Решение № 924 от 04.03.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 924

Велико Търново, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

Членове:

ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ канд № 20267060600031 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

Касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на УС, чрез юрисконсулт Карфонозова, обжалва решение №427 от 05.12.2025 година, постановено по АНД №1402/2025 година по описа на Великотърновският районен съд, като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Твърди, че ЕФ е издаден от орган със санкционни правомощия от компетентен орган по предвидения в закона процесуален ред и съдържа всички изискуеми реквизити. Счита за неправилен извода на районния съд за приложимостта на чл.34 от ЗАНН, като неправилно според касатора е интерпретирана тази разпоредба, която не е в смисъла, приложен от страна на въззивният съд.

Всъщност електронният фиш не е нито акт за нарушение, нито наказателно постановление и към него последиците на посочената норма, установяваща давностни срокове, била неприложима, като единствено приложима била нормата на чл.81,ал.3 от НК във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Позовава се на ТР №1 от 26.02.2014 година на ВАС.

Развива и доводи по същество досежно законосъобразността на отменения от районният съд електронен фиш, като се подчертава, че това е била и единствената законосъобразна възможност. Иска се отмяна на решението на съда и потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като моли в условията на евентуалност претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение да се редуцира предвид сложността на делото, ако решението е в полза на тази страна. Идентични аргументи и искания са развити от касатора в представената от процесуалния му представител писмена защита по делото.

Ответникът по касация, „ПИМК“ ООД – село Марково, община Родопи, чрез представителя си адвокат Елена Тошева от ПАК, отрича основателността на жалбата в представеният по делото отговор. Претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразен ЕФ № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура", с който на ответника по касация „ПИМК“ ООД –село Марково за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3б във връзка с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер от 2500 лева.

За да постанови този резултат, въззивният съд е установил следната фактическа обстановка:

Обжалваният пред районният съд електронен фиш е издаден с оглед обстоятелството, че на 4.10.2022 година в 11,57 часа в Община Велико Търново, на път 55, км.5+140 в посока намаляващ километър, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа, е било установено нарушение №EAFE1B1E73F672EDE053041F160 A24AD, извършено с ППС товарен автомобил влекач „Мерцедес Актрос“ с номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса от 19000 кг., две оси, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общо пет оси и обща допустима максимална маса от 44 000 кирограма, за което ППС не е била заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като за него няма валидна маршрутна карта и валидна тол декларация за преминаването през въпросният участък, което е квалифицирано в процесния фиш като нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Съдът е приел, че въпросното нарушение е констатирано с устройство №20982, което е елемент от електронната система за събиране на такси. Доказателственият запис от електронната система е от 4.10.2022 година, като според представената справка от историята на обработката на нарушението е установено по делото, че процесният фиш е издаден едва на 30.09.2025 година с оглед положения КЕП.

От правна страна съдът е приел, че процесният фиш е издаден при неспазване на давностният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Посочено е, че доколкото самото заснемане на нарушението има функциите, присъщи на АУАН, то срокът по чл.34 за провеждането и приключването на производството започва да тече именно от този момент. След като нарушението е констатирано на 4.10.2022 година, а фишът е издаден на 30.09.2025 година, то този давностен срок не е спазен, доколкото същият е изтекъл на 4.04.2023 година. Съдът се е позовал и на ТР №4/29.03.2021 година на ВАС по ТД №3/2019 година с оглед характера на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Настоящият състав намира решението за правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.

С измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г., ДВ, бр.13 от 13.02.2024 година/ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административно - наказателна отговорност за тях по опростена /диференцирана/ процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по Тълкувател-но дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Вър-ховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно - наказващия орган. Следователно, издадено след изтичането на тези срокове наказателно постановление, а по аргумент за по – силното и на акт, който предвижда идентични неблагоприятни последици, е незаконосъобразно. В това отношение и за яснота на касатора следва да се маркира, че това постановление не третира разлика в давностните срокове в административно-наказателното производство в зависимост от вида на финализиращия това производство акт.

Нормата на чл.1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоред-бите на този общ закон относно реда за установяване на административните на-рушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено /диференцирано/ производство по установяването на админис-тративното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира никакво отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване, което да е в отношение на зависимост от вида на акта, с който производството приключва.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение – дава началото на административно-наказателното производство и констатира проявлението на признаците на конкретен административно наказателен състав.

От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, поглъщащ всички процесуални действия довели до съставянето му, като аргумент за посоченият извод е както разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, които изрично приравняват електронния фиш по юридическа сила и последици на юридическата сила и последици, които са присъщи на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното администра-тивно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия ЗАНН. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е правно оправдано от гледище на еднаквото третиране на субекта на нарушението, независимо от способа за установяване на извършването му.

Доколкото самото заснемане има установителната и доказателствена функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/ започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретния случай категорично е установено от доказателствата по делото, че нарушението е заснето и съответно установено на 4.10.2022 година. Според доказателствата, представени на районният съд от самия касатор електронният фиш е издаденна 30.09.2025 година,като впрочем този факт не се и спори. При това положение следва да се констатира, че срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН не е спазен. Както многократно и константно този касационен съд е сочил, отричането на прилагането на срока по чл. 34 от ЗАНН от страна на настоящия касатор е правно неаргументирано, доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по чл. 82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я погасителна давност. Неуместно е и позоваването на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 година на ВАС по ТД№1/2013 година, тълкуващо разпоредбата на чл.189, ал.4 преди измененията, не касае проявление на давностни срокове в административно наказателното производство.

За пълнота следва да се констатира извън изложеното по-горе, че за касатора е задължително прилагането на разтълкуваните от Съда на ЕС европейски правни норми и принципи. Видно от диспозитива на Решение на Съда от 21 ноември 2024 г.1 постановено по дело С-61/23, член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса “ с фиксиран размер. Посоченото означава, че позоваването от страна на касатора на предвидената в нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП санкционна последица е неприложимо, доколкото същата не е определена и не следва правилата на пропорционалност и ефективност, посочени в разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури.