице било обогатяване без основание за сметка на „Сайлест” ЕООД, поради което се дължало исканото обезщетение за ползването на източната част на имота в периода 01.10.2021 г. - 31.12.2021 г., което ищецът твърди, че оценява общо в размер на 10 651.02 лв. за трите месеца или по 3550.34 лева месечно.

Поддържа се, че сроковете за освобождаване на източната част от имота, дадени на ответника с поканата са изтекли на 30.09.2017 г., поради което и след като това не било сторено, длъжникът бил в забава и дължал плащане на описаните в исковата молба обезщетения.

3

С Определение № 202/07.07.2022 г. съдът е конституирал Л. А. К., ЕГН 710205630 от гр. София, като трето лице – помагач, на страната на ответника.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от страна на несъстоятелния ответник БМС АД.

В същия срок е постъпил отговор от синдика И. К., който съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 4 ТЗ участва в процеса. Синдикът подържа становището, че искът е неоснователен, тъй като при приемане на предявеното вземане съобразил, че с влязъл в сила съдебен акт - Определение № 260558/26.11.2021 г. на ПзОС, при идентични спор и претенция, за еднакъв случай, за същата площ и между същите страни, само за различен период на вземането, било прието за основателно обезщетение в размер на 0.13 лв./кв.м.

(9343 кв.м х 0.13 лв. = 1214,59 лв. на месец, т.е. 3643,77 лв. – за 3 месеца. Тази сума фигурирала в списъците на приетите вземания, а за разликата до 10 651,02 лв., или 7007,25 лв., били включени в списъка с неприети вземания, обявен на 08.02.2022 г.

В срок е постъпил и писмен отговор от третото лице-помагач Л. К., която оспорва изцяло основателността на претенцията.

Твърди се, че при извършения въвод в имота, отразен в протокола от 05.01.2017 г., ищецът не възразил относно наличие на имущество на несъстоятелния длъжник, което да му пречи да упражнява правото си на собственост. Страните не направили и констатации за наличието на готова продукция – вид, количество, площ в източната част на имота. В тази връзка се оспорва твърдението, че през месеците октомври, ноември и декември 2021 г. заетата площ с готова продукция е била 9343 кв.м.

Наред с това „Сайлест“ ЕООД не представил доказателства за установяване основанието и размера на предявеното от дружеството вземане.

Сочи се, че действително в източната част на имота имало разположени две пирамидални купчини с готова продукция, но ищецът не представил доказателства, че същата е собственост на несъстоятелното дружество.

Твърди се, че площта заета от въпросните купчини е 4729 кв.м., като се позовава на заключенията на в.л. Х. К. по множество дела в ПзОС.

Изложени са твърдения, че след постановяване на Решение № 157/25.11.2015 г. по т.д. № 66/2010 г., с което съдът обявил в несъстоятелността и прекратил дейността на БМС АД (н.), била извършена и 4 дерегистрация на дружеството по ЗДДС. В тази връзка бил изготвен Оценителски доклад за определяне пазарната стойност на материалните активи, собственост на несъстоятелния длъжник, в който като краткотрайни активи фигурирали: 1) Ocн.материали - натриев полуфабрикат - 7159,36 тона;

2) Осн.материали -пегматит млян ІІ-ро кач., насипен - 1650 тона; 3) Полуфабрикат - пегматит млян ІІ-ро кач.- 2417,42 тона; 4) Готова продукция минерално брашно 1564,78 тона и 5) Готова продукция - пегматит - 441,97 тона. Същите били описани от синдика в списъка с готова продукция, представен по т.д. № 66/2010 г., а с отделна молба синдика уведомил съда, че наличните количества млян пегматит са в размер на 43278.21 тона. Изразява се становище, че въпросните количества, описани в цитирания оценителски доклад не можело да бъдат заприходени като собственост на несъстоятелното дружество, още повече, и тъй като след извършения въвод във владение фактическата власт върху имота се е упражнявала от „Сайлест“ ЕООД.

Излагат се твърдения, че синдикът поканил кредиторите на несъстоятелността да купят т.н. „готова продукция“, като в крайна сметка през месец май 2022 г. дружеството ищец - „Сайлест“ ЕООД закупило от БМС АД (н.) 26 194,21 тона от натриев полуфабрикат (какъвто според третото лице длъжникът не притежавал) и каквато продукция не била обявявана от синдика за продажба. Аргументира се тезата, че в случая съществувала пълна неяснота относно това какви видове продукция и в какво количество притежава и съответно съхранява на процесната площ несъстоятелното дружество и има ли на площта продукция, която не е негова собственост.

Сочат се съображения.

Отделно се поддържа, че т.н. „свлечена и разпиляна продукция“ е на площ 4614 кв.м. и същата представлява тънък слой бял прах, който покрива земната повърхност, и който съществува от много години (повече от 40г.) в резултат на осъществяваната в имота производствена дейност. Твърди се, че изпратената покана до синдика от 30.09.2017 г. да освободи имота се отнасяла единствено до двете купчини складирана продукция, но не и за разпиляната, за която липсвали доказателства, че е собственост на несъстоятелния длъжник

Освен това наличието на т.н. „свлечена и разпиляна продукция“ не създавала пречки на „Сайлест“ ЕООД да използва тази част на имота. В тази 5 връзка се твърди, че през м.октомври 2021 г. точно върху нея спокойно се извършвала дейност по сепариране на отпадъци, били разположени фургон, техника, купчини с отпадъци и хора, които извършвали дейност. Твърди се, че размерът на месечния наем е 0,13 лв. на кв.м., отнасяща се до подобен имот, приет с Определение № 260094/13.05.2022 г. по т.д.№ 66/2010 г. на ПзОС.

Иска се отхвърляне на претенцията.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила ДИМ от ищеца, в която са изложени съображения във връзка с депозираните писмени отговори от третото лице-помагач и от синдика.

Твърди се, че с отговора Л. К. не оспорвала, че в източната част на процесния имот в периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. имало налична готова продукция на БМС АД (н.) и че собственикът дължал обезщетение на ищцовото дружество, както и че площта от процесния имот заета с тази готова продукция в този период е 4729 кв.м. за пирамидалните купчини и 4614 кв.м. – за свлечена и разпиляна (общо 9343кв.м.).

Възразява се и че противно на твърденията на К., през процесния период свлечената продукция пречела на собственика да ползва заетата от нея част на имота, тъй като при дъждове в нея се потъвало (на дълбочина от около 20-30 см), а без премахването й (предвид липсата на здрава основа) било невъзможно да се построи каквато и да било сграда върху нея. Твърди се, че поради тази причина „Сайлест“ ЕООД било принудено през м. май 2022 г. да закупи от по-голямата част от складираната готова продукция (26 194,21 тона), за да започне освобождаване на тази част от производствения терен. Пояснено е още, че от месец май 2022 г. останалата част от готовата продукция, според ищеца, вече била собственост на третото за спора лице „Булгармин Инженеринг“ АД.

Позовава се на разрешенията, дадени по идентични казуси на настоящата и въззивната инстанции.

По отношение депозирания от синдика отговор се оспорва възражението му досежно сочения от него меродавен размер на обезщетението.