Решение № 78 от 20.01.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Пазарджик, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И. Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20205220102729 по описа за 2020 година взе предвид:

Производството е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен от Е. Т. Б. от гр. В. срещу Д. Л. И., Р. Л. П. и Л. И. К., всички от гр. В., за признаване за установено, че трите ответници не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., с площ 153 кв.м.,с предходен номер ІХ-3112 в парцел 126. В първоначалната искова молба е било формулирано и искане да се отмени нотариален акт за поправка на доброволна делба между ответниците, което искане обаче след дадени указания за поправяне на нередовности на исковата молба ищцата е заявила, че не поддържа.

Ищцата твърди, че тя е единствен собственик на процесния имот и на построената в него полумасивна жилищна сграда, като е придобила 1/2 идеална част по дарение от майка си и другата 1/2 ид.част – чрез покупка от своя първи братовчед Л.Я. Твърди, че през 1955 г. нейните баба и дядо са купили от трето лице сградата заедно със 7/23 ид. части от поземлен имот, целият с площ 367 кв.м. Наследодателят на ответниците Л.П.в притежавал къща до тази на Г. – сключено застрояване и около 1957 г. всички те поставили „ограда между двете дворни места“ и оттогава П. владеел „североизточната част от големия имот“, а Г. – северозападната, като къщата на всеки от собствениците се намирала във владяната от него част от имота. Двете къщи със съответните им дворни места имали различни административни адреси – ул. „В.Г.в“ № ** за имот 309 и № 39 за имот 310. С годините имотът претърпял изменения по градския кадастър, но нямало промяна по дворните места и 1 къщите. Оградата, която според ищцата се явявала вътрешна регулационна линия между имотите, била и до момента такава, каквато е била и при поставянето си. До пролетта на 2018 г., когато започнало оцифряването на имотите по кадастъра, между собствениците на двата имота не било имало никакви спорове, процесният имот бил записан в разписната книга на семейството на Б. и само те плащали данъците за него, като никога не били владели имота си като съсобствен с П.и. В този момент обаче ответниците видели възможност да разширят имота си и започнали да предявяват претенции да им се предостави достъп и до имота на Б., заявявали, че имат пълни права и върху него, че им е нужно място да строят магазин, обвинявали ищцата, че е „крадла на имоти“, заплашвали нейната възрастна майка, която единствено живеела в имота, заканвали се, че ще съборят части от сградата им, защото били незаконни, изпратили до ищцата нотариална покана да си направи входна врата към своята сграда откъм другата улица и да им предостави двора, защото бил техен. През 2018 г. ответниците завели дело пред съда срещу Б., но то било прекратено, без да и бъде връчен препис от исковата молба. През септември 2018 г. ищцата, която пребивавала в чужбина, пристигнала в страната и поискала да и бъде издадена скица на имота, при което установила, че в скицата е вписана и Л. К. като собственик на 16/23 идеални части от нейния имот на основание нотариален акт от 2018 г. Оказало се, че през 2010 г. между ответниците е извършвана доброволна делба, с която е уредена собствеността върху тяхната собствена къща и 16/23 ид. части поземлен имот ІХ-3113 от кв. 126, със сегашен идентификатор ***, в който тя се намира. През 2018 г. ответниците отишли при друг нотариус, който изготвил нотариален акт за поправка на нотариалния акт за делбата, с което им възложил при делбата и 16/23 ид. части от имот ІХ-3112 – този на ищцата, с което на практика била заграбена голяма част от него, докато в действителност при съставянето на предходния нотариален акт да нямало грешка. След предявяването на първоначалната искова молба и преди уточненията в нея ответниците със сила премахнали оградата между двата имота.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват иска, като заявяват, че две от тях – Л. К. и Р. П., са собственици общо на 16/23 идеални части от поземления имот. Процесният имот е съсобствен при квоти 7/23 ид. части за В. и П. Г. и 16/23 за Л.П.в и никога не е разделян с доброволна или съдебна делба. През цялото време от 1957 г. до момента той винаги е владян като съсобствен парцел. Страните са имали самостоятелни сгради, но дворното място е било винаги общо и е ползвало изцяло свободно от ответниците, без някой да се противопоставя.

Към момента в него няма никаква ограда, а когато е имало, тя никога не е била цяла, представлявала е телена ограда само в частта между къщите и останалата част от двора се е ползвала свободно. През 1975 г. Л.П.в започнал да отглежда животни и поставил в свободната част от двора преместваема телена ограда, която при необходимост е можела да се откачва от единия край, за да се преминава. Така достъпът до целия двор останал свободен за ответниците, при нужда те ползвали частта от него откъм къщата на ищцата и никога не бил поставян въпрос за това ползване или за собствеността. Към момента оградата била премахната, защото в двора вече нямало животни и не била необходима, а ищцата никога не се била противопоставяла на премахването и. Едва наскоро ответниците разбрали, 2 че ищцата има претенции да е единствен собственик на имот 309, като черпи правата си от нотариален акт от 1992 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка , с който П. и В.

Г. са признати за собственици по давност. Излагат се доводи, че нотариалният акт е издаден в противоречие с чл. 59 от ЗТСУ, забраняващ придобиване по давност или със сделки на реални части от имоти. Самият УПИ 3112 (сегашен 309) не отговаря на изискванията на площ и лице към улица, за да бъде самостоятелен имот. На свой ред и владение на идеалните части на П.и от Г. не е осъществявано, защото те не само не са пречели на ответниците да ползват целия имот, т.е. Фактическата власт е упражнявана съвместно, но дори оградата да не беше преместваема, съдебната практика е категорична, че всеки съсобственик се счита за владелец на собствената си идеална част и владелец на тази на останалите съсобственици. На следващо място, ответниците изобщо не знаели кога и как е разделен на две общият парцел Те никога не били искали неговото разделяне, не били уведомявани за процедура по разделянето и не били питали дали са съгласни. Разбрали това случайно преди няколко години при делбата на сградата си и останали много изненадани, тъй като знаели, че имотът е неподеляем – не отговаря на изискванията по чл. 54 от ППЗТСУ, които са поне 300 кв. м. площ и 14 метра лице, а за курортно населено място като В. – 500 кв.м. площ и 18 м. лице. По тази причина считат, че извършената процедура по разделянето е абсолютно недействителна и не може да породи правно действие поради противоречие с императивна правна норма.

Предявен е насрещен положителен установителен иск от Л. К. и Р. П., с правно основание също чл. 124 от ГПК, за признаване за установено, че те са собственици общо на 16/23 идеални части от процесния имот по съображения, съвпадащи с вече изложените, на основание сделки – дарения и делба, описани подробно в насрещната искова молба. Прави се искане за отмяна на нотариалния акт от 1992 г., с който праводателите (дядото и бабата) на ищцата са признати за собственици на целия поземлен имот по давност. Като част от пороците на нотариалния акт сочат и това, че той е съставен при наличие на съсобственици в нарушение на правата им въпреки наличието на техен нотариален акт за 16/23 части от имота, в нарушение на чл. 59 от ЗТСУ, при липса на данни за свидетели, сгрешено име на съсобственик, упоменат като съсед – ЛЛ.Х.П. вместо П., и липса на реквизити, от което следват във времето редица порочни актове. В по-късни молби за отвод на всички съдии по делото се заявява, че Н.Д., съдия във В.ския районен съд, е съставила както констативния нотариален акт, така и последващия за дарение, което поставя под съмнение безпристрастността на всички съдии.

С отговор на насрещната искова молба Е. Б. излага доводи за нейната неоснователност, като освен вече изложеното в исковата молба относно своите права посочва, че с регулационен план на гр. В. от 13.10.1983 г. от големия имот с площ 380 кв.м. са образувани два самостоятелни парцела с различни планоснимачни номера. Този план е влязъл в сила и вътрешните регулационни линии съвпадат с оградата и с границите, в които имотите и преди разделянето са се ползвали. Неотносимо е възражението, че не могат да се придобиват по давност реални части от имоти, поради факта, че към 1992 г., когато е издаден 3 нотариалният акт по обстоятелствена проверка, имотите са вече два и са владени близо 10 години след разделянето им. Твърдението за незаконност на плана поради маломерност на парцелите също не издържа – почти цялата централна част на В. е с маломерни парцели, планът е напълно законен, същите са границите по кадастралния план, одобрен през 2002 г., и по плана на гр. В. от 2004 г., обнародван в Държавен вестник. Плановете са устойчиви актове и не може всеки новопоявил се собственик да претендира, че са незаконни, нито може да се бутат къщите, за да се образуват парцели от 500 кв.м. Твърдението на Р. и Л., че не са знаели за разделянето на парцелите, също е невярно – в някои от документите им от 2001 г. имотите са индивидуализирани като отделни, а се предполага, че Л.П.в е знаел за разделянето от началото, освен това незнанието не оправдава незнаещия. П.и са и предлагали споразумение, с което от нейния имот да се откъснат 43 кв.м. и да се придадат към техния имот, което уж отговаряло на техните права, но всъщност ако те притежават идеална част от нейния имот, Б. също притежава идеална част от техния.

В хода на делото страните поддържат тези позиции.

Ответната страна многократно е искала отвод на всеки съдия докладчик по делото, мотивирайки се с възможност за „колегиална намеса“ в полза на Н.Д., която според тях е извършила редица нарушения при съставянето на нотариалните актове, както и поради обвинения от страна на ответниците лично към съдиите докладчици в нарушения на закона по настоящото дело. По тези причини се е отвел целият състав на В.ския и Пещерския районен съд и делото е изпратено за разглеждане на Пазарджишкия районен съд, където също неколкократно е искан отвод на съдията докладчик отново с мотив „колегиална помощ“ към Д. и лично извършени процесуални нарушения, но исканията са оставени без уважение.

От събраните доказателства – писмени, свидетелски показания и две заключения на експертизи – се установява следната фактическа обстановка:

Процесният имот 309 и съседният му имот 310 към 1929 г. са представлявали един общ имот, по документи с площ 316 кв.м., който е бил собственост на Д.Н.Х.П., притежаващ нотариален акт за собственост по давност от същата година. В имота е имало двуетажна къща със застроена площ 96 кв.м. В нотариалния акт не се сочи номер на имота, а само стари и нови съседи, от които новите са: от две страни И.Г. и от две страни – път.

След неговата смърт в резултат на различни сделки между неговите наследници 7/23 идеални части от имота заедно с построена в имота паянтова къща се оказали собственост на дъщеря му Й. С.. На 15.04.1955 г. тя продала на дядото и бабата на ищцата П. и В. Г. едноетажната паянтова къща с площ 48 кв.м. заедно със 7/23 ид. части от поземления имот, в който тя била построена, целият от 367 кв.м., към този момент индивидуализиращ се като имот № 307, парцел І, квартал 56 по плана на кв. Л., при съседи от две страни път и братя С. и В.Г. (стар съсед И.Г.).

Останалите 16/23 идеални части от поземления имот заедно с другата намираща се в имота къща като индивидуална собственост след други сделки между наследниците на Х.П. се 4 оказали собственост на един от тях – Л.З. П., баща на първите две ответници по делото и дядо на третата. През 1970 г. той се снабдил с нотариален акт за този дял от имота на основание наследство, делба и давност за собствеността на 16/23 ид.ч. от имот с площ 380 кв.м., индивидуализиран към момента като имот пл. № 10**, парцел ІІІ в кв. 26 по плана на кв. Л., както и на двуетажна къща със застроена площ 96 кв.м.

Разпечатката съдържа 19 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/783d0fa1-8fcb-4b96-9226-0a20c4030c55