Решение № 2378 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2378 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20225330114687 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Подадена е искова молба от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД срещу Й. Д. А..

Ищецът твърди, че по повод спешно състояние на ответника е извършен преглед в спешен кабинет, а впоследствие е насочен към стационарно болнично лечение в Клиника по ***, където бил хоспитализиран от ***г. до ***г. Били му извършени изследвания и лекарствена терапия по клинична пътека ***. По време на болничния престой ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил до изписването си. Поради това ищецът изпратил покана на ответника за плащане на оказаната му болнична помощ в размер на *** по Ценоразпис на лечебното заведение, с което ответникът бил предварително запознат. Въпреки това, плащане не било извършено, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***, която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал5 ГПК. Въз основа на тези твърдения иска от съда да признае за установена дължимостта на процесната сума, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.

Ответникът е получил исковата молба лично, но не е подал отговор в срок. В съдебното заседание се явява лично и сочи, че е платил всички дължими осигурителни вноски и е възстановил здравноосигурителните си права. Моли искът да се отхвърли.

Предявен е иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.52, ал.2 от Закона за здравното осигуряване. За основателността му следва да са настъпили следните юридически факти: на ответника да е оказана медицинска помощ, включваща 1 преглед, изследвания и лекарствена терапия по клинична пътека *** по време на болничен престой за процесния период, извън спешното му състояние; ответникът да е бил с прекъснати здравноосигурителни права по време на болничния престой; претендираната парична сума да е съответна на ценоразписа на лечебното заведение, за което ответникът да е запознат.

Като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и закона, съдът приема следното от фактическа и правна страна.

Съдът намира иска за допустим след проведено заповедно производство и за основателен по следните съображения. От приложените писмени доказателства се установяват всички елементи от фактическия състав на вземането. Установява се от медицинската документация, че след спешен преглед на ***г., ответникът е бил насочен за болнично лечение (съгласно лист за преглед на л.4 от делото), което се е провело от ***г. до ***г. в Клиника по *** съгласно издадената епикриза. От същата, както и от приложената сметка се установява, че му била приложена терапия съгласно клинична пътека ***. Това не се оспорва и от ответника. В приложения ценоразпис, с който ответникът се запознал съгласно декларация за информирано съгласие, е посочена и цената на лечението по тази пътека, а именно – *** Ответникът не оспорва, че в този период е бил с прекъснати здравноосигурителни права, като го признава в съдебното заседание.

Спорен се явява въпросът дали ответникът дължи плащане с оглед твърденията му, че в последствие е възстановил тези права. Това възражение на ответника е преклудирано, тъй като не е предявено в срока за отговор, но е и неоснователно. Съгласно приложена справка от НАП, ответникът възстановил здравноосигурителните си права едва на ***г., като се установява от представените платежни нареждания, че първото плащане в тази връзка било на ***г. Съгласно чл.109, ал.3 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. Следователно, възстановяването на правата на ответника има действие занапред и към датата на болничния престой, същият е нямал права на здравноосигурено лице. По волята на законодателя, възстановяването на тези права в един последващ момент не води до преуреждане на отношенията по повод задължението на здравно неосигурените лица да заплащат оказаната им медицинска помощ, която е извън указването на спешна помощ, интензивно лечение и другите хипотези на чл.82 от Закона за здравето. От приложената епикриза се установява, че лечението в клиниката по *** няма такъв характер. Наличието на задължение за плащане на оказаната болнична помощ въпреки впоследствие възстановените здравноосигурителни права се извежда и от втората част на нормата на чл.109, ал.3 от ЗЗО, която посочва, че дори след възстановяване на правата, сумите за заплатената медицинска помощ (поради прекъсването им към момента на болничния престой) не се възстановяват, следователно остават пратени на валидно правно основание.

Поради изложеното към прецесния период правата на ответника не се 2 считат за възстановени и същият дължи плащането на сумата за оказаната болнична помощ в размер на ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – ***г., до окончателното плащане.

Ответникът не е доказал плащане на исковите суми, нито твърди такова.

Искът като основателен ще се уважи.

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер на 25 лв. в исковото производство и 25 лв. за държавна такса в заповедното производство. Не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, тъй като в тази връзка не са представени доказателства за плащане.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, с адрес: гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.52, ал.2 от ЗЗО, че Й. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи следната сума, за която е издадена Заповед по чл.410 ГПК *** по ч.гр.д. № *** на ПРС, а именно: сумата в размер на ***, представляваща цена на предоставена медицинска помощ, диагностика и лечение в периода ***г. – ***г ., дължима поради прекъснати и невъзстановени за този период здравноосигурителни права, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – ***г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Й. Д. А., ЕГН: ********** да плати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405 разноските в исковото производство – 25 лв. за държавна такса, и в заповедното производство – 25 лв. за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3