Решение № 169 от 22.07.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Тетевен, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100149 по описа за 2024 година

Предявен е иск за прогласяване нищожност на договорна клауза,с цена на иска 4038.70 лева.

Ищецът твърди,че на 13.04.2023г е сключила с ответника договор за кредит,по силата на който са и предоставени заемни средства в размер на 2000.00 лева,при фиксиран лихвен процент по заема 40.03%,годишен процент на разходите 48.01% Съгласно чл.6.1. договорът следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител,отговарящ на условията в договора,а именно едно или две физически лица,които отговарят на кумулативно посочени в исковата молба условия.

В случай на неизпълнение на условията в чл.6.1. от договора,ищецът дължи неустойка,визирана в чл.6.2 на кредитора в размер на 4038.70 лева,която той следва да престира разсрочено,заедно с погасителната вноска.Ищецът е усвол изцяло заемният ресурс,но не дължи плащания за неустойка.

Преценката за действителността на клауза за неустойка и за нейния обоснован размер,следва да бъде извършена следва да се извърши при спазване на критериите,заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. №1/09г Неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция.Същата е 200% от заетата сума в размер на 2000.00 лева.

1

Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски,като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя.

Ответникът е поставил неизпълними изисквания ,за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.19,ал.4 от ЗПК.

Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата и обезщетителна функция.

Явно е,че кредиторът не е търсил обезпечение,тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители-едва 3 дни след сключване на договора.

Поставяне на изисквания за лично обезпечение на посочени в исковата молба Директиви.

Моли да бъде постановено решение,с което прогласи нищожността на клаузата на чл.6.2 от договора за кредит от 13.04.2023г,като противоречаща на принципа на добрите нрави,заобикаляща материалноправните изисквания на чл.19,ал.4 от ЗПК,накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11,т.9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,който оспорва като неоснователни претенциите на ищеца.Излага,че не е налице недействителност на оспорената клауза по смисъла на ЗПК.Оспорва твърдението на ищеца,че клаузите са в противоречие с принципа на добросъвестност и справедливост.Предоставена е преддоговорна информация на ищеца,договорът му е четвърти по ред с идентични условия и задължения.Ищецът е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД.Разполагал е с 14 дни за да упражни правото си на отказ от договора,съгласно чл.28,ал.5 от Общите условия и чл.29 ЗПК.При формиране на годишния процент на разходите са спазени изискванията на ЗПК.Неустойката е действителна и по смисъла на ЗЗД.Неоснователни са и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя.

С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца,за заплащане,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,на сумата от 748.20 лева,представляваща част от неизплатено задължение за главница по договора,ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното заплащане.

Моли да се извърши прихващане с насрещни вземания на страните при постановяване на съдебното решение.Моли да се отхвърлят претенциите на ищеца,като неоснователни.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор по насрещната искова молба,в 2 който ответникът по този иск Д. д,чрез пълномощника си адв.Иванова,в който счита същия за неоснователен и недоказан.Счита,че договорът за кредит е нищожен,поради противоречие с добрите нрави и поради това че е сключен при неспазване на норми на ЗПК.Прави възражение за прихващане,в случай,че съдът счете предявения иск за основателен,със заплатени от ответника по иска недължими суми в размер на 1251.80 лева,от които такси в размер на 124.00 лева,възнаградителна лихва в размер на 133.50 лева и неустойка в размер на 994.30 лева,включени във всяка една от погасителните вноски.

С молба от 24.06.2024г/стр.106 от делото/ ответникът по насрещния иск е прецизирал възражението си за прихващане.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.счетоводната експертиза,изготвена от вещото лице Р. Х.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Приложен е Договор за паричен заем Кредирект дг между страните по делото,съгласно клаузите на който заемодателят „Сити кеш“-ООД-София е предоставило на Д. М. Д. от з,Лов.обл. заем в размер на 2000.00 лева,,с посочена последна падежна дата на 14.10.2024 година,при следните параметри: годишен процент на разходите 48.01%,,фиксиран годишен лихвен процент 40.05%. В погасителния план по договора за отразени датите на падежните вноски/18 броя/,съответно за главница,лихва,вноска по неустойка и крайна сума за плащане.

Съгласно чл.6.1 от договора,заемателят се задължава в срок от 3 дни,считано от усвояването на заемната сума,да предостави обезпечение ,по начина и реда и отговарящо на условията на чл.33,ал.1 от Общите условия-поръчител или банкова гаранция/поне едно от изброените/.

Съгласно чл.6.2. от договора,при неизпълнение на т.6.1 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 4 038.70 лева.Неустойката се начислява автоматично ,като се заплаща разсрочено съгласно погасителния пран по договора.

С насрещния иск заемателят е представил доказателства за извършените плащания по договора за паричен заем,които са съобразени при констатациите и от вещото лице,изготвило съд.-счетоводната експертиза.

От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че при включени плащания на сумата по чл.6.2 от договора в размер на 4054.90 лева,годишният процент на разходите е 610.76% при уговорен в договора 48.01%

В годишния процент на разходите по чл.3 от Договора,в размер на 48.01% са включени сумите за лихва по погасителния план.

По договора за паричен заем ищецът е извършил следните плащания на заемателя: договорна лихва в размер на 184.05 лева,неустойка в размер на 943.75 лева,такси в размер на 124.00 лева или общо по договора е заплатил сума в размер на 1251.80 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни 3 изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.. 26, ал.. 1 ЗЗД, с който се иска прогласяване нищожността на неустоечната клауза, предвидена в договора за потребителски кредит,сключен между страните, съдът намира за допустим.

Разгледан по същество, същият е изцяло основателен, като съображенията за това са следните:

Несъмнено изхождайки от предмета и страните по процесния договор - физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл..3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,уредени в глава трета, чл..10 и чл.11 ЗПК.Съдът на Европейския съюз СЕС/ многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Съдът намира, че уговорената в договора за кредит неустоечна клауза в чл.6.2 е нищожна.

На първо място тя накърнява добрите нрави. При тази преценка следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за заем и вида на насрещните престации. В случая неустойката обезпечава изпълнението не на основното задължение по договора, а именно връщането на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва, а акцесорно такова - представянето на обезпечение, т.е. дължи се независимо от изпълнението на главното, като включването на размера й в общите разходи по кредита води до значително увеличение на дължимата за връщане сума в сравнение с отпуснатата сума по кредита.. Ето защо, следва извода, че уговорена по този начин, тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост..

От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната клауза, са съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.. В чл.16, ал.1 от ЗПК, обаче е предвидено задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчна информация. При това положение се налага извод, че тя е в противоречие с целта на тази законова разпоредба, тъй като с нея на практика се прехвърля риска от неизпълнение на вмененото от законодателя на кредитора търговец задължение да провери платежоспособността на потребителя-длъжник върху последния.

Също така се вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение след като заемът е отпуснат, а ако не го направи, задължението му нараства значително, което благоприятства достигането на свръхзадлъжнялост, което е допълнителен аргумент за противоречието й с 4 добрите нрави. Процесната клауза е неравноправна и съгласно чл..143, ал..2, т..5 от ЗЗП, според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорка, която го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.. Ето защо, на основание чл.. 146, ал..1 от ЗЗП и доколкото няма данни да е индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна, поради което произтичащото от нея вземане е недължимо от потребителя-длъжник по договора за заем/кредит.

На следващо място, с уговарянето на такива клаузи, се заобикаля и законът – чл..33, ал..1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл..33, ал..1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна.. Отделно от това следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл..71 ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл..71 ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. Съгласно чл.. 2 ЗПК, целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.Един от аспектите на отговорно поведение на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит е задължението на кредиторите преди сключването на договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя – аргумент от чл.. 8, § 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23..04..2008г.. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102/ЕИО на Съвета и чл.. 16, ал.. 1 ЗПК.. Следователно с подобни клаузи за предоставяне на обезпечение, за неустойка за липса на такова, чрез икономически средства 5 кредиторите прехвърлят тежестта от неизпълнението на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя, се обезпечават евентуалните неблагоприятни последици от неизпълнението на договора за потребителски кредит,поради поведението на кредитора. Подобни клаузи са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на потребител и търговец. Съгласно чл.. 146, ал.. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Ако клаузите са били изготвени предварително, се счита, че същите не са уговорени индивидуално, тъй като потребителят не е имал възможност да въздейства върху съдържанието им. Точно такъв е настоящият случай.

Разпечатката съдържа 40 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7841247c-baf5-40f1-8a2a-3b3cb8a5c87e