Решение № 242 от 17.11.2022, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. ЛЕВСКИ, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава К. Н.а при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Н.а Гражданско дело № 20224410100310 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „*** ЕАД, гр.София срещу С. Н. С. от гр.Левски, с която е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът твърди, че въз основа на предявено пред Районен съд - Левски заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.д.№25/2022г. по описа на същия съд и срещу ответника С. Н.

С. била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Твърди, че вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение произтичат от следните обстоятелства:

На 03.08.2019г. между ответника С. Н. С. и „***“ЕАД било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент в размер на 36,99 лв. за първоначалния срок на споразумението и 40,99 лв. след първоначалния срок. Твърди, че ответницата не изпълнявала задълженията си по споразумението, поради което съгласно раздел IV, чл.2 мобилният оператор начислил неустойка в размер на 109,16 лв., която не надвишавала три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура 1

№7296929780/20.11.2019г.

Твърди, че на същата дата 03.08.2019г. по повод горепосоченото споразумение, между страните бил сключен и договор за лизинг, по силата на който ищецът като лизингодател предоставил на ответницата като лизингополучател, за временно и възмездно ползване устройство марка HONOR 10 Lite 32GB Dual Black с обща лизингова цена в размер на 208,07 лв., дължима на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 45 лв.

Твърди, че по договора за лизинг С. дължала сума в общ размер на 155,98 лв., формирана от лизингови вноски за отчетен период 20.08.2019г. 19.11.2019г., а именно: 7,09 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период

20.08.2019г.

19.09.219г., начислена във фактура

№7294185950/20.09.2019г. и 148,89 лв. - сбор от 21бр. лизингови вноски, начислени накуп на основание чл.12 от ОУ към договора за лизинг за отчетен период

20.10.2019г.

19.11.2019г., начислени във фактура

№7296929780/20.11.2019г. Твърди, че срокът на договора бил изтекъл и изискуемостта на всички лизингови вноски била настъпила.

Твърди, че в следствие на неизпълнението на споразумението към договора за мобилни услуги за предпочетен номер +*** С. дължала сума в размер на 260,92 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, която сума била начислена във фактура №7296929780/20.11.2019г.

Твърди, че на 03.08.2019г. между ответника С. Н. С. и „***“ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент в размер на 27,99 лв. за първоначалния срок и 31,99 лв. след първоначалния срок. Твърди, че ответницата не изпълнявала задълженията си по договора - незаплатена абонаментна такса в размер на 14,94 лв. за отчетен период 20.08.2019г. 19.09.2019г., поради което съгласно т.11 от договора мобилният оператор начислил неустойка в размер на 86,65 лв., която не надвишавала три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура №7296929780/20.11.2019г.

Твърди вземанията на ищеца към ответницата да са индивидуализирани в следните фактури:

1. Фактура №7294185950/20.09.2019г. за сума в общ размер на 72,06 лв., от която: 36,99 лв. - абонаментни такси за предпочетен номер +***; 7,09 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***; 27,98 лв. - абонаментна такса за предпочетен номер +*** - вземането по която фактура се претендирало частично - за сумата в размер на 22,03лв., поради извършено частично 2 плащане;

2. Фактура №7296929780/20.09.2019г. за сума в общ размер на 605,62 лв., от която: 109,16 лв. - неустойка за предпочетен номер +***; 148,89 лв. лизингови вноски за предпочетен номер +***; 260,92 лв. - сума за мобилно устройство за предпочетен номер +***; 86,65 лв. - неустойка за предпочетен номер +***.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата С. Н. С., дължи на ищеца „***” ЕАД сумата в общ размер на 627,65 лв., представляваща неплатена неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; абонаментна такса и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, чрез назначения му особен представител - адв.А.А. - ПлАК, който в законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Твърди неяснота относно това как са формирани претендираните с исковата молба суми и как е определена претендираната неустойка.

Навежда довод, че клаузата на чл.12, ал.2 от Общите условия на процесния договор за лизинг, въз основа на която мобилният оператор е начислил неустойка на ответницата, представлява неравноправна клауза от договора, съгласно чл.143 от ЗЗП. Твърди, че посочената клауза не съдържа достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението на което настъпва предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Посочва, че клаузата на чл.12, ал.2 от ОУ не съдържа указание нито за причината за прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен с лизингополучателя - безвиновно или по негова вина, нито дали просрочието съгласно същия договор следва да обхваща едно или няколко дължими плащания по една или различни фактури по договора за мобилни услуги или само част от тях, нито какво трябва да е естеството на тези плащания месечни абонаментни такси и/или мобилни услуги. Посочва още, че същата клауза обуславяла предсрочна изискуемост на лизинговите вноски не за неизпълнение на договора за лизинг, а на друг договор за мобилни услуги.

Формулировката й не държала сметка за продължителността на срока на 3 договора за лизинг, нито за размера на задълженията на ответника по него, като излага съображения, че тези обстоятелства били от значение за преценката дали прекратяването или неизпълнението/неплащането на задължения по сключения друг договор за мобилни услуги, макар и то да е в незначителен размер, е съществено за интереса на ищеца кредитор, за да може той добросъвестно да лиши длъжника от преимуществото на срока и обяви за предсрочно изискуеми на основание същата клауза оставащите до края на срока на договора за лизинг месечни лизингови вноски с ненастъпил падеж.

Навежда довод, че клаузата на чл.12, ал.2 ОУ поставяла ответницата длъжник в значително по-неблагоприятно положение спрямо ищеца кредитор, който можел да се позове на нея винаги, когато длъжникът забави което и да е плащане по договора за мобилни услуги или последният бъде прекратен/развален дори за незначително неизпълнение, дори забавата да е частична или да касае само акцесорни или незначителни с оглед интереса на кредитора задължения по същия договор. Излага съображения, че клаузата е и в разрез с принципа за равнопоставеност между страните в договорното правоотношение, от който произтичало изискването за кредитора да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост, което поставяло ответницата в значително по-неблагоприятно положение, включително с оглед последиците от предсрочната изискуемост на лизинговите вноски с ненастъпил падеж.

Навежда довод, че поради изложените съображения клаузата на чл.12, ал.2 от ОУ на договора за лизинг е неравноправна и тъй като не е уговорена индивидуално - на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП е нищожна. Предвид неравноправността и нищожността на клаузата твърди за ответницата да не е възниквало и да не съществува към датата на приключване на съдебното дирене вземането за лизингови вноски.

Навежда довод за неоснователност и на претендираното вземане за стойността на мобилно устройство.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли в полза на ищеца да не бъдат присъждани направени от него разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Представено е писмено становище, чрез пълномощника адв.Н.Шущарков, в което излага подробни доводи, че по делото е установено съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните по договорите за мобилни услуги и лизингов договор, изпълнение от страна на мобилния оператор на 4 задълженията му по договора/допълнително споразумение за мобилни услуги и договора за лизинг. Навежда доводи за наличието на валидни неустоечни клаузи, както и за неизпълнение на задълженията на ответницата по облигационните правоотношения, по които са обвързани страните, водещо до дължимост на претендираните обезщетения, както и на сумата, представляваща разликата между цената на лизинговото устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, целяща да предотврати неоснователно обогатяване на ответника. Моли исковата молба да бъде уважена.

Ответникът се представлява от особения представител адв.А.А., който поддържа отговора на исковата молба по изложените в него доводи. Моли исковата молба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД, вр. чл.342 ТЗ, вр. чл.86 ЗЗД.

От служебна справка в Търговски регистър се установява, че ищецът „*** ЕАД, ЕИК:*** е с предходно наименование „***“ ЕАД.

Установява се от приложеното ч.гр.д. №25/2022г. по описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №16/21.01.2022г., по силата на която е разпоредено ответницата С. Н. С. да заплати на „***” ЕАД сумите, предмет на настоящото исково производство, както следва: сумата 109,16 лева, представляваща неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, сумата 155,98 лева, представляваща главница, получена като общ размер от лизингови вноски за отчетен период 20.08.2019 г. до 19.11.2019г. по договор за лизинг към договор за мобилни услуги с предпочетен номер+***, ведно със законната лихва върху главницата от 155,98 лв., считано от 09.12.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 260,92 лева, представляваща главница, получена като разлика между цената на устройство, закупено на лизинг без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със законната лихва върху главницата от 260,92 лв., считано от 09.12.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 14,92 лева, представляваща главница /получена като общ размер на неплатени абонаментни такси за отчетен период 20.08.2019г. до 19.09.2019г.

5 по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със законната лихва върху главницата от 14,92 лв., считано от 09.12.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 86,65 лева, представляваща неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, както и направените по ч.гр.д. разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК, искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е процесуално допустим.