Решение № 261184 от 28.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София,

28.07.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1012 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединение отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ вр. чл. 92, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът - „Н.с.м.”

ЕООД – в несъстоятелност, твърди, че по отношение на него е открито производство по несъстоятелност с решение, постановено по т.д. № 2149/ 2018 г. по описа на СГС, VI-5 състав. Посочва, че ответникът „Г.А.Р.”, Румъния е предявил в производството по несъстоятелност следното свое вземане към длъжника за получаване на сума в размер на 458 072, 42 лева, представляваща неустойка, начислена съгласно чл. 15 от договор за покупко-продажба на пшеница, сключен на 13.04.2018 г., между „Н.с.м.” ЕООД и „Г.А.Р.”, която се дължи при разваляне на сключения договор, който се сочи, че е развален поради допуснато от ищеца неизпълнение на задължението му да достави уговореното количество пшеница от 1920 метрични тона по анекс 2 към сключения договор и от 8 000 метрични тона по анекс 3 към сключения договор. Ищецът заявява, че това вземане е включено от синдика в изготвения списък на приети вземания на кредиторите на „Н.с.м.” ЕООД – в несъстоятелност, като той е подал възражение срещу неговото приемане по реда на чл. 680 ТЗ, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Твърди, че това вземане не е възникнало, тъй като не са осъществени предвидените в чл. 15 от сключения договор за продажба предпоставки за дължимост на уговорената в тази клауза неустойка. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Н.с.м.” ЕООД – в несъстоятелност не дължи на „Г.А.Р.”, Румъния описаната парична сума.

Ответникът по иска - „Г.А.Р.”, Румъния, го оспорва. Твърди, че на

13.04.2018 г., между него и ищеца е сключен договор за продажба на българска пшеница, с който последният се е задължил да му достави пшеница в уговорено между страните количество и качество. На 04.05.2018 г. и на 22.05.2018 г. между страните по тази сделка са подписани два анекса към нея, с които ответникът сочи, че е постигнато съгласие за конкретно количество пшеница, което ищецът се задължава да достави на ответника и за дължимата от последния покупната цена.

Ответникът заявява, че ищецът не е изпълнил задължението си да достави част от уговореното с тези анекси количество пшеница, което възлиза общо на 9 920 метрични тона, поради което за него е възникнало правото да развали сключения договор, което той е упражнил като е изпратил нотариална покана до ищеца, с която му предоставил допълнителен срок от 7 дни, считано от получаване на поканата, за изпълнение на задължението и заявил, че при неизпълнение в този срок ще счита договорът за продажба на пшеница в частта относно поръчаните 9 920 тона за развален. Ищецът не е изпълнил задължението си за доставка на пшеница в предоставения допълнителен срок за това, поради което сключеният договор за продажба е развален в посочената част, считано от 17.10.2018 г. В чл. 15 от сключения договор е уговорена неустойка, която се дължи от продавача при неговото разваляне поради неизпълнение и която е в размер на 15 % от стойността на недоставеното количество пшеница. С оглед на това и предвид допуснатото неизпълнение ответникът счита, че ищецът дължи да му заплати неустойка по чл. 15 от договора, която възлиза на сумата от 234 720 евро с левова равностойност от 459 072, 42 лв. Поради изложеното моли предявеният отрицателен установителен иск да се отхвърли.

Синдикът на „Н.с.м.”

ЕООД – в несъстоятелност – К.Г., счита, че предявеният иск е неоснователен и моли да се отхвърли.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От изложените от ищеца твърдения, на които той основава претенцията си, както и от формулирания в исковата молба петитум, може да се направи извод, че предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ отрицателен установителен искове за признаване за установено, че в полза на кредитора на несъстоятелността - „Г.А.Р.”, Румъния, не съществува вземане към длъжника „Н.с.м.” ЕООД – в несъстоятелност, което е предявено в производството по несъстоятелност на последното дружество, включено е в изготвения от синдика списък на приети вземания, обявен в търговския регистър, срещу който длъжникът е подал възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ГПК, което е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение, постановено по чл. 692, ал. 4 ГПК.

Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на специалния отрицателен установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, който се предявява от длъжника, за наличието на които съдът следи служебно, са следните: 1) ответникът по предявения иск да е предявил вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ /с изключение на случаите на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/, 2) синдикът да се е произнесъл по приемането на това вземане, като го е включил в списъка на приетите вземания, 4) длъжникът да е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемане на вземането, което ответникът, претендира, че има към него, 5) да е налице произнасяне от съда по несъстоятелността по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което то да е оставено без уважение; 5) установителният иск да е предявен в преклузивния срок за това, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ.

От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на „Н.с.м.” ЕООД, се установява, че по отношение на това дружество е открито производство по несъстоятелност с решение, постановено на 02.08.2019 г., по т.д. № 2149/ 2018 г. по описа на СГС, VI-5 състав. Доказва се и това, че в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ ответникът „Г.А.Р.”, Румъния е предявил своето вземане, което е предмет на предявения отрицателен установителен иск, както и че то е включено в изготвения от синдика списък на приети вземания, обявен в търговския регистър на 17.01.2020 г. Срещу списъка на приети вземания в тази му част в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено възражение от длъжника „Н.с.м.” ЕООД, с което той е оспорил като неправилно произнасянето на синдика по приемане на предявеното от кредитора „Г.А.Р.”, вземане, което той претендира, че има към него. Съдът по несъстоятелността е разгледал това възражение с определение, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което го е счел за неоснователно. Отрицателният установителен иск, за разглеждане на който е образувано настоящото производство, е предявен пред съда на 03.06.2020 г., което настоящият съдебен състав счита, че е в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, който е 14- дневен. Този срок започва да тече от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ, което в случая е станало на 22.04.2020 г. Съдът съобразява, че към 22.04.2020 г. е действала разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в която е предвидено, че за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, обявено в Република България, спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението към този закон. Срокът за предявяване на иска по чл. 694 ТЗ по своя характер е процесуален срок, до изтичане на който определени лица имат правото да предявят пред съда иск за установяване съществуването или несъществуването на конкретно субективно материално право, като предявяването на иска в този срок е част от една общата процедура, регламентирана в ТЗ, в рамките на която се цели да бъдат установени всички вземания на кредиторите на несъстоятелността, които подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, открито по отношение на един търговец. Ето защо и доколкото не попада в регламентираните в закона изключения съгласно приложението към него, то трябва да се заключи, че този срок попада в приложното поле на цитираната норма по чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Този срок не може да се квалифицира като такъв по чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в редакцията на нормата преди изменението с ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., а именно като срок, с изтичането на който се погасяват или прекратяват права за частноправните субекти, защото последният се отнася до права, които имат материалноправен характер /например материалното преобразуващо право, което се упражнява пред съда с конститутивен иск, каквото е това по чл. 135 ЗЗД/, а не до процесуални права, каквото е правото на предявяване на установителен иск по чл. 694 ТЗ, което възниква като част от общата процедура по предявяване на вземания в производството по несъстоятелност на едно търговско дружество, която започва с предявяване на вземането от кредитора на несъстоятелния длъжник. С оглед на изложеното и при прилагане на разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г. съдът счита, че срокът по чл.

694, ал. 6 ТЗ за предявяване на отрицателния установителен иск, с който е сезиран, не тече за периода от 22.04.2020 г. до 20.05.2020 г. Той продължава да тече от 21.05.2020 г. и изтича на 04.06.2021 г., преди която дата длъжникът „Н.с.м.” ЕООД е предявил пред съда иска по чл. 694 ТЗ.

Предвид горното се налага извода, че по делото се доказа наличието на всички предпоставки за допустимост на предявения по реда на чл.

694, ал. 1, т. 1 ТЗ отрицателен установителен иск, поради което същият е допустим и съдът дължи да се произнесе по неговата основателност.

Съгласно правилата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск тежестта за доказване възникването на вземането, което е предмет на този иск е на ответника. Ето защо и в случая в тежест на ответника „Г.А.Р.”, Румъния, който е лицето, което твърди, че в негова полза е възникнало предявеното в процеса вземане срещу „Н.с.м.” ЕООД, е да докаже в настоящия процес при условията на пълно и главно доказване, че това вземане е възникнало, както и че съществува към настоящия момент. При съобразяване на фактите, на които се позовава ответникът в процеса, е видно, че това вземане е такова за заплащане на неустойка в размер на 458 072, 42 лв., която се сочи, че се дължи поради настъпило разваляне на сключен между страните по спора договор за покупко-продажба на пшеница от 13.04.2018 г., на основание постигната в чл. 15 от този договор уговорка. За да се приеме, че такова вземане е възникнало по делото трябва да се докаже, че соченият от ищеца договор за продажба на стоки е сключен, че в неговото съдържание е постигната валидна уговорка за дължимост на неустойка при развалянето му, както и че договорът е развален, при настъпване на който факт възниква вземането за неустойка за разваляне.

От представените по делото доказателства се установява, че между дружествата, страни в производството, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за търговска продажба на пшеница. Това е видно от приетия по делото писмен договор от 13.04.2018 г., който е подписан от представители на двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му. Страни по този договор за продажба са две юридически лица, всяко от които има седалище на територията на различни държави – едната страна, която има качеството на продавач по договора, има седалище на територията на Република България, а другата страна, която има качеството на купувач по този договор, е дружество, чието седалище е на територията на Румъния.

Разпечатката съдържа 27 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/783c40df-65ec-42bc-a61d-0cfa5e9e9e17