Решение № 229 от 16.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Велико Търново, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Радка Цариградска

Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500269 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. ГПК.

С Решение №374/06.03.2023г., постановено по Гр.д.№2556/2022г. по описа на РС – Велико Търново, са отхвърлени предявените от З. С. З., с ЕГН **********, срещу Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.В.Търново искове с правно основание по чл.344 ал.1 т.1 КТ – за признаване за незаконно извършеното със Заповед №***г. на ректора на учебното заведение уволнение на ищеца и за неговата отмяна, по чл.344 ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност – „Главен асистент“ в Исторически факултет, катедра „Нова и най - нова история на България“ и по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КЗ – за осъждането на ответника за заплащане на сумата от 9 600лв. – обезщетение за оставане на ищеца без работа в резултат на уволнението, както и е осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 750лв. - разноски за производството.

Против първоинстанционното решение в цялост е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от З. С. З., чрез пълномощника му адв.М. Н. – ВТАК, с която са релевирани оплаквания, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, както и е необосновано. Сочи се, че мотивите на първостепенният съд не отговарят на изискването на чл.236 ал.2 ГПК, поради което е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първостепенният съд не е обсъдил доводите на ищеца, че атестирането му не е извършено съобразно критериално – оценъчната рамка за 1 атестиране на научно – преподавателския състав на ВТУ /образец 2 към чл.18 ал.3/, а механично, без изложени съображения по същество, е приел, че не е необходимо да се посочват конкретен брой точки и отделните критерии, които формират оценката, за да се приеме, че процедурата е редовна. Сочи се, че не са спазени условията и реда на процедурата при атестирането на ищеца, поради което уволнението е незаконно. Твърди се, че при установена незаконосъобразност на атестирането на ищеца, не са налице две последователни отрицателни оценки за работата му, поради което ФС на уволнителното основание по чл.58 ал.1 т.6 ЗВО не е осъществен. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1,2,3 вр. чл.225 ал.1 КТ. Претендира разноски за пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.В.Търново, чрез пълномощника му адв.Д. Б. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение потвърдено изцяло, като правилно и обосновано по развити съображения по съществото на спора.

Претендира разноски.

В СЗ въззивникът З. С. З., чрез пълномощника си адв.М. Н. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски.

В СЗ въззиваемата страна ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.В.Търново, чрез пълномощника си адв.Д. Б. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло като правилно, законосъобразно и обосновано, като съображенията за това са следните:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са били предявени от З. С. З. против ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.В.Търново първоначално 2 обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване уволнението на ищеца, извършено със Заповед №***г. на Ректора на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.В.Търново, за незаконно и неговата отмяна, иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Главен асистент“ в Исторически факултет, катедра „Нова и най – нова история на България“ при ВТУ „Св. Св.

Кирил и Методий“ и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 9600лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, в резултат на незаконното уволнение, за период от 6 месеца, или по 1600лв. на месец. В ИМ са изложени твърдения, че атакуваната уволнителна заповед е незаконна, т.к. не е спазена процедурата, регламентирана в съответните нормативни актове и е в противоречие с нормативната уредба, уреждаща материята; издадена е в нарушение на законовите разпоредби, уволнението му е в противоречие с Правилника на ВТУ, липсват мотиви. Твърди се, че в атакуваната заповед за прекратяване на ТПО на ищеца са цитирани докладни записки, протоколи от заседания на факултетния съвет и протоколи от заседание на атестационна комисия, с които ищецът въобще не е запознат и не са му връчвани и които изцяло оспорва. Твърди се, че в случай, че са проведени атестации, същите са в нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи се, че не са налице материалноправните предпоставки, въз основа на които е прекратено ТПО на ищеца на специалното уволнително основание по чл.58 ал.1 т.6 от Закон за висшето образование /ЗВО/.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът ВТУ „Св.

Св. Кирил и Методий“ гр.В.Търново, чрез пълномощника си адв.Д. Б. – ВТАК, е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2,3 КТ, които е оспорил изцяло като неоснователни и недоказани по подробно развити съображения по съществото на спора. Проследявайки хронологията на проведените две последователни отрицателни атестации на ищеца е заел становище, че при уволнението на ищеца са спазени редът, условията и процедурата за атестиране, установени в чл.57 ЗВО и в Правилника за атестиране на учебното заведение в редакциите му към двете последователни атестационни процедури. Посочил е, че атестирането на ищеца е извършено съобразно изискванията на „критериално –оценъчната рамка за атестиране на научно – преподавателския състав на ВТУ“ – образец 2 към чл.18 ал.3 от Правилника на ВТУ и предвидените в нея критерии, като на ищеца е извършено оценяване на работата му по следните критерии: критерии за учебно – преподавателска дейност, критерии за научно – изследователска /художественотворческа/ дейност и критерии за административна дейност, квалификация и академична етика, както и е отчетът на ищецът З. е съобразен с тази „критериално –оценъчна рамка“, сам е поставил съответните точки. Изложени са твърдения, че ищецът лично е участвал в двете процедури /изготвил е отчет, присъствал е на заседанието на катедрен съвет/, уведомен е, както за предстоящите атестирания, така и за решенията на съответните компетентни органи, осъществили процедурите. Твърди се, че уволнението на ищеца на специалното основание по чл.58 ал.1 т.6 ЗВО е осъществено законосъобразно и при спазване на процедурните правила. Претендирал е разноски.

3

С молба от 20.12.2022г. ищецът е допълнил ИМ, навеждайки като основание за незаконосъобразност на уволнението и че атестирането му не е извършено съобразно критериално –оценъчната рамка за атестиране на научно – преподавателския състав на ВТУ /образец 2 към чл.18 ал.3/. Изложил е твърдения, че не са спазени редът, условията и процедурата за атестиране, установени в чл.57 ЗВО и в Правилника за атестиране на учебното заведение. Посочил е, че в нито един документ не се съдържат точки, съобразно критериите, въз основа на които се посочват оценки и се формира оценка, че не се установява как се формулира „незадоволителна оценка“, т.е. при колко точки, съобразно образец 2 към чл.18 ал.3 и как се формира „отрицателна“ оценка от атестирането. Изложил е твърдения, че не се установява на заседанията на катедра „Нова и най - нова история на България“, на заседанието на Атестационната комисия на Историческия факултет, и на заседанието на Факултетния съвет на Историческия факултет, дали са гласували по критериално – оценъчната рамка за атестиране на научно – преподавателския състав на ВТУ, или е налице субективен подход, за да се прекрати ТПО, както и че не е отчетено, че вторият проверяван период е в условията на пандемия, при невъзможност за посещения в библиотеки, семинари, участия.

Правно – релевантните за спора факти, установими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Между страните по делото не е спорно, че помежду им е съществувало безсрочно ТПО, възникнало от сключен трудов договор за неопределено време №49/22.02.2010г., по силата на който ищецът е заемал в ответния ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ длъжност „асистент“ в Исторически факултет, катедра „Нова и най - нова история на България“ при пълно работно време.

По силата на подписано Допълнително споразумение №33/01.02.2011г. към сключения трудов договор №49/22.02.2010г., считано от 01.02.2011г. ищецът З. С. З. заема длъжност „Главен асистент“ в Исторически факултет, катедра „Нова и най - нова история на България“ в ответния ВТУ.

Съгласно Заповед №771/15.07.2022г. на Ректора на ответния ВТУ основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е увеличено на 1600лв., респ. месечното му БТВ е в размер на 2 289,80лв.

С атакуваната Заповед №***г. на Ректора на ответния ВТУ „Св Св. Кирил и Методий“ гр.В.Търново е прекратено ТПО на ищеца, считано от датата на връчване на заповедта /21.09.2022г./ на основание чл.58 ал.1 т.6 ЗВО вр. чл.2 ал.1 и ал.3 т.2 и чл.35 ал.1 т.3 от Закон за развитието на академичния състав в Република България, чл.27 т.13 от Правилника на ответния ВТУ, при две последователни отрицателни атестации.

Атакуваната уволнителна заповед е връчена на ищеца срещу подпис на 21.09.2022г.

По делото е приет като доказателство Правилник за атестиране на преподавателските, научно – преподавателските и изследователските кадри във ВТУ „Св.

Св. Кирил и Методий“ /наричан по-надолу Правилник за атестиране на ВТУ/ в редакциите 4 му в сила към двете проведени на ищеца процесни последователни отрицателни атестации, уреждащ реда и начина за атестиране на академичния състав на ответния ВТУ, органите, критериите и процедурата за атестиране.

Ищецът е с предходна положителна атестация за длъжността главен асистент от 14.03.2016г., предшестваща процесните две последователни отрицателни атестации.

Въз основа на Докладна записка с изх.№ФД-***г. на Декана на Исторически факултет, със Заповед №РД-***г. на Ректора на ответния ВТУ е наредено през уч.

2018/2019г. да бъдат атестирани преподаватели от Историческия факултет на ВТУ, в т.ч. и ищеца по делото гл. ас. д-р З. С. З. – м. март 2019г., който на 08.01.2019г. е уведомен с имейл, че подлежи на атестиране през летния семестър на уч.2018-2019г. Ищецът е представил Отчет от 18.02.2016г. за атестирания период март 2016 - март 2019г., в който, досежно научно – изследователска и художествено – творческа дейност, не е попълнил извършена такава през атестирания период. Изготвени са писмена Преценка от 14.04.2019г. от доц. д-р Л.Д.Г. – Ръководител на катедра „Нова и най – нова история на България“ по групата показатели за работата на атестираното лице по смисъла на чл.12 ал.2 от Правилника за атестиране на ответния ВТУ, както и Доклад относно анализа на резултатите от провеждане на анкетна карта за проучване мнението на студенти при атестиране на преподаватели и докторанти, относно преподавател: гл. ас. д-р З. З..