Определение № 105 от 16.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. Кюстендил, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500494 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.414а ал.5 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на „********“ ЕАД, с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„Ястребец“ №23Б, представлявано от пълномощника ю.к.Д.К., против определение с №931/09.08.2023г. на Районен съдКюстендил, постановено по ч.гр.д.№815/2003г. по описа на съда, с което е прието за частично основателно възражение по чл.414а от ГПК от Л. Л. И., с ЕГН **********, а именно за сумата от 7.74 лева, представляваща вземане за дялово разпределение по фактури от 30.06.2021г., 30.05.2021г. и 31.07.2021г. и е обезсилена частично заповед №393/24.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№815/23г. по описа на КнРС за сума в размер на 7.74 лева, представляваща вземане за дялово разпределение по фактури от 30.06.2021г., 30.05.2021г. и 31.07.2021г.

В частната жалба се прави оплакване за неправилност и необоснованост на така постановеното определение, като се възразява срещу извода на съда, че част от представените от длъжника документи към възражението му по чл.414а от ГПК, в частност фискалните бонове за заплащане на фактури от 30.06.2021г., 30.05.2021г. и 31.07.2021г. установяват погасяване на главница за дялово разпределение, тъй като предмет на издадената заповед за изпълнение досежно дължимите суми за дялово разпределение е периода от месец декември 2019г. до месец април 2021г. Също така се изтъква, че районният съд е дължал даване на указания на заявителя относно възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което съдът не е сторил, при все яснотата, че двете страни противопоставят противоречиви твърдения относно факта на плащане на сумите по издадената заповед за изпълнение, с което се сочи, че КнРС не е спазил чл.415 от ГПК, допускайки процесуално нарушение. Моли се отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски.

Насрещната страна – Л. Л. И., не е подал отговор на жалбата в установения от закона срок.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите и възраженията на страните, намира следното:

1

Подадената частна жалба е допустима, като депозирана в срок (обжалваното определение е връчено на дружеството на 29.08.2023г., а жалбата е била изпратена по пощата на 05.09.2023г., т.е. в последния ден на срока), от лице, което има право на жалба (заявителя в производството) и насочена срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт в контекста на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.414а ал.5 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по изложените по-долу доводи:

Ч.гр.д.№815/2023г. по описа на РС-Кюстендил е било образувано, след изпращане по подсъдност на СРС за разглеждане на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „********“ ЕАД против Л. Л. И., с ЕГН **********, за следните суми: 1 477.64 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2019г. до месец 04.2021г.; 259.70 лева - лихва за периода от 15.06.2020г. до 24.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.12.2022г., до окончателното изплащане на вземането, както и 40.87 лева - главница за дялово разпределение за периода от месец 12.2019г. до месец 04.2021г.; 8.62 лева - лихва за периода от 31.01.2020г. до 24.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.12.2022г., до окончателното изплащане на вземането, както и за сторените по делото разноски - държавна такса в размер на 35.74 лева и възнаграждение за юрисконсулт. В заявлението е посочено, че вземането произтича от доставена, но незаплатена топлинна енергия и суми за дялово разпределение за посочените периоди за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, 1504, общ.Оборище, ул.„Шипка“ №43, ет.3, ап.7, инсталация **********/аб.№25654.

На 24.04.2023г. РС-Кюстендил е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 пот ГПК, с №393, с която е разпоредил длъжникът Л. И. да заплати на „********“ ЕАД посочените в заявлението суми, ведно с разноските по делото.

Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 13.07.2023г.

На 18.07.2023г. длъжникът Л.И. е депозирал по делото възражение по чл.414а от ГПК, в което е посочил, че е е изпълнил частично задължението си по заповедта за изпълнение в едномесечния срок от връчването й, като е посочил, че прилага копия от платежните документи. Към възражението са били приложени в заверени преписи 21 броя касови бележки, 18 от които – удостоверяващи плащания в полза на „********“ ЕАД, извършени на датата 14.07.2023г., 2 – от дата 10.05.2023г. и 1 от дата 18.04.2023г.

Двадесет от представените двадесет и един броя касови бележки отразяват плащания, извършени на основание издадени фактури през месеците от месец май 2021г. до и включително месец септември 2022г. Касова бележка от дата 10.05.2023г. отразява плащане на сума в размер на 50.47 лева на основание фактура от дата 31.07.2019г. , като според отразеното сумата отразява платена лихва.

Районият съд е разпоредил връчване на препис от възражението и приложенията на заявителя, с указание за възможността в 3-дневен срок от получаването да подаде становище и предупреждение за последиците от неподаването на такова.

В рамките на дадения срок „********“ ЕАД е депозирало молба, съдържаща изявление в посока, че плащанията по представените фискални бонове не касаят процесния период, видно от датите на издаване на фактурите, които са били заплатени.

С обжалваното определение, РС-Кюстендил е счел, че възражението е частично основателно, тъй като част от приложените към него документи удостоверяват погасяване от страна на длъжника на задължения към заявителя в общ размер на 7.74 лева за дялово разпределение по фактури от 30.06.2021г., 30.05.2021г. и 31.07.2021г. За останалите фискални бонове съдът е посочил, че установяват плащания по фактури, които не са издадени в периода от месец 07.2020г. до м.07.2021г. При тези съждения, КнРС е приел 2 възражението за сумата от 7.74 лева и относно това вземане е обезсилил издадената заповед за изпълнение.

Въззивният съд, като съобрази фактите, установими от посочените документи, намира, че преценката на районния съд не може да се сподели като правилна.

Законодателната уредба предвижда две форми на защита чрез възражение против издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В хипотезата на чл.414 от ГПК длъжникът подава възражение в указания от закона срок, с което оспорва въобще вземането по заповедта – било по основание, било по размер, било изцяло, било частично; същият може да обоснове възражението си, но не е длъжен да стори това. С чл.414а от ГПК е предвидена възможност длъжникът да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение, но това възражение се отличава от общото по чл.414 от ГПК, тъй като с него на практика оспорване на вземането – цялостно или частично – няма и то е основано на твърдения за частично или пълно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение. Разпоредбата на чл.414а от ГПК е предназначена да реализира основната цел на заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя - кредитор вземане е спорно.

В зависимост от това какво възражение длъжникът е подал, стига това му право да е било упражнено в срок, заповедният съд дължи извършване на различни по естеството и предназначението си процесуални действия.

В общия случай по чл.414 от ГПК в приложение на чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, съдът следва да даде указание на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, представи доказателства за предявяването на иска в срок и го предупреди за неблагоприятните последици в случай, че не стори това. В този случай заповедта за изпълнение би влязла в сила и би била годно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист при позитивно за заявителя решение в исковия процес, установяващо съществуване на вземането.

В специфичната хипотеза на подадено в срок възражение по чл.414а от ГПК, което следва да е обосновано с твърдение за извършено плащане в срока за доброволно изпълнение и подкрепено с доказателства за това, а може да съдържа и възражение за недължимост на разноски, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, заповедният съд следва да укаже на заявителя възможността да подаде становище в тридневен срок и да го предупреди, че ако не стори това, съдът ще обезсили изцяло или частично заповедта за изпълнение. Ако заявителят не подаде становище, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските, без да изследва доколко е налице реално изпълнение, респ. доказано поведение на длъжника, изключващо отговорността му за разноски за производството. Според чл.414а ал.4 изр.2 от ГПК, ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Произнасянето предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор, чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме – въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмени доказателства по делото, че плащане е налице в срока по чл.412 т.8 от ГПК, т.е. в срока за доброволно изпълнение, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да приеме възражението чл.414а от ГПК, да обезсили заповедта за изпълнение и да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без уважение, поради липса на изпълняемо право, с оглед извършеното плащане. И обратно – ако приеме, че възражението не е доказано, съдът следва да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист.

В конкретния случай се установява, че приложените към възражението по чл.414а от ГПК документи не касаят процесните периоди, за които със заявлението се търси плащане на главница за цена на доставена топлинна енергия и /или на главница за 3 заплащане на суми за дялово разпределение или поне от данните, съдържащи се в тези документи не може да се направи еднозначен извод някои от тях да включват вземания, предмет на заповедта за изпълнение. Главницата за топлинна енергия, според заповедта за изпълнение се дължи за периода от месец май 2019г. до месец април 2021г., а за дялово разпределение – за периода от месец декември 2019г. до месец април 2021г. Най-ранната дата, на която е издадена фактура, по която И. е удостоверил, че е извършил плащане на топлинна енергия или сума за дялово разпределение е датата 31.05.2021г. По делото обаче няма данни фактурата от тази дата какъв отчетен период касае и той дали се включва в процесния. Всички останали заплатени фактури за главнични суми са с по-късна дата и за тях също не е ясно кой е отчетният период. При това положение, няма как да се заключи, че плащанията касаят вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение. Същото важи и за заплатената лихва по фактура от 31.07.2019г. Лихвите, които заявителят е претендирал върху двете главнични суми и за които съответно е била издадена и заповедта за изпълнение са с периоди, както следва: 15.06.2020г. – 24.11.2022г. върху главницата за цена на доставена топлинна енергия и 31.01.2020г. – 24.11.2022г. върху главницата за суми за дялово разпределение. Или – тези лихви не е възможно да са били фактурирани на 31.07.2019г.

Безсъмненият извод, който произтича от анализа на платежните документи, представени от длъжника с възражението по чл.414а от ГПК, е, че касовите бележки не установяват плащане нито пълно, нито частично на суми, за които е издадена заповедта за изпълнение. Направеният от РС-Кюстендил извод в обратния смисъл е напълно произволен, поради което постановеният акт, с който възражението е прието за частично основателно за сума в размер на 7.47 лева следва да се отмени и наместо него да се постанови определение, с което възражението на Л. И. да се отхвърли и за тази сума.

Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7840251b-c5f6-4cc5-8125-60bbb727cfd9