Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 276 от 02.07.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 602/2023
Вид
Решение № 276
Подписан
02.07.2024
В сила
12.08.2024
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. ХАСКОВО, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. Г. при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500602 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ – А. И. Л. е останал недоволен от Решение № 260005 от 25.10.2022 год., постановено по гр.д. № 1114 / 2019 год. по описа на Районен съд – Свиленград, с което допуснатия до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, поради което го обжалва с молба решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което му възложи имота.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – В. Х. В. – оспорва въззивната жалба.

ВЪЗЗИВАЕМАТА - А. И. Л., представлявана от попечител Й. Г. Г. и от процесуален представител - адвокат В. Н. Б. – предоставят на съда.

ВЪЗЗИВАЕМАТА - Ц. И. Л., представлявана от адвокат К. А. Т. - особен представител, излагат съображения за основателност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 260072 от 03.12.2020 год.,

1 постановено по гр.д. № 1114 / 2019 год. по описа на Районен съд – Свиленград е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Свиленград, одобрени със заповед № РД – 18 – 107 от 13.12.2016 год. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес – ***, с площ от 268 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, номер по предходен план: 2854, кв.***, парцел VI, при съседи с идентификатори:

***,

***,

***,

***, ведно с построената в поземления имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 93 кв.м., при квоти: 9/12 ид.ч. за ищеца В. Х. В. и по 1/12 ид.ч. за ответниците Ц.

И. Л., А. И. Л. и А. И. Л..

Решението по допускане на делбата е влязло в законна сила на 03.05.2022 год.

Искане за възлагане на имота е направено от съделителя В. Х. В., заявено писмено преди провеждане на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, обосновано с твърдения за това, че към момента на откриване на наследството е живял в делбения имот.

В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, искане за възлагане на делбения имото е заявено и от съделителя А. И. Л., обосновано с твърдения за това, че е обитавал жилището към момента на откриване на наследството и към настоящия момент, както и, че не притежава друго жилище.

От заключението, представено по назначената при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза се установява, че допуснатите до делба поземлен имот и построената в него жилищна сграда, са неподеляеми. Пазарната им стойност е определена от експерта общо на 79 400 лева.

По искане на въззивника Л. при разглеждане на делото пред въззивния съд и във връзка със заявената от него възлагателна претенция, е назначена съдебно – оценителна експертиза, от представеното по която заключение се установява, че действителната стойност на допуснатия до делба недвижим имот възлиза на сума в размер на 85 700 лева.

Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт /НА/ № 60 от 12.09.1997 год., с който е признато правото на собственост на Ц. А. Д. и на дъщерите й К. Г. Б. и А. Г. Д. по отношение на следния недвижим имот, а именно – самостоятелен парцел VI, находящ се в гр.Свиленград, образуван за имот пл.№ 2854, в кв.*** по плана на града, утвърден със заповед от 1993 год., с площ на парцела от 266 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда, като правата им в съсобствеността са определени съответно на ½ ид., придобити по давност и по чл.13, вр. чл.14 от СК /отменен/ - за Ц. Д. и по на ¼ ид.ч. – за дъщерите й К. Г. Б. и А. Г. Д., придобити по давност.

С НА № 44 от 12.09.1997 год., Ц. А. Д. се е

2 разпоредила с притежаваната от нея ½ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот в полза на дъщеря си К. Г. Б., по силата на договор за покупко – продажба.

С договор за дарение от 20.09.2004 год., оформен с НА № 155 / 2004 год., К. Г. Б. се е разпоредила в полза на ищеца – въззиваем в настоящото производство - В. Х. В. с притежаваната от нея ¼ ид.ч. от имота, придобита по давност. Със същия НА е обективиран и дарствен акт, извършен от К. Б. и от съпруга й З. Б. в полза на съделителя В. по отношение на придобитата от дарителите в режим на съпружеска имуществена общност, ¼ ид.ч. от същия имот.

Безспорно по делото е установено, че описаният в посочените по-горе НА, недвижим имот е идентичен с имота, чиято делба е поискана, а именно – поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Свиленград, с адрес на имота – ***.

Ответниците по иска – Ц. И. Л., А. И. Л. и А. И.

Л. са придобили в равни части оставената в наследство от майка им – А. Г. Д., ¼ ид.ч. от делбения имот, равняващи се по на 1/12 ид.ч.

Изложените по-горе фактически обстоятелства, приети за установени и с влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата, обосновават извод за това, че правото на собственост на съделителите по отношение на допуснатия до делба неподеляем недвижим имот, е придобито от страните на различни прави основания – по дарение – по отношение на съделителя В. и по наследство – по отношение на съделителите Л..

Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 1 от

19.05.2004 год. на ВКС по гр.д. № 1/2004 год., ОСГК, „комбинирана /смесена/ съсобственост е съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Доколкото с възприетото становище по т.7 се приема, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл.288, ал.3 от ГПК, то следва, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл.288, ал.3 от ГПК. Делбата следва да се извърши на основание чл.288, ал.1 от ГПК чрез изнасяне имота на публична продан. Вложеното от законодателя ново виждане във формулирането на нормите на чл.288 от ГПК, че пазарният – икономически критерий е определящ при избора на способа за извършване на делбата, цели да осигури на съсобственика, който е лишен от дял в натура да получи най – справедливото парично възмездяване“.

Съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт.

Зачитайки задължителния характер на посоченото по – горе тълкувателно решение /ТР/, явяващо се приложимо в разглеждания казус, предвид изложените по-горе фактически и правни 3 доводи за неподеляемост на допуснатия до делба недвижим имот – дворно място и жилищна сграда, ценейки в тази насока заключението на вещото лице по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд техническа експертиза, в подкрепа на което е и писмо № И – 2526 от 25.05.2022 год. от Община Свиленград, и съсобственост, възникнала на повече от един от юридически факт - сделка за част от имота - дарение, извършено в полза на съделителя В. и наследяване - по отношение на съделителите Л., съдът счита, че делбата на имота следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан, съгласно чл.348 от ГПК - обстоятелство, обосноваващо и извод за неоснователност, както на заявените от съделителите В. и Л., възлагателни претенции, така и на изложените във въззивната жалба доводи за неприложимост на цитираното по - горе ТР, доколкото разгледаната в същото хипотеза за наличие или липса на комбинирана /смесена/ съсобственост следва да се преценя по отношение на целия делбения имот, а не по отношение на част от същия, придобита от един съделител.

Неоснователността на заявената на основание чл.349, ал.2 от ГПК /чл.288, ал.3 от ГПК – отм., съгласно редакцията й към момента на постановяване на ТР/ от възвника Л., възлагателна претенция, обосновава извод за неотносимост на заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред въззивия съд, съдебно – оценителна експертиза.

Достигайки до същите фактически и правни изводи относно избрания способ за извършване на делбата - чрез изнасяне на допуснатия до делба недвижим имот на публична продан, съгласно чл.348 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260005 от

25.10.2022 год., постановено по гр.д. № 1114 / 2019 год. по описа на Районен съд – Свиленград.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5