Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 202 от 07.11.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 350/2024
Вид
Протокол № 202
Подписан
07.11.2024
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • §5, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

ПРОТОКОЛ

№ 202 гр. Варна, 06.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500350 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:02 часа се явиха:

Въззивникът С. Г. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат В. М. от АК - Варна, редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

Въззивникът П. А. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н. Н. от АК - Варна, редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция и адвокат Г. Г. от АК – Варна, редовно упълномощен с представено пълномощно по делото (л. 76).

Въззиваемата Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, редовно призована, представлява се от А. В. - държавен инспектор към ТД – Варна, редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Считам, че не са налице пречки, моля, да бъде даден ход.

АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, няма процесуални пречки, моля, да се даде ход на делото.

ИНСП. В.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ

ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително заседание № 486/06.08.2024г.:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва: Въззивна жалба, подадена от С. Г.

Д., чрез процесуалния й представител адв.В.М., против решение №260004/29.02.2024г., постановено по гр.д.№1927/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отнето в полза на държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество от С. Г. Д. по иск с пр.осн. чл.141 от ЗОНПИ, вр. чл.153 от ЗОНПИ, следното имущество:

- ½ ид.ч. от лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. № *, дата на първа регистрация 06.03.1997г., рама №*, двигател № *, на стойност 1 450 лв.

- ½ ид.ч. от лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. № *, дата на първа регистрация 19.07.2002г., рама № *, двигател № *, на стойност 2 900 лв.;

2/ е осъдена С. Г. Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 174 лв.; 3/ е осъдена С. Г. Д. да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество разноски в размер на 20 лв.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените против жалбоподателката искове за отнемане на горепосоченото имущество бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител държавен инспектор А.В., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението да бъде потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.

Въззивна жалба, подадена от П. А. А., чрез процесуалния му представител адв.Н.Н., против решение №260004/29.02.2024г., постановено по гр.д.№1927/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които:

1/ е отнето в полза на държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество от П. А. А. по иск с пр.осн. чл.141 от ЗОНПИ, вр. чл.153 от ЗОНПИ, следното имущество:

- ½ ид.ч. от лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. № *, дата на първа регистрация 06.03.1997г., рама №*, двигател № * на стойност 1 450 лв.

2

- ½ ид.ч. от лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Пасат", peг. № *, дата на първа регистрация 19.07.2002г., рама № *, двигател № *, на стойност 2 900 лв.

2/ е отнето в полза на държавата по искане на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество от П. А. А. по иск с пр.осн. чл.142, ал.2, т.1 от ЗОНПИ следното имущество: - сумата в общ размер 463 885 лв., иззета с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012г. по ДП №251/2013г. по описа на ОСлО при ОП - Варна, пр.пр. №1635/2012г. по описа на ВОП.

3/ е осъден П. А. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 174 лв.;

4/ е осъден П. А. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 18 555, 40 лв.;

5/ е осъден П. А. А. да заплати на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество разноски в размер на 2 070 лв.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените против жалбоподателя искове за отнемане на горепосоченото имущество бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител държавен инспектор А.В., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението да бъде потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.

В жалбите и в отговорите не са направени доказателствени искания.

СЪДЪТ с определение от 27.09.2024г. се е произнесъл по депозираната от въззивника А. молба от 2409.2024г., с която е било отправено доказателствено искане, като същото с изложени подробни мотиви е било оставено без уважение.

АДВ. М.: Поддържаме изцяло подадената въззивна жалба.

АДВ. Н.: Поддържаме изцяло подадената въззивна жалба АДВ. Г.: Поддържаме подадените въззивни жалби.

ИНСП. В.: Поддържам подадените два отговора по въззивните жалби.

Считам въззивните жалби за неоснователни.

3

АДВ. М.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Представям списък с разноски.

АДВ. Н.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Представям списък с разноски.

АДВ. Г.: Представям, с оглед правното основание чл. 300 ГПК, влязла в сила присъда по НОХД № 972/2018г. по повод повдигнатото обвинение спрямо доверителя ми П. А. А., ведно с мотивите на присъдата, които имат значение за гражданските съдилища, представям и копие за въззиваемата страна. Представям и списък с разноски.

ИНСП. В.: Не се противопоставям. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на разноски.

АДВ. Г.: Представям доказателствата за влизане в сила на присъдата, тъй като в мотивите на присъдата са изложени обстойно откъде са парите, които са намерени и иззети от л. а. „Фолксваген Пасат“, с Б. регистрация, който не е собственост на доверителя ми П. А. А..

ИНСП. В.: Правя възражение относно наличието на основанието за оказване на безплатна адвокатска помощ и по-конкретно финансова невъзможност и затруднение на П. А.. По делото с подадена от А. молба за освобождаване от такса за въззивно обжалване са представени, мисля че от НОИ бяха, данни за наличие на сключен трудов договор и осигуряване на А., видно от които в последните година и 3 месеца, 2023г. от април до декември, плюс януари, февруари и март 2024 г. същият е на трудов договор, като възнаграждението му е над 3 000 лв. на месец, поради което считам, че това обстоятелство не е налице. Ако приемете, че възражението ми е неоснователно, правя принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

АДВ. Г.: По отношение възражението, което направи въззиваемата страна, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК страната може да направи възражение за прекомерност, ако има изложена получена сума. В случая от нито един от доверителите ни, нито от П. А. А., нито от С. Г. Д., е получено възнаграждение и парични средства в брой или по банков път, и не е посочена сума, която е получена по договорите за правната помощ. Прекомерността няма как да бъде определена в момента, защото ние не сме я определили. Към момента, когато е подписан договорът, П. А. А. не е бил на трудов договор, нито някъде е работил, за да получава някакво възнаграждение. Представили сме 3 декларации от него, че не получава никакви доходи. Това може да се провери към актуалната дата 10.10.2024г., така че справката от въззиваемата 4 страна явно е стара.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъците на разноските, представени от страните по делото.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представената от въззивника А., заверена за вярност, с отразяване на момента на влизане в сила, присъда № 260008/13.10.2021г. по НОХД № 972/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, ведно с мотиви и протокол от о.с.з., проведено на 14.10.2020г., по НОХД № 972/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И: