Решение № 415 от 01.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000502110 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 4424/24 г. по описа на СГС. С решение № 1889/28.03.25 г., съдът, като е установил, че не е доказано основанието за правени от ищеца А. Л. към търговско дружество Авилекс ЕООД парични преводи, е отхвърлил предявени от него иск с правно осонвание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за сумата 41 524.92 €, предоставени на 15.08.22 г., 28.11.22 г. и 12.04.23 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба (на 15.04.24 г.).

Недоволен от решението е ищецът.

Във въззивната си жалба той обосновава, че тъй като през периода 06.01.22 г. – 11.03.24 г. ищецът е бил съдружник в ответното дружество, той с трикратни плащания е кредитирал същото с общата сума 41 524.92 €. С икономическа експертиза се доказва, че парите са били отнесени към сметка 499, която съхранява задължения към кредитори в частност – краткосрочни и дългосрочни заеми. Вещото лице е утвърдило, че по тази сметка се отнасят освен заеми и допълнителни парични вноски от съдружниците. Развиват се съображения, че ако съдът счете, че не е доказано заемното основание на паричния превод, то сумите се дължат на ищеца по силата на разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Ако не се зачете този довод, задълженията са предсрочно изискуеми съобразно чл. 71 ЗЗД Излагат се доводи за нереализирани преговори за продажба на дружествените дялове на ищеца на много по-висока цена от претендираната. Иска се да се отмени първоинстанционното решение и вместо това в 1 полза на ищеца да се присъди сумата 41 524.92 €.

В производството пред САС въззивникът поддържа жалбата, а въззиваемото дружество я оспорва.

При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустима жалба, насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността на обжалвания съдебен акт според твърденията за неправилност, разгърнати във въззивната жалба. В проведеното въззивно производство не са събирани нови доказателства и поради това преценката си съдът следва да основе на доказателствата, събрани в първоинстанционния процес.

Въз основа твърденията на страните, в рамките на очертания предмет на проверка и съобразно наличните в кориците ан първоинстанционното дело доказателства, САС прави следните изводи:

Не се спори, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество и през време на съществуване на членственото му правоотношение, той е привеждал по сметка на дружеството суми. Същото е потвърдено от приета по делото счетоводна експертиза, установила, че та 15.08.22 г. ищецът е привел на ответника сума от 14 976.95 €, като основанието е „прехвърляне на средства“, а сумата е осчетоводена по сметка 499-1-2.

На 28.11.11 г. по същия начин е преведена сумата 18 000 €, а на 12.04.23 г. са приведени 8547.97 €.

Доказано е, че на 17.01.22 г. е взето решение от ОС на съдружниците за внасяне на допълнителни парични вноски поради временна необходимост от средства и са зачетени като такива внесените от ищеца суми за закупуване на имот в с. Бистрица. На същата дата е сключен договор за заем между страните със заемател ищеца при заемна сума 415 400 лв., като сумата е осчетоводена в сметка 499, подсметка 499-1-1.

На 30.06.22 г. на поредно ОС на съдружниците е взето решение за събиране на нови парични вноски от съдружниците поради временна необходимост.. Определено е задължение на другата съдружничка, която следва да внесе определена сума.

На 30.10.22 г. отново е взето решение за внасяне на допълнителни парични вноски от съдружниците в размер на 80 000 лв., а на 10.04.23 г. съдружниците са се съгласили да внесат допълнително по 40 000 лв.

С оглед на горното е доказано плащането на средства от ищеца в полза на ответника, но не е доказано основанието за направените преводи, предвид представените доказателства за взети от ОС на съдружниците решения за събиране на допълнителни парични вноски от съдружниците за нуждите на дружеството.

Неотносимо към претенцията на ищеца е осчетоводяването на сумите, още повече, че в една сметка се отнасят заемните среддства и допълнителните вноски от съдружниците.

2

Тъй като СГС с исковата молба е сезиран единствено с искане за осъждане на ответника да възстанови на ищеца сумите поради заемно правоотношение, останалите доводи, съдържащи се във въззивната жалба са извън предмета на спора и на тяхно основание ищецът може да предяви нова претенция към ответника.

Поради идентичните изводи на двете съдебни инстанции, постановеното от СГС решение следва да се потвърди. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 766.94€, удостоверени като заплатен адвокатски хонорар (л. 36).

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1889/28.03.25 г., постановено по гр.д. 4424/24 г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Л. да заплати на търговско дружество Авилекс ЕООД разноски за въззивното производство в размер на 766.94€.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, съобразно разпоредбата на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3