Решение № 3094 от 25.04.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 25.04.2019 г.

В

И М Е

Т О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я: БОРЯНА ПЕТРОВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12056 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № І-31-152283 от 21.06.2017 г., постановено по гр.дело № 36646/2016 г. на СРС, І Г.О., 31 състав, са отхвърлени предявените от Д.В.Й., ЕГН **********, против В.Й. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК за признаване за установено в отношенията с ответника, че ищцата е собственица на основание приращение по чл.92 ЗС във връзка с договор за продажба от 02.12.1996 г., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, том LLXXVІІ, дело № 25395/1996 г. от Д. Г.-І нотариус при Нотариална служба при СРС, а в условията на евентуалност-на основание изтекла придобивна давност на двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 37,00 кв.м., състояща се от: кухня, стая и мазе на първия етаж и от кухня, стая и балкон на втория етаж, с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/ 17.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК, намираща се в празно дворно място в гр.София, район“ Банкя“- вилна зона Иваняне, с площ от 720 кв.м., съставляващо парцел ХХVІ-711 от квартал 9 по плана на вилна зона Иваняне при съседи по скица: улица, парцел ХХVІ-710, парцел ХХVІІ-712 и парцел ХХV-713, а сега поземлен имот по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/ 17.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК и видно от скица № 15-6270-08.01.2016 г., издадена от СГКК-гр.София, с идентификатор *** и адрес: с.Иваняне, район Банкя, ул.“ *****“ № **, с площ 763 кв.м., при съседи: 32216.2298-710, ***, ***, 3226.2298.3693. С решението на съда е осъдена Д.В.Й., ЕГН **********, да заплати на В.Й.В., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1000 лв., разноски, сторени в производството.

Срещу решението на СРС, 31 с-в е постъпила въззивна жалба от ищцата Д.В.Й., подадена чрез пълномощника адв.П.Г., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения установителен иск за собственост, по съображения подробно изложени в жалбата. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник В.Й.В., чрез пълномощника си адв.М.Ц. оспорва жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. В процесния случай, при постановяването му неправилно е приложен материалния закон/ чл.92 от ЗС/. С оглед на което същото се явява по същество неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявения от ищцата срещу ответника установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по приращение на процесния недвижим имот. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото. Доводите изложени в жалбата, относно неправилност на обжалваното решение са изцяло основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, съдът приема за установено следното:

Предявен е иск за признаване право на собственост на ищцата по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание приращение по чл.92 ЗС във връзка с договор за продажба от 02.12.1996 г., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, том LLXXVІІ, дело № 25395/1996 г. от Д. Г.-І нотариус при Нотариална служба при СРС, както и евентуално на основание изтекла придобивна давност/ за периода от м.декември 1996 год. до м.май 2009 г./ на двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 37,00 кв.м., състояща се от: кухня, стая и мазе на първия етаж и от кухня, стая и балкон на втория етаж, с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/ 17.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК, намираща се в празно дворно място в гр.София, район“ Банкя“- вилна зона Иваняне, с площ от 720 кв.м., съставляващо парцел ХХVІ-711 от квартал 9 по плана на вилна зона Иваняне при съседи по скица: улица, парцел ХХVІ-710, парцел ХХVІІ-712 и парцел ХХV-713, а сега поземлен имот по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/ 17.01.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК и видно от скица № 15-6270-08.01.2016 г., издадена от СГКК-гр.София, с идентификатор *** и адрес: с.Иваняне, район Банкя, ул.“ *****“ № 54, с площ 763 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, 3226.2298.3693. Съдът приема, че в настоящия случай, ищцата се е позовала на повече от едно придобивно основание при условията на евентуалност/ приращение по чл.92 от ЗС и изтекла в нейна полза придобивна давност/ по отношение на процесната вилна сграда, изградена в собствения й недвижим имот описан по-горе. В случая, след като ищцата се е позовала на повече от едно придобивно основание при условията на евентуалност и поддържа тези основания и пред въззивния съд, въззивната инстанция дължи произнасяне по основанието, заявено като главно и ако приеме същото за неосъществило се, и по основанието, наведено като евентуално. Произнасянето по всяко едно от заявените основания следва да включва подвеждането на установените факти към приложимата правна норма и при спазване на установените в процесуалния закон правила за разпределяне на доказателствената тежест. По заявеното главно придобивно основание / приращение по чл.92 от ЗС/, съдът приема следното:

Безспорно установено е по делото обстоятелството, че по силата на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 02.12.1996 год., обективиран в нот.акт № 145, том LLXXVІІІ, дело № 25395/1996 г. на Д. Г.-І нотариус при Нотариална служба при СРС, Й. В. Н. и С.А.Н.а са продали на внучката си Д.В.Й., следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им на името на Й. В. Н. и представляващ съпружеска имуществена общност: празно дворно място в гр.София, район“ Банкя“- вилна зона Иваняне, с пространство от 720 кв.м., съставляващо парцел ХХVІ-711 от квартал 9 по плана на вилна зона Иваняне при съседи по скица: улица, парцел ХХVІ-710, парцел ХХVІІ-712 и парцел ХХV-713, срещу заплащане на сумата от 200000 лв./ двеста хиляди лева/. Установява се също така, че продавачите Й. В. Н. и С.А.Н.а са си запазили правото на ползуване върху продавания имот безвъзмездно, заедно и поотделно, докато са живи.

Спорно е по делото между страните обстоятелството, дали ищцата Д.В.Й. е станала собственик на процесната вилна сграда по силата на приращение по чл.92 от ЗС, в момента на придобиване на правото на собственост върху дворното място, върху което е изградена сградата/ през м.12.1996 год./.

Безспорно е по делото обстоятелството, че към този момент / 02.12.1996 год./, в процесното дворно място придобито по силата на договор за покупко- продажба от страна на ищцата е била изградена процесната вилна сграда. Това обстоятелство не се оспорва от страна на ответника. От друга страна, с оглед представения по делото акт за узаконяване № 7 от 22.02.1991г., издаден от ОбНС гр.Банкя, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че още към този момент, процесната вилна сграда е била изградена и узаконена.

Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Затова когато собственикът прехвърля земята се счита, че се прехвърлят и постройките в нея като приращение. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключване на договора, т.е. ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане, в който случай правото на собственост върху построеното се отделя от земята по установения в разпоредбата на чл.63 от ЗС принцип, като прехвърлителят го запазва за себе си. Съдът приема, че само ако изрично е посочено в договора, че те не са предмет на разпореждането, по отношение на тях приобретателя не придобива собствеността върху сградите или върху част от тях. Следователно при прехвърляне на собствеността върху един недвижим имот се счита, че се прехвърлят и постройките в него, като приращение. Само ако в договора изрично е посочено, че те не са предмет на разпореждането, приобретателя не придобива собствеността върху тях или върху част от тях. В процесния случай, видно от договор за продажба от 02.12.1996 г., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, том LLXXVІІ, дело № 25395/1996 г. на Д. Г.-І нотариус при Нотариална служба при СРС, от който ищцата Д.В.Й. черпи правата си, изрично е посочено, че Й.

В. Н. и С.А.Н.а са продали на внучката си Д.В.Й., празно дворно място. Не се оспорва от страна на ответника обстоятелството, че към този момент дворното място, което е придобила ищцата вече е било застроено с процесната вилна сграда, за която ищцата твърди, че е собственик на основание приращение по чл.92 от ЗС. Т.е. в случая ищцата е придобила по силата на договор за покупко-продажба празно дворно място, като в същия изрично не е посочено, че построената в процесния недвижим имот, вилна сграда не е предмет на разпореждането. Съдът приема, че процесната вилна сграда не е била изключена изрично от продажба, поради което с оглед разпоредбата на чл.92 от ЗС следва да се приеме, че ищцата е придобила както дворното място, така и всичко, което се намира върху мястото- постройки и насаждения, включително процесната вилна сграда.Т.е. прехвърлителния ефект на продажбата по нот.акт от 1996 год. е настъпил и за изградената към този момент вилна сграда в продаденото на ищцата дворно място. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК, решение № 529/ 09.07.2010 г. по гр.дело № 1129/ 2009 г. на І г.о. на ВКС е прието, че щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи/ подобрения/, които се намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото: сградата, посажденията, оградата и др., като запазването на собствеността върху сградата отделно от мястото трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл.92 от ЗС. В настоящия случай, в процесния договор за продажба от 02.12.1996 г., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, том LLXXVІІ, дело №