Решение № 656 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110213567 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на десети декември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 13567 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД срещу наказателно постановление /НП/ №843418-F824668 от 08.08.2025 г. на директор в ТД на НАП София, с което на жалбоподателя на основание чл. 17, ал. 1 от Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки (ЗСВТС) е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 11, ал.1, вр.чл.12, ал. 4 и ал.6 на ЗСВТС.

Жалбоподателят иска отмяната на НП като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, излагайки доводи за маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

1

Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

Н а 29.05.2025 г. С. Ф. – старши инспектор по приходите в НАП, след извършена проверка, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 15.02.2025 г. нарушение на ЗСВТС в присъствие на двама свидетели. Представител на нарушителя подписал АУАН без възражения. Такива не били подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 08.08.2025 г. Х. М. – директор в ТД на НАП София издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 19 от ЗСВТС и представените заповеди на ИД на НАП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира основание за отмяна на НП поради съществени отклонения от процесуалните правила.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 12.02.2025 г. „*****“ ЕООД в качеството си на интрастат оператор подало до НАП Интрастат декларация по Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки за месец януари 2025 г., с декларирана стойност на вътресъюзен износ 0,00 лв. На 28.01.2025 г. дружеството било изпратило стоки с краен получател в Полша, като стоките са получени на 30.01.2025 г., но получилото ги дружество е изпратило доказателство за получаването им (товарителница) на 15.02.2025 г. На 24.02.205 г. „*****“ ЕООД доброволно подало в НАП коригираща декларация по ЗСВТС за вътресъюзен износ, с декларирана стойност на износа за м.януари 2542579 лв.

На 13.03.2025 г. на служители на НАП било възложено извършване на проверка по спазване на ЗСВТС, като в резултат на проверката било прието, че жалбоподателят е извършил административно нарушение и бил издаден процесният АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетеля С.Ф. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. Следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка по същество.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят формално е нарушил разпоредбата на чл. 11, ал.1, вр.чл.12, ал. 4 и ал.6 на ЗСВТС.

Съгласно чл. 11 от закона интрастат операторите подават Интрастат декларация до 142 о число на месеца, следващ референтния период. Декларациите по този закон биват месечни и коригиращи. Отстраняването на грешки в подадена месечна декларация се извършва от Интрастат оператора с подаването на коригираща декларация, като интрастат операторът е изпълнил задължението си за подаване в срок на месечна декларация, ако допуснатите грешки са отстранени в срока за подаване на месечна декларация, т.е. до 14 число на съответния месец.

Санкционната разпоредба на чл. 17 от ЗСВТС предвижда, че Интрастат оператор, който не подаде Интрастат декларация, не я подаде в предвидените срокове или предостави неизчерпателни или неверни данни в Интрастат декларация, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

По делото е безспорно, че жалбоподателят е интрастат оператор по смисъла на чл. 7 от закона, като в подадената му на 12.02.2025 г. декларация за м. януари 2025 г. не е отразен извършен през месеца вътресъюзен износ. Тази грешка е отстранена с подадена коригираща декларация на 24.02.2025 г. – извън предвидения в закона срок, поради което дружеството от обективна страна е нарушило разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС.

Съдът обаче намира, че в случая по отношение на описаното в НП нарушение следва да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Съгласно него при маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажен случай", съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Преценката за обществена опасност на нарушението следва да се извърша на база на това какви обществени отношения засягат типичните нарушения от този вид и степента на засягането им в конкретния случай.

В настоящия казус нарушението е формално, но разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е обща и може да намери приложение при всички видове административни нарушения, като докато наличието на определени вредни последици не е от значение за съставомерността на нарушението, именно въз основа на тях се прави преценка за конкретната обществена опасност на деянието. Жалбоподателят е констатирал сам грешка в подадената месечна декларация и я е отстранил по предвидения в закона ред, по своя инициатива, преди образуване на административно-наказателно производство, като периодът на забава не е значителен – девет дена и се дължи на постъпили със закъснение документи от трето лице дружеството-получател на износа, предмет на деклапацията. Противно на доводите на извършилите проверката служители на АНО, получаването на товарителницата е относимо към процесното задължение, доколкото преди получаване на доказателство за точното количество и вид получени стоки, деклариращото лице би рискувало да подаде отново непълна информация в коригиращата декларация. Липсват и данни за други правонарушения от страна на жалбоподателя, като следва да се посочи и че при индивидуализация на имуществената санкция АНО е определил размер над минималния без да посочи каквито и да е конкретни аргументи за завишена обществена опасност на деянието. При преценка на така изложените обстоятелства съдът намира, че следва да намери приложение чл. 28 от ЗАНН и жалбоподателя да не бъде санкциониран, а да бъде предупреден. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на НП. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

3

По изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият състав приема, че жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски, но не доказва извършването на такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ №843418-F824668 от 08.08.2025 г. на директор в ТД на НАП София, с което на „*****“ ЕООД на основание чл. 17, ал. 1 от Закона за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки (ЗСВТС) е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 11, ал.1, вр.чл.12, ал. 4 и ал.6 на ЗСВТС.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН „*****“ ЕООД, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4