Решение № 237 от 05.02.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 5185/2015
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 05.02.2019
- Състав
- МАРИЯ ЯНКОВА ВРАНЕСКУ
Цитирани разпоредби
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.230 · Закон за задълженията и договорите
- чл.231 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.193,ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.226 · Кодекс за застраховането
- чл.208 · Кодекс на труда
- чл.343 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
Р E Ш Е
Н И Е гр. С., 05.02.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря: ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 5185 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.208 КЗ/ отм./ вр.чл.201,ал.2 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от „Б.Б. ЕООД Търговски център за Работилницата, Дома и Градината К.Д.ЕИК********срещу ЗАД” Б. В.И.Г.” ЕИК ******* и при евентуалност иск с пр.осн.чл.50 от ЗЗД срещу П.Л. ЕООД/предходно наименование Е.Г.И.Б. / ЕИК *******.
По делото като трето лице помагач е конституиран наемодателя Т.Р.П.2 ЕАД ЕИК******* ИЩЕЦЪТ твърди, че от 19.01.2011г. е наемател на обект Магазин Баухаус, нахоящ се в кв.8а по регул.план на гр.С., м.Задгарова артерия изграден върху УПИ VІ - 1415, УПИ ХІІІ -1415 , УПИ ХVІІ -1415 със застроена площ от 19 226.83 кв.м..
Наемодаетел по договора му е Т.р.п.2
ЕАД, а от юли 2011г. собствеността върху имота е придобита от ответика П.л.
ЕООД с предходно наименование Е.Г.България ЕООД. Наетия имот е предаден на ищеца с приемо предавателен протокл от 28.03.2012г. За да упражнява търговската си дейност в магазина ищецът наемател закупува и инсталира в наетия обект голямо количество компютърни компоненти, като компютри, сървъри, захранващи устройства и др. чрез които съхранява и управлява своите база данни и цулиу дрят необходим за търговската му дейност софтуер. Тези компоненти са разположение в специално помещение за компютърна техника / сървърно помещение/.
С тази техника се обслжва и защита на достъпа, техническата климатизаци и др. В магазина е имало и колямо количество стоки предназначени за продажба на дребно на клиентите на магазина Баухаус. Полагайки грижата на добрия търговец ищеца е застраховал всички тези компютърни стоки срещу рискове от тяхното увреждане или погиване. Застрахователния договор е сключен на 13.01.2014г. със застрахователя във формата на комбинирана застрахователна полица Имущество Полицата е със срок на действие от 20.01.2014г. до 19.01.2015г. и по нея дължимата застрахователна премия от 8 519.04 евро е платена с платежно нареждане от 07.02.2014г. .
На 27.11.2014г. е настъпило застрахователно събитие – наводнение в резултят на което ищецът е претърпял значителни материални щети. . Причината за наводнение е пробив в противопожарен водопровод преминаващ по тавана на наемания обект, което е установено и в протокола за оглед съставен от представителите на застрахователя от 27.11.2014г. В резултат на пробива изтича голямо количество вода, което залива и унищожава голям брой работещи в този момент компютърни компоненти, както и стоки на склад. Всички причинени от това събитие щети попадат в обхвата на прокритието на застрахователната полица. Застрахователя е своевременно уведомен за събитието. В протокола на първия оглед застрахователя е препоръчал допълнителни експертни огледи на увредените компютърни компоненти. Такива са извършени от фирмите, от които са закупени и които са поели отговорност за гаранцията, като са установени увредените компоненти и степента на тяхното увреждане. Съгласно установеното претърпените щети се разделят на две големи групи : І. Унищожени или увредени компютърни и елекронни компоненти, ІІ. Унищожени или увредени стоки на склад.
Ищецът в исковата молба подробно е описал подробно увредените компютърни и електронни компоненти, като общата им стойност по цени на придобиване възлиза в размер на 675 690.47 лева. Тъй като предприятието на ищеца не може да функционира без компютърната си система се е наложило да се подменят увредените компоненти чрез закупуване на нови такива. Същите са подробно посочени в таблица № 2 на исковата молба, като общата им стойност възлиза в размер на 639 711.82 лв., . С ДИМ уточнява, че при изчисленията е допусната грешка и размерът е 669 869.22 лв. като ищецът уточнява, че стойността от тях само на увредените възлиза в размер на 559 784.18 лв., като това са сумите без ДДС и те така се претендират от ответника. Уточнява, че подменените не са от същия вид, тъй като увредените са били закупени през 2011 и 2012г. , а новите през 2015г. и не е имало възможност да бъдат същите. В исковата молба са описани подробно и увредените стоки, които се делят на изцяло увредени стоки и стоки с увредена опаковка, което води до намаляване на тяхната цена. Унищожените стоки са с обща стойност от 3 097.55 лв., а намалението на цената на стоките с увредена опаковка възлизат в размер на 3 744.25 лв.
Твърди, че общия размер на загубите в резултат на застрахователното събитие възлиза в размер на 566 625.98 лв. Тъй като застрахователя е изплатил сумата от 90 662.21 лв. за обезщетение, а е отказал за разликата, като ищецът намира отказа неоснователен, то моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 475 963.77 лв.. Претендира и законната лихва от предявяване на иска и разноски.
Спрямо втория ответник предявява искът при евентуалност ако не се уважи първия предявен иск изцяло или частично. Излага съображения, че този ответник е собственик на вещта причинила вредите, поради което носи отговорност за непокритите вреди, за разликата между размера на вредата и обезщетението изплатено от застрахователя. Спрямо неговите възражения с допълнителната искова молба уточнява, че отговорността по чл.50 от ЗЗД и по чл.343 от ТЗ е различна. В първия случай отговорността е за щети от вещта, а във втория случай за щети върху вещта, двете са различни и на различни основания, без да са свързаии по между си.
Моли да бъде осъден да им заплати сумата от 475 963.77 лв.
С ДИМ присъединява и предявява втори евентуален иск срещу ответното дружество, вече като застраховател по застрахователната полица на ответника П. Л. на основание настъпили вреди от застрахованата вещ на осн.чл.226 от КЗ. Обезщетението се претендира в размер на отхвърреланата претенция за разликата до пълния размер на претенцията.
ОТВЕТНИКЪТ
ЗАД „Б.В.И.Г.„АД оспорва исковете. Не оспорва факта на сключената застраховка, съответно пълното заплащане на застрахователната премия. Не оспорва, че е предявена претенция и образувана щета при застрахователя във връзка със застрахователното събитие, както и че във връзка с това са изплатили обезщетение в размер на 90 662.12 лв.
Намира, че частта от 89928.08 лв. от изплатеното обезщетение покрива щетите по електронното оборудване. За него при сключване на застраховката е избрано застрахователно покритие на стойност 200 000 евро, а застрахователната сума е избрана на база на действителната стойност. Застрахователя е ангажирал авариен комисар БЛА ООД, който да установи обстоятелствата около настъпване на събитието и да определи размера на дължимото обезщетение.При обработката на предоставената информация е установено разминаване между договорената застрахователна сума и стойността на електронното оборудване. По извлеченията от счетоводния баланс е установено че отчетната стойност на притежаваното от него електронно оборудване възлиза в размер на 1 192 643.50 лв., а баланасвота след прилжени амортизации възлиза в размер на 664 108.94 лв. т.е. и двете стойности са по-високи от избраната от застрахования и съдържаща се в застрахователния договор. Предвид на това при приета като най-близка балансовата стойност е констатирано значително подзастраховане което възлиза в размер на 0.5890 %, респ.именно той е съотнесен към определеното обезщетение. Дори и да се приеме основателност на исковата претенция то следва да се отчете наличието на подзастраховане и съответно обезщетението да се изчисли въз основа на съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната стойност. Между страните изрично е прието, че база за определяне на застрахователната сума е действителната стойност на повреденото имущество, а то е било закупено през 2011 и 2012 и към датата на събитието амортизирано, а обезщетението следва да репарира вредата към датата на настъпване на събитието поради което аварийния комисар е определил обезщетение в размер на 169 642.94 лв. въз основа на действителната стойност на увреденото имущество. При формиране на тази стойност са взети в предвид реално претърпените вреди и е съобразено обстоятелството, че мрежовото оборудване, системата за охрана на стоки и системата за видеонаблюдение са частично увредени. След прилагане на установения процент подзастраховане и прието че размерът на дължимото обезщетение е 99 921.20 лева. От него се намалява самоучастието от 10 % и съответно застрахователя намира, че размера на дължимото обезщетение е в размер на 89 928.08 лв. Неоснователно е искането размера на обезщетението да е съобразен с размера на загубата за замяна на увреденото оборудване с ново, тъй като по-този начин не се постига обезещетяване, а обогатяване за сметка на застрахователя. Обезщетението следва да е равно на размер на вредата към датата на настъпване на събитието и погиналото имущество безспорно не е ново. В противен случай следва да се приеме, че размерът подзастраховане е значитенло по-висок от приетия в аварийния протокол. По искането за обезщетение на изцяло увредени стоки. Същото е определено в размер на 2 542.27 лв. и от така определеното обезщетение е приспаднато договореното между страните самоучастие от всяка щета или 925 евро и по сметка на ищеца е изплатена оставащата сума в размер на 733.13 лв. По отношение на обезщетението на стоки с увредена опаковка и съответно намалена цена – оспорва изцяло дължимост, тъй като не им е предоставяна информация за такива стоки.
Самите стоки не са увредени и не е налице необходимост от тяхното обезценяване.
Наред с това обезценката е косвена вреда и по отношение на нея застрахователя не е приемал да носи отговорност. – т.4 от Падраздел VІІІ Общи изключения.
ОТВЕТНИКЪТ „П.Л.“ ЕООД намира, че искът срещу него е заведен при липса на пасивна процесуално-правна легитимация в лицето на П.Л. ЕООД, както и не е налице интерес за предявяване на такъв иск. Съгласно договор за финансов лизинг BG – 2010 – І – 00007 от 24.06.2011г. по силата на който П.Л.
ЕООД притежава качеството на лизингодател по договора за финансов лизинг на веща по отношение, на която са наведени твърдения, че станала причинена за претърпените вреди. Съгласно императивната разпоредба на чл.343 от ТЗ рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингополучателя, поради което не би могъл да носи отговорност за деликт, като собственик на вещта и съответно не е легитимиран да отговаря по иска и моли да бъде прекратено производството. Доколкото имотът е застрахован намира, че след настъпване на застрахователното събитие задължението на застрахователя за носене на риска се е трансформирало в задължение да се плати застрахователно обезщетение в съответствие с повелителната норма на чл.193,ал.1 от КЗ. Засегнатото имущество представлява стоки с максимално определена застрахователна стойност в размер на 6 500 000 евро и електронно оборудване със застрахователна сума в размер на 400 000 евро т.е. претендираното от ищеца обезщетение е в рамките на застраховаелната сума в съответствие с разпоредбата на чл.193,ал.2 КЗ.
Намира, че преди образуване на делото са били налице всички предпоставки за заплащане на цялото обезщетение и не е ясно защо е заплатено само частично такова.
Намира предявения иск срещу него също така за основателен, тъй като той не е страна в наемното правоотношение.
Между БАУХАУС АГ ГЕРМАНИЯ и „Т.р.п.2“
ЕАД е сключен наемен договор по отношение на новострояща се сграда на Магазин Баухаус, в посочените от ищеца имоти в м.Задгарова артерия. На 24.06.2011г. е сключен договора за фиансов лизинг цитиран по-горе, по който лизингополучател е наемодателя Т.р.п.2 ЕАД, а по него АГП Дивелъпмънт ЕАД е поръчител. По силата на нот.акт за продажба на недвижим имот № 166, т.І, рег.№ 3219, д.№ 80 от 14.07.2011г. в изпълнение на договора за финансов лизинг лизингодателя е придобил от Т.Р.П.2 ЕАД следния недвижим имот, представляващ част от обекта на финансов лизинг, а именно УПИ VІ-1415 – за офиси, жилища, магазини и ко, отелиета, от 48 922 кв.м. , при задължение на лизингодателя да предаде лизингования обект за стопанско ползване на лизингополучателя, който под формата на конкретни лизингови вноски изплаща възнаграждение за ползването на обекта. Предмет на договора за лизинг е именно прехвърления УПИ със строящата се в него сграда, предназначена за магазин Баухаус със застроена площ от 19 226.83 кв.м. Намира, че общите разпоредби на