Определение № 205 от 02.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Варна, 02.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500159 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. А. М., подадена чрез адв. Х., против определение № 1122/04.03.2026 г., постановено по гр.д. № 426/2026 г. по описана ВОС, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него. Изложил е съображения за допустимост на предявения иск, съгласно нормата на чл. 2в ЗОДОВ в редакцията й след допълнението с ДВ, бр. 94 от 2019 г., в приложното поле на която попадат и влезлите в сила съдебни решения, при постановяването на които правораздавателните органи са допуснА. съществено нарушение на правото на ЕС и в тази връзка - за неправилно позоваване от окръжния съд на постановена, преди изменението на тази норма, практика на ВКС.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 426/2026 г. по описа на Варненския окръжен съд е било образувано по искова молба на С. А. М. срещу Софийски апелативен съд за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от правораздавателната дейност на апелативния съд – постановяване на решение №545/26.04.2023 г. по в. гр. дело №2899/2022 г., с което е отменено решение №262098/24.06.2022 г. по гр. д. №13211/2018 г. на СГС.

1

Разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ изрично признава на гражданите и юридическите лица правото да претендират вреди от правораздавателната дейност на съдилищата, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Отговорността за обезщетяване на тези вреди е на държавата, а когато нарушението на правото на ЕС е извършено от общите съдилища или от ВКС, искът за присъждането на обезщетение се предявява срещу съда, от чиито незаконен акт, действие или бездействие за произлезли вредите.

Изведеният от практиката на СЕС (решение от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 – Francovich и Bonifaci; решение от 05.03.1996 г. по съед. дела C-46/93 и C-48/93 – Brasserie du pкcheur и Factortame; решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 – Gerhard Kцbler; решение от 11.07.2015 г. по дело С-98/14 – Berlington Hungary, и др.) фактически състав на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, включва: 1. нарушение на общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти; 2. достатъчно сериозно нарушение на тази норма и 3. пряка причинна връзка между нарушението и вредите. Когато нарушението е извършено от национална юрисдикция, практиката на СЕС (решение от 30.09.2003 г. по дело C-224/01 – Gerhard Kцbler) въвежда и още една предпоставка – вредите да произтичат от решение на окончателна съдебна инстанция, която предпоставка, обаче е материалноправна и е условие за уважаване на иска.

В случая, ищецът е поддържал в исковата си молба, че с посоченото решение на Софийски апелативен съд е било отменено благоприятното за него решение на Софийски градски съд, с което бил уважен искът му по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД срещу „Проучване и добив на нефт и газ“ АД за заплащане на обезщетение от 30 000 лв. (частичен иск от общо претендираното обезщетение в размер на 100 000 лв.) за причинените му от ответното дружество неимуществени вреди, вследствие на откъсване на лявата му ръка от съоръжение, което се намирало под надзора на ответника. Ищецът останал недоволен от решението на апелативния съд, обжалвал го пред ВКС и там то не било допуснато до касационно обжалване. Безспорно, както сочи жалбоподателят, силата на пресъдено нещо на постановеното решение от апелативния съд не е пречка за допустимостта на иска по чл. 2в ЗОДОВ за вреди от правораздавателната дейност на съдилищата, но твърденията му в случая не обосновават квА.фикация на иска в тази специална хипотеза.

Всички изложени (ясно, пълно, последователно и непротиворечиво) в настоящата искова молба твърдения съставляват оплаквания за неправилност на отменителното решение на апелативния съд и несъгласие с мотивите и с постановения краен резултат по него и не са такива за постановяване на решението от съда в сериозно нарушение на общностна норма. Посоченото в края на исковата молба, че е нарушен основен принципи на Правото на ЕС, а именно - правната сигурност и предвидимост, защото гражданите, които сезират съда с определено искане, трябва да имат сигурността, че техният иск ще бъде решен от съда по същия начин, както са решавани преди това други 2 дела по идентични казуси, както и посоченото, че съдът нарушил закрепеното в чл. 47 (2) от ХОПЕС и чл. 6 ЕКЗПОЧ право делото да бъде разгледано справедливо от независим и безпристрастен съд, сами по себе си не съставляват твърдения за конкретни факти за нарушение с решението на апелативния съд на общностното право и не обосновават правна квА.фикация на претенцията по чл. 2в ЗОДОВ. Извън този специално предвиден ред, иск за отговорност на съда (вкл. заради неудовлетворяващ страната резултат по оплаквания за неправилност) от правораздавателната му дейност, не е допустим. Затова, като е достигнал с обжалваното определение до идентичен на посочения краен резултат, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1122/04.03.2026 г., постановено по гр.д. № 426/2026 г. по описана ВОС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му с частна касационна жалба при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3