Определение № 119 от 24.06.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. гр. София , 23.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселина П. Вълева

Даниела Росенова

Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600248 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Производството е образувано въз основа на постъпила частна жалба от адв. В. В., защитник на подс. М. Р., адв. З. С., защитник на подс. А. Б., адв. И.

В., защитник на подс. С. М. и адв. Н. А., защитник на подс. Я. М. по НОХД №881/2021 г. по описа на СНС с р е щ у определение, постановено в разпоредително заседание на 03.06.2021 г. от С НС, 21-ви състав по НОХД № 881/2021 г. по описа на СНС.

В подадената обща жалба защитниците на подсъдимите М. Р., А. Б., С. М. и Я. М. излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Намират обжалваното определение за немотивирано, тъй като съдът не е обсъдил изложените възражения на процесуалните представители на подсъдимите в разпоредително заседание в насока наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на внесения в съда обвинителен акт, довели до нарушаване на правата на подсъдимите. На следващо място се твърди наличие на противоречие между мотивите на определението и неговия диспозитив, тъй като в мотивите се сочи, че има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване на процесуалните права на подсъдимите, а в диспозитива, че 1 делото няма да бъде върнато на прокурора, а ще продължи разглеждането му по общия ред. Излагат се аргументи също така, че съдът е мотивирал решението си въз основа на несъществуващо в НПК основание, а именно, че не може безброй пъти да връща делото на прокурора. Защитниците намират още, че отказът да се върне делото на прокурора при констатирани от съда съществени нарушения на процесуалните правила, представлява самостоятелно нарушение на правото на защита на подзащитните им.

В депозираната жалба детайлно са посочени и допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, които защитниците считат, че са допуснати присътсавянето на обвинителния титул.

Акцентира се върху обстоятелството, че на никой от обвиняемите не е повдигнато законосъобразно обвинение при съобразяване на разпоредбата на чл.219, ал.3 от НПК. Сочи се, че за привличането в качеството на обвиняем се изисква наличието на достатъчно годни доказателства, събрани по реда на НПК. Тъй като досъдебното производство по делото е водено, като доказателства са събирани, доказателствени средства и експертизи са изготвяни лично или по нареждане на следователите С. Б. и И. И., които били признати от съда за некомпетентни органи с определение от 21.05.2019 г. на СНС, 19-ти състав по НЧД № 1761/2019 г. се прави извода, че става въпрос за пълна липса на годни доказателства и доказателствени средства, и се излага твърдението, че изобщо няма как законосъобразно да бъдат повдигнати обвинения по отношение на подсъдимите.

На следващо място в депозираната частна жалба се излагат възражения, че внесения в СНС обвинителния акт страда от съществени пороци, които накърняват правото на защита на подсъдимите лица да разберат в какво престъпление са обвинени и да организират адекватно защитата си. Твърди се липсата на съществени елементи на изпълнителните деяния вменени на подс.

Р. по пункт 1 до пункт 6. Сочи се наличието на неяснота по пункт 7, както и липсата на факти по отношение на твърдяната щета, която е елемент от състава на вмененото на подс. М. Р., престъпление. Защитниците намират, че е налице противоречие и неяснота в предявеното на М. Р. обвинение, тъй като едни и същи фактури веднъж са инкриминирани като съдържащи СМР, които не са изпълнени, а в същото време са инкриминирани по другите пунктове на обвинителния акт като отразяващи СМР, които са изпълнени, само, че на 2 завишени цени.

Излагат се аргументи, че вътрешно противоречивото обвинение на подс.

М. Р. води до неясноти и противоречия и в повдигнатите обвинения на подсъдимите А. Б. и С. М., които са детайлизирани в депозираната жалба.

На последно място е посочено, че по обвинението на подс. Я. М. за престъпление по чл.282 от НК, никъде в обвинителния акт не се споменава реализирането на търговска печалба от посоченото юридическо лице.

Защитниците намират, че не е конкретизирана специалната цел от състава на престъплението, а именно съществува ли сочената в обвинителния акт търговска печалба от оборот за сумата от 1 000 000 лева на ДЗЗД „Консорциум ремонти и възстановяване – С.“, и ако да в какъв размер.

Апелативният специализиран наказателен съд, след като обсъди доводите, изложени в частния протест и материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежни страни в наказателното производство в законоустановения срок, поради което е допустим а.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Първоинстанционното съдебно производство по НОХД №881/2021 г. пред Специализирания наказателен съд е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от Специализираната прокуратура, с който подсъдимите в качеството им на длъжности лица в Община – гр. С. са обвинени както следва: подс. М. Р. за престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, подс. Я. М. за престъпление по чл.282, ал.2, предл.2-ро във вр. с ал.1 от НК и престъпление по чл.275, ал.1 от НК и подсъдимите С. М. и А. Б. за престъпления по чл.311, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

С определение постановено в открито съдебно заседание на 03.06.2021 г. , 21-ви състав на СНС е провел разпоредителното заседание по делото и се е произнесъл по въпросите, посочени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 1- 8 от НПК като е посочил, че двукратно съдът е констатирал наличието на посочените от защитата непълноти и противоречия на обвинителния акт, като 3 същите и към момента на даване ход на разпоредителното заседание по НОХД №881/2021 г., не са били отстранени. Въпреки това обаче, съдебният състав е приел, че с оглед на задължението на съда да разгледа делото в разумен срок, не би могъл неограничено да прекратява производството по същото и делото да бъде връщано на органите на досъдебното производство със сходни указания за отстраняване на допуснатите пороци. С оглед на така изложените аргументи е допуснал разглеждането на делото по общия ред, като направените доводи и възражения е посочил, че следва да прецени, като въпроси по същество на делото при постановяване на окончателния си съдебен акт.

За яснота следва да бъде отбелязана и процесуалната съдба на наказателно производство. Първоначално обвинителен акт срещу подсъдимите М. Р., Я. М., С. М. и А. Б. е бил внесен през 2019 г., като е било образувано НОХД №4078/2019 г. по описа на СНС, 9-ти състав. С определение от 31.01.2020 г. съдът е прекратил съдебното производство на осн. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, тъй като е констатирал наличието на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила във внесения в съда обвинителен акт, които са довели до накърняване на правото на защита на подсъдимите лица. Съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Специализираната прокуратура за изправяне на констатираните нарушения. Това определение е преминало инстанционен контрол и е било потвърдено с определение по ВНЧД №100/2020 г. по описа на АСНС.

Впоследствие обвинителният акт срещу подсъдимите М. Р., Я. М., С. М. и А. Б. е бил внесен за разглеждане в СНС с нанесени поправки от представител на СП на 30.04.2020 г. и е било образувано НОХД №1316/2020 г. по описа СНС. Така образуваното съдебно производство е било прекратено от 21-ви състав на СНС с определение от 24.07.2020 г., поради констатирането на наличие на процесуални нарушения допуснати на досъдебното производство, които по съществен начин са накърнили правото на защита на подсъдимите лица и делото за втори път е върнато на СП за изправянето им. Така постановеното определение е потвърдено с определение №583/21.08.2020 г. по ВНЧД №419/2020 г. по описа на АСНС, като въззивния съд на собствено основание е констатирал и наличието на нови, допълнителни съществени 4 нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимите лица.

Апелативният специализиран наказателен съд намира атакуваното определение за правилно като краен резултат, поради което следва да го потвърди. В мотивната част на проверявания съдебен акт, въззивният съд констатира наличието на допуснато противоречие между мотивна и диспозитивна част. Първоинстанционният съд декларативно е заявил, че прокурорът не е изправил констатираните съществени нарушения на процесуалните правила с внесения обвинителен акт без да ги детайлизира, но едновременно с това се е позовал на необходимостта от разглеждане на делото в разумни срокове, поради което е постановил разглеждане на делото по общия ред. Нормата на чл.249, ал.1 вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК е императивна по своята същност, поради което в случай, че съдът констатира наличието на съществени отстраними нарушения на процесуалните правила довели до нарушаване на правата на подсъдимото лице, следва задължително да прекрати досъдебното производство и да върне делото на прокурора. В противен случай би допуснал съществено нарушение на правото на защита на подсъдимото лице, както и правото му на справедлив процес съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ.

На следващо място въззивният съд не споделя изводите на СНС за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на обвинителния титул, които съществено да са нарушили правото на защита на посъдимите лица. АСНС следва индивидуално да обсъди всяко едно възражение изложено от защитата в депозираната частна жалба, тъй като такова обсъждане липсва в атакуваното определение.

По отношение на първото изложено възражение в частната жалба, касаещо допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на подсъдимите, настоящият съдебен състав го намира за неоснователно. Противно на твърденията на защитниците, съдът счита, че наказателната отговорност на всеки един от подсъдимите е валидно ангажирана по делото по реда на чл.219 от НПК. Дори и да се приеме, че подсъдимите са били привлечени към наказателна отговорност - подс. С. М., подс. М. Р., подс. Я. М. и подс. А. Б. на 08.04.2019 г. от незаконен орган, така както е приел СНС в определение от 21.05.2019 г. (л.23-26, т.23 от ДП), по 5 делото са налице други привличания на подсъдимите към наказателна отговорност, а именно от 20.08.2019 г. от следовател В. А., находящи се в т.23 от ДП и от 19.01.2021 г. от младши следовател В. М.. По отношение на изложените възражения от защитниците за процесуална негодност и на тези привличания, съдът намира, че не следва да обсъжда същите. Аргументите в тази насока са основани на твърдението, че тъй като всички доказателства по делото са събрани от следователите С. Б. и И. И., които са некомпетентен орган, тъй като са заинтересовани от изхода на делото, то следователно те са негодни. Въззивният съд намира, че това възражение по същността си представлява такова касаещо допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и същото не следва да бъде обсъждано в разпоредителното заседание съгласно чл.247, ал.4 от НПК, респективно и във въззивното производство, касаещо произнесеното първоинстанционно определение в разпоредително заседание. Следва само да бъде отбелязано, че тези въпроси ще се преценяват от съдебният състав, който ще разгледа делото по същество. Само за яснота следва да бъде отбелязано, че е необходимо да се постави и разделителна линия между доказателствата събрани по делото до 23.08.2018 г. от следователите Б. и И., преди евентуалното възникване на основанието им за отвод от разследването (голяма част от доказателствата по делото са събрани преди тази дата) и след това, както и да се направи преценка по какъв начин заинтересоваността на разследващите органи би повлияла на различините гласни, писмени и веществени доказателства, събрани по делото. Преценката в посочента насока е в правомощият на съдебният сътсав, който ще реши делото по същество.