Решение № 5094 от 20.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5094 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330120972 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с установителен иск, предявен от В. Д. М. ЕГН *** срещу „ Вивус.БГ“ ЕООД ЕИК 202393458, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № *** е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищцата получила заемна сума в размер на 100 лева при ГПР в размер на 49.80 % и ГЛП 40.94%.

Срокът на договора бил 30 дни. Била уговорена такса за бързо разглеждане в размер на 315 лева.

От правна страна се навеждат доводи, че сключеният договор за кредит се явява недействителен, тъй като липсва посочване на условията за прилагане на договорния лихвен процент и начинът на формиране на ГПР.

Възразява се, че таксата за експресно разглеждане била разход по кредита и като такава следвало д бъде включена в ГПР, което не било сторено, което което довело до нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК. Сочи се, че таксата за бързо разглеждане, като такава свързана с действия по отпускане на кредита нарушава забраната на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Поради изложеното иска от съда да прогласи сключения межда страните договор за кредит за нищожен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 211, ал.1, вр. 131 ГПК е постъпил насрещен иск, с инкорпориран в него отговор на искавата молба. Не се оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** със заемна сума 1 от 100 лева, със срок 30 дни. Твръди се, че таксата за разглеждане била в размер на 29.24 лева, като общия размер на кредита, който следвало да бъде погасен в едно с договорната лихва от 3.36 лева бил 132.60 лева. Твърди, че сключеният договор отговаря на изискванията на ЗПК. Таксата за бързо разглеждане гарантирала провека на искането за отпускане на кредит и получаването на отговор в рамките на 15 минути, което ангажирало допълнителен финансов и човешки ресурс. Стандартно отговорът се давал в рамките на седем календарни дни. Сочи се, че ищцата е заявила доброволно услугата по бързо разглеждане, която не е задължително условие за сключване на договора. Твърди се, че съгласно т.10 от Общите условия, между страните са сключени общо десет анекса към договора за кредит, без падежната дата да е променена – 18.04.2024 год., като на ищцата била отпусната общо сумата от 1500 лева – главница. Същата дължала и договорна лихва в размер на 46.67 лева, както и такса за експресно разглеждане – 315.16 лева. Твърди се, че М. не е предприела никакви действия по погасяване на дължимите суми, поради което се предявява насрещната искова претенция, с която се иска от съда да осъди М. да заплати на дружеството сумата от 1500 лева – главница, дължима по сключените между страните договор за потребителски кредит № *** и Анекси за допълнителни суми, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата.

Досежно твърденията за нищожност на договора за кредит, счита че същият отговаря на изискванията на ЗПК. Сочи се, че в договора ясно са посочени размера на ГЛП и ГПР, който не надвишава пет пъти размера на законната лихва за забава. Твърди се, че таксата за експресно разглеждане на договора няма отношение към оценката на кредотоспособността, като използването на услугата не е задължително условие за сключване на договора, поради което и същата не следва да се включва в ГПР. Сочи се, че единствения разход включен в ГПР е договорната лихва.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор за насрещния иск. Сочи се, че действително между страните са сключени анекси към първоначално сключения договор за потребителски кредит от ***, с допълнително предоставени парични средства на М., като общата заемна сума е в размер на 1500 лева, а общата сума на таксата за експресно разглеждане е 315 лева.

Излагат се твърдения за недействителност на договора за кредит, сключен между страните, сходни с изложените в исковата молба. Сочи се, че при недействителен договор за кредит се дължи единствено чистата стойност по заема. Иска се отхвърляне на насрещната искова претенция. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

С Определение № 5798/05.05.2025 год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** и анекси към него с обща заемна сума от 1500 лева, както и че в ГПР по договора и анексите към него не е включена таксата за експресно разглеждане.

2

От приложените по делото Договор за кредит № *** /л.5/ и анекси към него се установява, че ищецът се е задължил да върне сумата от общо 1500 лева в срок от 30 дни. В Договора е посочено още, че включва и Общите условия на договора за кредит /л.6-12/, които уреждат всички отношения между кредитора и кредитополучателя, като последният е декларирал, че е получил Общите условия, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от договора за кредит. В Общите условия е уговорено, че кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит или допълнителен кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя.

Експресното разглеждане на кандидатурата гарантира получаването на отговор на искането за отпускане на кредит до 15 минути от изпращането му.

Таксата за експресно разглеждане се изчислява спрямо сумата на кредита и периода на договора за кредит. Допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит/допълнителен кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Вивус.БГ“ ЕООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Въпреки срокът за издължаване – 30 дни, съдът счита, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат при договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи.

Съдът счита, че в настоящия случай разходите по договора не са незначителни за потребителя, особено съпоставено със ниския размер на усвоената по договора сума. Предвид изложеното, при обсъждане на твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит, съответно приложение намират нормите на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по 3 кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Отделно посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и е предпоставка за недействителност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В Общите условия е уговорено, че таксата за експресно разглеждане гарантира експресна обработка на получаване на отговор на искането за отпускане на кредит – до 15 минути от изпращането. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение. Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Обстоятелството, че таксата за експресно разглеждане не е включена в ГПР е отделено като безспорно между страните. С невключването й посоченият в договора годишен процент на разходите от 49,50 % не отговаря на действителния такъв, което води до нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и влече недействителност на целия договор. Изложеното относно договорът за кредит е относимо и за сключените към него анекси.

4

Ето защо, предявеният иск за установяване в отношенията между страните недействителност на сключения между тях договор за кредит *** се явява основателен и следва да се уважи.

По предявения насрещен иск:

С предявения насрещен иск се иска от съда да осъди ответницата да заплати на Вивус БГ ЕООД сумата от 1500 лева – главница, по усвоените суми предоставени с договора за кредит и анексите към него. По делото от ответника по насрещния иск не се твърди да са извършвани плащания по договора до депозиране на насрещния иск, не се оспорва, че се дължат сумите за главница, представя се и доказателство за изплатена, след предяваване на насрещната искова претенция, сума от 1500 лева /платежно нареждане л. 126/.