Решение № 283 от 08.11.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Монтана, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20221600500225 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 174 от 05.05.2022 г. по гр. д. № 2081/2021 г. по описа на Районен съд-Монтана е признато за установено съществуването на парични задължения на И. . А. към „Т.Б.“ ЕАД (сега с фирма „Й.Б.“ ЕАД) в размер на 135,90 лв. неплатени месечни абонаментни такси за използвани мобилни услуги, 376,01 лв. неустойка по договори за предоставяне на мобилни услуги и на мобилно устройство за периода от 18.08.2018 г. до 17.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 27.05.2021 г. до окончателно изплащане на сумите, за които в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№1280/2021 г. на Районен съд - Монтана.

Решението се оспорва от ответницата И.А. чрез особения представител адв. Д. С. с доводи за неправилност и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил направените пред него възражения досежно неравноправността и нищожността на клаузи в процесните договори.

Освен това се твърди, че процесният договор и допълнителното споразумение 1 противоречат на добрите нрави. Моли съда да отмени обжалванoто решение и да отхвърли предявения установителен иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Във въззивното производство не са искани и събирани нови доказателства.

Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима.

При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред МРС е бил предявен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че в качеството й на потребител по Договор за мобилни услуги № *от 14.07.2015 г. и допълнително споразумение № *, както и че в качеството й на лизингополучател по Договор за лизинг от 13.03.2018 г. дължи изпълнение на парично задължение към „Й. Б.“ ЕАД за сума в общ размер 511,91 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски, направени от ищеца в заповедното и в исковото производство.

За да постанови атакуваното решение, РС-Монтана е приел, че вземането по договора за мобилни услуги съществува, като същото е правилно изчислено съобразно договорения тарифен план и ползваните услуги, но не е заплатено от ответника. До същите изводи е стигнал и по отношение на претендираната от ищеца неустойка. При извършената проверка съдът не е установил наличие на неравноправни клаузи. Поради тези съображения е приел, че искът е основателен и е признал за установено, че И. А. има парични задължения към „Й.Б.“ ЕАД.

Така изложените доводи не се споделят от настоящата инстанция по следните съображения:

От приложеното ч. гр. д. № 1280/2021 г. по описа на РС-Монтана е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

2

410 от ГПК от „Т.Б.“ ЕАД (понастоящем с наименование „Й.Б.“ ЕАД) срещу И. А. за сума в общ размер 511,91 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 27.05.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски общо 385 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 174 от 21.06.2021 г. Заповедта е връчена на длъжницата при условията на чл. 47, ал.

5 от ГПК, като по отношение на последната са събрани данни, че от три години не живее на адреса. Поради това на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, заповедният съд е уведомил заявителя, че може да предяви иск за вземането си. В законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК заявителят е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Видно от приложените писмени доказателства се установя, че на 14.07.2015 г. И. А. е сключила договор за мобилни услуги с „Й.Б.“ЕАД при стандартен месечен абонамент от 14,99 лева. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер *. Срокът на договора е две години, като за начало е посочена датата 14.07.2015 г., а като краен срок – 14.07.2017 г. След изтичането на този срок е предвидено договорът да се превърне в безсрочен.

От съдържанието на договора е видно, че в случай на прекратяване по вина или инициатИ. на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. В случай, че е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяването на договора по отношение на коя да е СИМ карта/номер, посочени в него и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.

На 13.03.2018 г. И. А. сключила допълнително споразумение към договора за мобилни услуги при абонаментен план Тотал с месечна такса 30,99 лева, с допълнителни 8000 МБ. В раздел IV, т. 2 от споразумението е предвидено, че срокът за ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя, се продължава до 13.03.2020 г. В раздел IV, т. 4 е уточнено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока в т. 2 от същия 3 раздел, по вина или инициатИ. на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Посочено е също, че в допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в споразумението или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой без абонамент), съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Видно от раздел II на споразумението, потребителят е получил устройство марка „*“, модел „*” като цената за него с абонаментния план е 263,76 лева, а стандартната цена на устройството в брой и без абонаментен план е 539,09 лева. Отстъпката от стандартната цена е 276,14 лева.

На 13.03.2018 г. е сключен договор за лизинг между „Й. Б.“ЕАД „лизингодател“ и И. А. в качеството й на „лизингополучател“. Съобразно предмета на договора лизингодателят се задължил да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване следното устройство: марка „*“, модел „*” с телефонен номер *, а лизингополучателят се задължил да заплати обща лизингова цена в размер 252,77 лева. Срокът на договора е за 23 месеца, като за всеки месец лизингополучателят е длъжен да плаща по 10,99 лева. В чл. 3, ал. 2 от договора е посочено, че месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя, съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такИ. и Общите 4 условия на „Й.Б.“ЕАД. В чл. 12 от Общите условия са уредени хипотезите, при които настъпва предсрочна изискуемост на месечните вноски.

Видно от приетата съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установява, че задължението на ответницата /въззивник пред настоящата инстанция/ за ползване на мобилни услуги и мобилно устройство по издадени и неизплатени фактури е общо на стойност 135,90 лева. За целта вещото лице е анализирало фактура № **********/18.09.2018 г. ; фактура № **********/18.10.2018 г.; фактура №*/18.11.2018 г. и фактура № */18.12.2018 г.

По отношение на вземането по фактурата за неустойки № */18.01.2019 г. е установено, че същото е на стойност 222.15 лева. Вещото лице е анализирало и изчислило дължимите лизингови вноски, като общо дължимата сума за тях е 153.86 лева. Видно от заключението общо задълженията по фактурите възлизат на стойност 511,91 лева, като последните не са заплатени към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, нито към момента на подаване на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 от ГПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника. В производството ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му. Предвид ангажираните от ищеца /въззИ.ем пред настоящата инстанция/ писмени доказателства по делото /Договор за мобилни услуги, допълнително споразумение към договора за мобилни услуги, Договор за лизинг и Общи условия към него/ настоящата инстанция намира за доказано наличието на облигационно отношение между двете страни.

На следващо място, МОС намира, че претендираните последици от прекратяване на Договора за предоставяне на мобилни услуги от 14.07.2015 г., както и сключеното към него допълнително споразумение от 13.03.2018 г. са неоснователни, респ. за кредитора не е възникнало правото да търси неустойка, тъй като договорите не са развалени по надлежния ред. При разваляне на договора при неизпълнение от страна на ответника е необходимо ищецът да е установил при условие на пълно главно доказване 5 надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случай, че са налице законовите предпоставки на правото на изправната страна, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора.

Преобразуващото право да се развали договорът в хипотезата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление до длъжника. В случая възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна „Й. Б.“ЕАД на допълнителен и подходящ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален. Предвид, че договорът е писмен, то предупреждението е следвало също да бъде писмено. По делото няма доказателства за отправено предупреждение от оператора до длъжника, поради което настоящата инстанция счита, че договорът не е прекратен по надлежния ред, респ. сумите за месечна абонаментна такса, начислени във фактура № **********/18.09.2018 г.; фактура № **********/18.10.2018 г.; фактура № */18.11.2018 г. и фактура № */18.12.2018 г., както и начислените неустойки по фактура за неустойки № */18.01.2019 г. не са дължими, тъй като условието да се дължат така описаните такси и неустойки, съгласно раздел IV, т.4 от допълнителното споразумение, е договорът да бъде прекратен преди изтичане на срока му по вина или инициатИ. на потребителя. След като не е доказано, че договорът е прекратен, претендираните вземания също не следва да се считат за установени.